Решение № 37 от 06.03.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 20/2025
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 06.03.2025
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Пепа Илиева Чиликова, Николай Иванов Кирков, Гергана Желязкова Кондова
Цитирани разпоредби
- чл. 8 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 27, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 189, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 279 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 279, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 37 гр. Ямбол, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Ил. Чиликова
Членове:
Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ив. Д. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600020 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от подс. А. М. Б. / A.M.B./, гражданин на ******* ********* *********, чрез служебния му защитник адв. Н. от АК – Ямбол, против Присъда №205/12.12.2024 г., постановена по НОХД №709/2024 г. по описа на ** – *******, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на ** ** **** г., около 19.10 часа, в района на **** ****** *** ****** *** ******, влязъл през границата на страната от Република ******* в ********* *******, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като на това основание и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на ПЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ и на „ГЛОБА“ в полза на Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимия А. М. Б. /A.M.B./ наказание от ПЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК е постановено направените във фазата на Бързото /досъдебно/ производство разноски за преводач в размер на 60.00 /шестдесет/ лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното производство - ** ** ******.
Постановената присъда се атакува с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят е направил възражение, че първоинстанционният съд е приложил едностранчив и избирателен подход, довел до възприемане на несъответна на доказателствата фактическа обстановка и съответно – до незаконосъобразни решаващи изводи.
Твърди, че правните изводи са изградени въз основа на отделни факти, като се игнорира връзката 1 между тях и не е преценена в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, досежно възможността за прилагане разпоредбата па чл. 279, ал. 5 от НК. Моли ЯОС да измени атакуваната присъда и да постанови съдебен акт, с който да отмени наложеното на подсъдимия наказание, за да може да се ползва пълноценно от правото му на закрила и убежище в страната ни - ********* *******.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. Служебният му защитник поддържа жалбата. Счита, че въз основа на всички доказателства следва да се приеме, че подс. Б. е напуснал *****, тъй като там е бил изложен на реална опасност от заплахи и посегателства срещу живота и личността му. Пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на съдебен акт, с който да не се налага наказание на подсъдимия, а да се приложи привилегирования текст на чл. 279, ал. 5 от и той да получи право на закрила и убежище в страната.
Представителят на ЯОП намира въззивната жалба за неоснователна. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, постановен съобразно събраните по делото доказателства.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва :
Подсъдимият А. М. Б. /A.M.B./ е роден на ********** г. в гр. ******,******** ****** ********* и е гражданин на тази държава. От приобщените по реда на чл. 279, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК обяснения на подсъдимия А. М. Б., дадени в хода на БП, в качеството му на обвиняемо лице, е видно и несъмнено, че на неустановена дата, около месец преди деянието, е напуснал държавата си по произход - **********като първоначално преминал нелегално в Република ******* и се установил в гр.******* Подсъдимият имал желание да се придвижи до ******** ******** *********, където да се установи трайно да живее и работи. Предвид липсата на надлежно разрешение за преминаване през границата на ********* *******, подсъдимият взел решение да премине турско - българската граница по незаконен начин - без съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места.
За целта се свързал с каналджия – лице, неустановено по делото, с който са се разбрали срещу сумата от 13 000 евро да го преведе нелегално от ******** ****** **** * ******** ********* ********* ********, като поисканата му сума била оставена на гарант в *****. Подс. А. Б. и сънародника му ****** на 22.11.2024 г. били извозени от гр. *******до гр.*****, където двамата били настанени в квартира. На ** ** ****г., около 18.00 часа турско време, непознато лице от арабски произход ги отвело на около 300 метра от къщата, в която били на квартира, като на мястото ги чакал сив джип марка „******", модел „***** **", с български регистрационен номер. Въззивникът Б. и спътникът му влезли в изграден тайник под самия автомобил, в долната му част, посочен им от непознато лице от арабски произход, което им заявило, че трябва да останат скрити в него до преминаването на турско-българската граница.
Капакът на тайника бил затворен и автомобилът потеглил, като се движили около два часа и така на ** ** ****г. подс. А. М. Б., около 19.10 часа, влязъл през границата на страната от Република ******* в ********* ******* в района на **** ******, общ.*******, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта.
На ** ** ****г., за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч., свидетелите Ж.Х.Х. и А.П.Х. служители към *** ****** при **** ******* на длъжности съответно полицейски инспектор и старши полицай при **** ****** застъпили дневна смяна. Около 19.10 двамата свидетели заедно 2 със служители на Агенция „Митници" извършили щателна проверка на влезлия през трасе „вход леки автомобили" от Р. ******* в Р. България л.а. марка „******", модел „***** **", със софийски регистрационен номер. В хода на извършената проверка установили, че по дължина на цялата каросерия на автомобила има изграден тайник, в който тайник при отваряне на капака, открили 2 лица - подсъдимият А. М. Б. и спътника му. И двете открити лица се самоопределили за сирийски граждани и говорили на турски език. Водачът на автомобила е установен въз основа на представените от него лични документи като български гражданин. И трите лица са задържани, извършен им е първоначален обиск и са им издадени документи за задържане. За изясняване на случая двете задържани лица са транспортирани до ПНЗЛ към *** ****** При задържането на подсъдимия А. М. Б. в него не са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в ********* ******* или в друга държава член на ЕС, нито впоследствие подсъдимият е представил такива.
Поради липса на документ за самоличност, самоличността на подс. Б. е била снета от разследващия орган, по негови данни. Лицето се идентифицирало с имената А. М. Б. /A.M.B./, роден на ********** г. в гр.****** **********гражданин на **********със средно образование, неженен, безработен. Самоличността му е била снета от разследващия орган в хода на БП чрез преводач, по негови данни, както при привличането му, така и при разпита му като обвиняем, тъй като не са открити документи за самоличност при задържането му. Такива документи не са представени и в хода на съдебното следствие, поради което съдът е възприел така установената във фазата на БП самоличност на подсъдимия.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РПЯмбол уведомително писмо с рег.№ ****** ****/** ** ****. на Началника на отдел ***** *******, се установи, че подс.А. М. Б., поради подадена молба за международна закрила предстои на 12.12.2024г. да бъде изведен от ***** ******* и предаден на служител на *** *********-гр.***** при ДАБ-МС. В хода на въззивното производство е установено, че въззивнникът - подсъдим е напуснал самоволно *** ********* –гр.***** на 27.12.2025г. и няма данни за местонахождението му.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
***************** от 02.12.2024г., издадена от Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Минист***тво на правосъдието, се установява, че подсъдимият А. М. Б. не е осъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
След съвкупен анализ проверяващата инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, съобразявайки събраните гласни доказателства - обясненията на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал. 2, предл. 2-ро, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, с които сирийският гражданин изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение; показанията на свидетелите Ж.Х.Х. -полицейски инспектор в **** ****** към *** ******и А.П.Х. –старши полицай в **** ****** към *** ****** дадени в хода на съдебното следствие. Правилно са съобразени и писмените доказателствени източници, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК. Всички доказателства, правилно кредитирани от ***, са безпротиворечиви, взаимно допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което не се налага тяхното подробно коментиране. От доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият А. М. Б. /A.M.B./ е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК, т. к.к на ** ** **** г., около 19.10 часа, в района на **** ******, обл.Ямбол, е влязъл през границата на страната от Република 3
******* в ********* *******, без разрешение на надлежните органи на властта.
Правилно решаващият съд е приел, че от обективна страна подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като с деянието си е осъществил първата форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропускателен контрол. Несъмнено са извършени фактически действия по преминаване през държавната ни граница, характеризиращи действието „влязъл” в страната. Безспорно, подсъдимият не е имал изискуемата се, предвид неговото гражданство и от държавата, от която идва / *******/, виза за влизане в РБългария /или друга страна от ЕС/, като без знанието и разрешението на българските гранични власти е преминал през държавната ни граница. Деянието е довършено, тъй като подс. А. Б. е задържан на територията на страната ни – в районна на ГКПП Лесово , след линията на държавната ни граница с Република *******. В този смисъл законосъобразно и обосновано решаващият съд е преценил, че подсъдимият нелегално - без разрешение на граничните власти е „влязъл” в страната ни, след като е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
Проверяващата инстанция счита за правилен извода на контролирания съд, че от субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и последици, както и тяхното целене. Подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в ********* ******* /и в друга държава от ЕС/, както и с това, че има установен пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната граница и именно затова е преминал тайно, без знанието на властите през държавната ни граница – затворен в нарочен тайник на лек автомобил, с намерение да реализира крайната си цел - придвижване до ** ********, където да се установи трайно.