Решение № 126 от 06.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

Х. ТОМОВ при участието на секретаря А.ка Ст. И.а в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от Х. ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20234000600182 по описа за 2023 година на съда , на основание данните по делото и закона , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения А. И. Г. от гр. Тетевен, с ЕГН *************, подадено по пощата чрез адвокат Х. П. Х. от САК - в процесуалното му качество на упълномощен защитник, заведено с вх. № 2057/20.04.2023 г. в деловодството на Апелативен съд гр. Велико Търново, з а постановяване на решение, с което се моли за отмяна на въззивно Решение № 84/19.10.2022 г. по описа на първи състав на Окръжен съд гр. Ловеч, по ВНОХД № 298/2022 г., както и Присъда № 15 от 16.06.2022 г. постановена по НОХД № 2/2022 г. по описа на Районен съд гр.

Тетевен, трети наказателен състав. На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се иска възобновяване на производството по НОХД № 2/2022 г. на Районен съд гр. Тетевен и постановяване оправдателна присъда по отношение на подсъдимия А. И. Г., поради липса на доказателства, които по категоричен и 1 безспорен начин да доказват извършване на престъпното деяние от негова страна, за което е осъден. Алтернативно се моли съда делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния или въззивния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи съществено правата на Г.. Не се правят други алтернативни искания свързани с разпоредбите на чл. 425, ал. 1, т. 3 – 4 от НПК..

С атакуваното решение е била потвърдена изцяло Присъда № 15/16.06.2022 г. постановена по НОХД № 2/2022 година от Районен съд гр.

Тетевен, за извършено от осъдения престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което на Г. тогава е определено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил за срок от 3 /три/ години. С атакуваната присъда за това си деяние подсъдимият бил осъден и на наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, която следвало да заплати в полза на държавата.

Наред с изложеното подсъдимият А. И. Г. с присъдата е признат за виновен още и в това, че на 27.01.2021 година, около 14:20 часа в гр.Тетевен, Ловешка област, по улица „Иван Вазов“, пред дом № 54 в посока на движение към с. Рибарица е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № ОВ 03*****, собственост на С. М. И.а, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 20-0356-000042/21.02.2020 година, издадено от Началника на РУ на МВР гр. Тетевен, влязло в законна сила на 07.07.2020 година, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК съдът го осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години, както и на глоба в размер на 500 /петстотин/ лева в полза на държавата.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия А. И. Г. от гр. Тетевен едно общо наказание, най-тежкото от двете, това от 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева в полза на държавата.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така наложеното му общо наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години.

2

С искането за възобновяване изрично е формулирано и заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, с оглед на допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като е нарушен материалният и процесуалният закон. Същевременно с искането се претендира и наличие на явна несправедливост на наложеното наказание. Това се потвърждава и от защитника адвокат Х. П. Х. в проведеното на 18.09.2023 г. съдебно заседание, когато същият се е позовал на и е посочил касационното основание допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и явна несправедливост на наложеното наказание по т.

3 от НПК, и поискал възобновяване на въззивното производство, отмяна на решението и постановяване оправдателна присъда по отношение на подсъдимия А. И. Г., а алтернативно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Не се излагат аргументи в подкрепа на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание нито пък такива се съдържат в искането за възобновяване.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и нарушаването на закона по т. 1 се излагат доводи, които могат да бъдат счетени като отправено искане за отмяна въззивно решение № 84/19.10.2022 г. и възобновяване на производството по ВНОХД № 298/2022 г. на Окръжен съд гр. Ловеч, понеже с него се изразява недоволство от това, че с посочения съдебен акт е одобрена Присъда № 15 от 16.06.2022 г. постановена по НОХД № 2/2022 г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, трети наказателен състав. Това според защитника е станало въпреки допуснатите пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, множество нарушения на процесуалния закон, които засягат основни начала на наказателния процес, рефлектиращи върху правото на защита на подсъдимия и довели до незачитане на презумпцията за невиновност, въведена с чл. 16 от НПК от страна на съда, който не е положил усилия да провери защитната теза на подсъдимия, както и задължението на съда да осигури разкриване на обективната истина - чл. 13 от НПК, съответно да формира вътрешното си убеждение съгласно чл. 14 от НПК при стриктно спазване на новелата на чл. 13, ал. 2 от НПК, обективната истина да се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Навежда се оплакване, че по делото не е установено по несъмнен начин дали осъденият е извършил инкриминираните деяния, за които е ангажирана наказателната му отговорност, като се излагат подробни съображения за допуснати нарушения в оценъчната дейност на решаващите съдилища. Оплакването за нарушение при произнасянето на присъдата на първа и респективно потвърждаването на въззивната инстанция поради незачитане презумпцията за невиновност, изрично въведена в чл. 16 от НПК е довело до това, че съдът без основание не е кредитирал доказателствата изграждащи защитната теза и са в полза на подсъдимия като е мотивирал своето решение единствено посредством изброяване на различни процесуално - следствени действия, връзките между 3 които са останали недоказани. Решението е бланкетно и не се подкрепя с конкретни доводи и с посочването на факти. В искането се акцентира на деянията на Г. останали недоказани от субективна страна, което се явява задължителна предпоставка за постановяване на осъдителна присъда съгласно чл. 303 от НПК. Това не е сторено нито от Районния съд в гр.

Тетевен, нито от Окръжния съд гр. Ловеч, които са приели изцяло въведената с обвинителния акт фактическа обстановка, без да са налице достатъчно доказателства в негова подкрепа за да може да бъде доказана по категоричен и несъмнен начин вината. Съдът не следва да се позовава на някаква логика в актовете си, а трябва да ги мотивира с доказателства и факти, събрани по надлежния ред.

Необходимо е фактическата обстановка по делото да бъде изяснена по несъмнен и категоричен начин, а при постановяване на осъдителна присъда подсъдимият да е доказано виновен защото всяко едно съмнение във виновността на подсъдимия се явява нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното му наказание - явно несправедливо. Това произтича от недоказаността на обвинението, при което всяко наказание би било явно несправедливо. Съмнения във виновността на А. И. Г. се съдържат не само в обясненията на подсъдимия, но и в показанията на свидетелите М.

Ц. Ц. и С. М. И.а, дадени в досъдебна фаза, както и пред първоинстанционния съд. Тези показания според адвокат Х. са последователни, непротиворечиви и кореспондират с дадените от Г. обяснения. Посочените свидетели наред с всичко са очевидци и е било наложително съдебните състави да подложат на задълбочен анализ показанията им.Подкрепя твърденията си с анализ и съпоставка на отделни извадки от показанията на свидетелите обективирани в протоколите от проведеното съдебно заседание и прави извод, че посочените свидетелски показания са тълкувани от съдилищата изцяло превратно във вреда на Г. като им е придадено съдържание, което те нямат и съдебните състави не са ги кредитирали. И двете съдебни инстанции, чиито актове се атакуват не са предприели действия за събиране на оправдателни доказателства и въпреки наличието на множество такива, същите не са взети под внимание при постановяване на осъдителния акт. По този начин се е стигнало до съществено ограничаване правото на защита на подсъдимия и до невъзможност той адекватно да използва всички средства, които НПК му предоставя, за да се защити като това само потвърждава твърдението за незачитане презумпцията за невиновност въведена с чл. 16 от НПК от страна на съда, който не е проверил защитната теза на подсъдимия.

Защитата се позовава на показанията на посочените от нея свидетели, които представя за напълно последователни и житейски логични и не противоречащи на описаното и разказано от полицейските служители за това какво са установили при извършването на проверката слизайки от патрулиращия автомобил. При проверката на лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № ОВ 03*****, на мястото на водача те не са открили осъдения А. И. Г. като то е било празно, а подсъдимият се е возил на задната седалка на 4 автомобила. Записът от боди камерата на полицейския служител Х. П. П., приложен към доказателствения материал по делото, започва в момент, в който патрулната кола паркира успоредно на лек автомобил „Сеат Леон“.

Камерата е носена от служителя на МВР седящ на предната дясна седалка, който и отваря предната лява врата на процесния автомобил като на шофьорската седалка се вижда, че няма никой. На предната дясна седалка, при извършването на проверката е установен свидетелят М. Ц. Ц., а на задната дясна седалка, е намерен подсъдимият А. И. Г.. В нито един момент обективно Г. не е установен да е водач на лек автомобил „Сеат Леон“.

Подобен факт отсъства и на видеозаписа от боди камерата, което налага единствено възможния извод, че подсъдимият не е бил водач на процесното МПС.

Всички направени различни от този изводи се явяват просто догадки и произволни интерпретации, почиващи не на действителната фактическа обстановка и не намират потвърждение от показанията на свидетелите очевидци Ц. и И.а. Липсват такива данни и от изготвените видеозаписи.

Отсъства по делото, съобразно заявеното и поддържано становище на защитата, дейност по преценка и анализиране на доказателствата.

Първоинстанционният съд не е изследвал тези противоречия в доказателствения материал, а изцяло е преповторил фактическата обстановка, въведена с обвинителния акт като въззивният съд, вместо да обсъди и анализира тези съществени противоречия, безкритично е възприел твърдяното от прокуратурата и Районен съд гр. Тетевен. Необяснимо е поради какви причини съдът не е кредитирал, а е игнорирал изцяло показанията на свидетеля очевидец Ц., при което безкритично е приел показанията на полицейския служител установил обективно А. Г. на задната седалка. Липсва пряко доказателство, именно посоченото лице и подсъдим да е бил водач на процесния автомобил и по този начин престъпното деяние остава изцяло недоказано. Посочва се в изложението, в показанията на полицейските служители Д. Д. П. и Х. П. П. налично според адвоката противоречие с оглед направеното от двамата свидетели твърдение, че са имали постоянна видимост към автомобила, преди извършване на проверка, което се опровергава от възпроизведения в съдебното заседание от 24.03.2022 г. запис от камерата на служебния полицейски автомобил на РУ гр. Тетевен, според който лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № ОВ 03 ***** се изгубва от видимостта на свидетелите за неопределено време, останало неустановено или неизмерено, след което в кадър отново се появява процесният автомобил, но вече паркиран. Всичко това само потвърждава извода, че не е трябвало да бъдат кредитирани тези противоречиви показания на полицейските служители, които се опровергават от записа на камерата, но и двете съдебни инстанции са възприели безкритично именно посочените показания, а неоснователно са игнорирани от тях изцяло показанията оневиняващи А. Г.. По този начин и въпреки тези оневиняващи доказателства, съдилищата са стигнали до извода, че Г. е деецът, само защото това бил 5 единственият възможен извод, тъй като все някой е трябвало да шофира процесния автомобил. Постановяването на осъдителен акт на базата на предположения и хипотези се възприема от защитата като съществено процесуално нарушение.