Решение № 211 от 25.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Бургас, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора З. М. М. като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600441 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод постъпил въззивен протест от Георги Русев, прокурор в Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение-Несебър, против присъда № 18 от 08.04.2022г., постановена по НОХД № 192/ 2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, с която подс. Д. С. А.

ЕГН ********** от гр.******, област ******, бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което на основание чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, и „Глоба“ в размер на 190 лева.

С протеста се оспорва присъдата само по отношение на отказа на районния съд да наложи на подс. А. кумулативно предвиденото съгласно чл. 343г от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Според изложеното в протеста, подсъдимият притежавал свидетелство за управление на МПС и контролен талон, валидни до 08.02.2022г., и макар инкриминираното деяние да е било осъществено на 23.03.3022г., прокурорът изразява становище, че А. продължавал да е правоспособен водач на МПС, 1 тъй като изтичането срока на валидност на свидетелството му за управление не водело до загуба на тази правоспособност, а било само основание за подмяна на свидетелството. Аргументирайки се с относима практика на ВКС и инстанционните съдилища, прокурорът претендира оспорената присъда да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено и предвиденото в чл.343г от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа протеста на първоинстанционния прокурор, като счита, че изтеклият срок на валидност на свидителството за управление на МПС на подсъдимия не води до загуба на правоспособността му като водач на моторно превозно средство, а е само основание за подмяна на свидетелството с ново. Предлага протеста да бъде уважен, като първоинстанционната присъда бъде изменена и на подс. А. бъде наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, без да сочи конкретен срок на това наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия моли протестът да бъде оставен без уважение и първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Подс. А. в последната си дума също моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери протестът за процесуално допустим – подаден е в преклузивния срок по чл.319 ал.1 от НПК от легитимиран да протестира първоинстанционната присъда субект, насочен е против годен за въззивен съдебен контрол по реда на Глава XXI от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подс.А. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти.

Първоинстанционният съд констатирал, че признанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Въззивният съд констатира, че първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, включително да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Стореното от подс.А. самопризнание е изразено ясно, 2 недвусмислено, и не е било оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на подс.Д. А. е доказателствено обезпечено в нужната степен, и повдигнатото му с обвинителният акт обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл.343б ал.1 от НК е солидно подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателствени материали - показанията на свидетелите М. М., Я. М., П. Г. и Х. Л., обясненията на подс. А., дадени в качеството му на обвиняем, и писмените доказателства - справка за съдимост на подс. А., характеристична справка, справка за нарушител/водач, акт за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП, талон и протокол за медицинско изследване, протокол за сервизна проверка на техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARDN 0053, заповед на министъра на вътрешните работи за определяне на технически средство, заповед за полицейско задържане, протокол за обиск и декларация от подс.

А..

Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе фактическа обстановка, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Д. С. А. ЕГН ********** е роден на ******* г. в гр.*****, с постоянен адрес в гр.****, ул. „*******“ № **, община *******, област ******, и е *******, ******* гражданин, със ***** образование, ******, ******* (********), безработен.

Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС, категории С, В, ТкТ, АМ, и притежавал Свидетелство за управление на МПС № **********, издадено от ОД на МВР-Бургас на 08.02.2012г., валидно до 08.02.2022г. След 08.02.2022г. подс. А. не предприел нужните действия за преиздаване на свидетелството си за управление на МПС, чийто срок бил изтекъл.

Около 15.00 часа на 23.03.2022 г. свидетелят Я. М. и колегата му И. Н., двамата инспектори в Участък Обзор при РУ на МВР-Несебър, се отзовали на сигнал за възникнало пътнотранспортно произшествие на адрес: гр. ******, община *******, ул.

„*******“. На мястото се намирали свид. Х. Л. и подс.Д. А.. Свид. Л. заявила, че през деня паркирала личния си автомобил марка „********“ рег. № ********* пред офиса на БКС на ул. „Трети март“ в гр. Обзор. Впоследствие, нейната колежка свид. П. Г. й се обадила по телефона и я информирала, че чула силен трясък и поглеждайки през прозореца навън видяла, че в задната част на нейния автомобил е опрял непознат автомобил, от който слязъл подс.Д. А., по прякор „*******“. След като видяла опрения в задната част на автомобила си непознат автомобил, свид. Л. сигнализирала на ЕЕН 112.

След проведена на място от полицейски служители беседа с подс. А., той им заявил, че е управлявал л.а. „********“ рег. № ********, собственост на починалия му баща. Според казаното от подсъдимия, при извършване на лек ляв завой, той заспал, 3 изгубил контрол над управлението, вследствие на което автомобилът се качил на тротоара пред офиса на БКС в града и подпрял бронята на паркирания там автомобил на пострадалата Л..

Докато разговаряли, свид.М. забелязал, че подсъдимият говори несвързано, мирише на алкохол и залита, поради което поискал съдействие от дежурен автопатрул, за да бъде подсъдимият проверен за употреба на алкохол. На място пристигнал свид.

М. М., младши автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър, и колегата му Д. Й., които изпробвали подс.Д. А. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 - ARDN 0053. Уредът отчел алкохолна наличност от 2.99 на хиляда в издишания от водача въздух, резултатът от проверката бил показан на подсъдимия, и му бил издаден талон за медицинско изследване №131403 от 23.03.2022г., който А. отказал да подпише и получи. Подс. А. се явил в ФСМП – гр.Несебър, но отказал да даде кръвна проба за анализ, което било удостоверено с подписа му в протокола за медицинска изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л.23 от досъдебното производство). За установеното нарушение, в присъствието на подсъдимия свид. М.М. съставил срещу него Акт за установяване на административно нарушение № 592243 от 23.03.3022г. (л.20 от досъдебното производство), като иззел от подсъдимия Свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 08.02.2022 г., ведно с контролен талон № ******. По лек автомобил марка „******“, модел „***“, с рег. № *********, не били констатирани материални щети.

Въз основа на установените факти било образувано Бързо производство №304 ЗМ-99/ 2022г. по описа на РУ на МВР- Несебър за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

При обсъдените доказателства и доказателствени средства първата инстанция е изпълнила точно и в пълнота задълженията си в диференцираната процедура по Глава XXVII от НПК, доказателствената й преценка е законосъобразна и изцяло основана върху наличните в досъдебното производство доказателства, подкрепящи обвинението и самопризнанието на подсъдимия.

При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност на престъплението, предмет на обвинението, по чл.343б ал.1 от НК, като управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – а именно 2.99 на хиляда, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0053. по надлежния за това ред, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Не се оспорва доказаното наличие на всички признаци на процесното престъпление. От обективна страна, налице е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП – лек автомобил, който не е релсово превозно средство и е снабден с двигател за придвижване. Изпълнителното деяние се свежда до управление на този автомобил – осъществено чрез привеждане в движение и направляване придвижването на автомобила в пространството, чрез определяне скоростта и посоката на движение от страна на подсъдимия, както и на факта, че управлението е осъществено след употреба от водача на алкохол и наличие на алкохолна наличност в кръвта му над съставомерната граница от 1.2 на хиляда, потвърдено и от дееца. От субективна страна престъплението е извършено при „пряк умисъл” по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК като форма на умишлена вина. При извършване на деянието, в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни представи, че 4 предприема управление на МПС след като е употребил алкохол в количество, надхвърлящо установения в закона праг, при наличието на изрична забрана за такова поведение, т.е. подсъдимият съзнавал общественопасния характер на деянието, като предвиждал и искал настъпването на общественоопасни му последици.

По приетите за установени факти и дадената им правна квалификация, както и по отношение на наложените с първоинстанционната присъда кумулативни наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, и „Глоба“ в размер на 190.00 лева, индивидуализирани по реда на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, страните не спорят. Въззивният също намира, че първата инстанция правилно е определила степента на обществена опасност на деянието и личната опасност на дееца, съобразила е чистото му съдебно минало и липсата на скорошни нарушения на правилата за движение по пътищата, и като цяло липсата на отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, наред с многобройни смекчаващи обстоятелства, като и пристъпила към индивидуализация на наказанието по привилегирования ред на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК.