Решение № 5082 от 17.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5082 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110138879 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 411, ал. 1 от КЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „............“ АД твърди, че е изплатил обезщетение по застраховка „Каско“, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие и образувана при него щета, в размер на 3357.80 лева, за причинени вреди на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ СВ 5613 СВ, поради настъпило ПТП на 20.05.2023 г. в гр.Пловдив, като е преведена на лизингополучателя „Велея Глобал“ ЕАД за възстановяване на причинените от ПТП-то вреди на автомобила. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП-то, според Двустранен константивен протокола за ПТП има водачът на автомобил „Ивеко 50Ц35“, с рег.№ СВ 4737 ВА и за който е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.

Твърди, че с изплащане на обезщетение на застрахования е встъпил в неговите права срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, който е поканен с писмо да възстанови сумата, но не е платил. Претендира сумата 3 372.80 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение, включващ и ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба27.06.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 36.18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.05.2024 г. до 27.06.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „............“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.

131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не са налице предпоставките за суброгиране на ищеца в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата.

Оспорва механизма на ПТП-то, както и вината на водача на „Ивеко 50Ц35“, с рег.№ СВ 4737 ВА, застраховано при него. Навежда алтернативно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ СВ 5613 СВ. Твърди, че иска е в завишен размер. Претендира разноски.

1

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По делото в доклада, обективиран в Определение №6351/06.02.2025 г., както и с Протоколно определение от 26.02.2025 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, между ищеца и собственика на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ СВ 5613 СВ; наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, между ответника и собственика на автомобил „Ивеко 50Ц35“, с рег.№ СВ 4737 ВА и изплащането от ищеца на увреденото лице на сумата от 3357.80 лева от ответника на ищеца.

Установява се по делото от Двустранен констативен протокол за ПТП от 20.05.2023 г., че на същата дата в гр.Пловдив, водачът на „Ивеко 50Ц35“, с рег.№ СВ 4737 ВА предприема маневра на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, вследствие на което удря паркирания автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ СВ 5613 СВ, като му причинява вреди в предната дясна част.

О т Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС ” се установява по делото, че при ищеца като застраховател, с когото собственикът на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ СВ 5613 СВ е имал застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС”, е образувана застрахователна преписка по щета № 211487155, относно увредения от процесното ПТП автомобил.

Установява се от представените Опис-заключение на претенция

№

211487155/22.05.2023 г.); Възлагателно писмо от 29.05.2023 г.; Калкулация-ремонт № 211487155/10.01.2024 г.; Приемо-предавателен протокол от 07.02.2024 г.; Фактура № 0520014402/09.02.2024 г.; Ликвидационен акт 1135338/13.02.2024 г.; и Преводно нареждане № 201В1О***/14.02.2024 г., че застрахователя по имуществена застраховка е констатирал описаните вреди на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ СВ 5613 СВ, като е платил на автосервиза „Велея Глобал“ ЕАД, извършил ремонта на автомобила сумата от 1037.65 лева.

Представена и Регресна покана, получена от ответника (вх.№ 19-313/28.03.2024 г.).

От разпита на свидетеля К. Б. А., управляващ „Ивеко“ се установи, че при маневра на заден ход е ударил „Мерцедес“, като му е причинил вреди отпред-броня, капак, решетка.

Същият заявява, че са попълнили двустранен констативен протокол, като е написал, че е виновен за ПТП-то.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на доказателствения материал по делото съдът възприема за достоверно се установява, че механизма на настъпване на процесното ПТП е следният – на 20.05.2023 г. в гр.Пловдив, на бул.„Кукленско шосе“ са се намирали спрели товарни автомобили, като около 08:00 часа автомобил „Ивеко 50Ц35“, с рег.№ СВ 2

4737 ВА, управляван от К. А. предприема маневриране за излизане от паркинг и при маневра на заден ход не се съобразява с намиращия се зад него автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ СВ 5613 СВ, управляван от М. М. и реализира ПТП в него, като ударът е нанесен със задната част на„Ивеко 50Ц35“ в предната част на „Мерцедес Спринтер“. Според заключението от техническа гледна точка посочените щети могат да настъпят и са в причинно-следствена връзка при така описания механизъм на ПТП. Размерът на същите по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие е 4 029.36 лева с ДДС(по цени на представителя на марката „Пежо“, към датата на настъпване на събитието е в размер на 1037.65 лева), или 3 357.80 лева без ДДС .

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.411, ал.1 КЗ:

За възникването на претендираното регресно право трябва да бъдат осъществени следните материални предпоставки в съотношение на кумулативност: действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредения; заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата по правоотношението вещ; възникнало за увредения право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата и съществуването на действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към настъпването на ПТП-то.

По делото се доказа, че при настъпването на процесното ПТП между ищеца и увредения – собственика „УниКредит Лизинг“ ЕАД на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ СВ 5613 СВ е съществувало действително застрахователно правоотношение, по аргумент от чл. 399 от КЗ, като за този договор е предвидена писмена форма за действителност – чл.344, ал. 1 от КЗ, която в случая е спазена. В срока на действие на този договор между тях е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, за което ищецът като застраховател е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер на 3 357.80 лева. Тези факти са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада, обективиран в Определение №6351/06.02.2025 г.

Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Ивеко 50Ц35“, с рег.№ СВ 4737 ВА, съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ СВ 5613 СВ. Деянието на водача на автомобил „Ивеко 50Ц35“, с рег.№ СВ 4737 ВА е противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 40 от ЗДвП. По делото се доказа от Двустранния протокол за ПТП и кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че вредите на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ СВ 5613 СВ – предна броня, решетка и преден капак са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описани в Двустранния протокол за ПТП, съответно с противоправно поведение на водача на автомобил „Ивеко 50Ц35“, с рег.№ СВ 4737 ВА. Виновното причиняване на посочените вреди- предна броня, 3 решетка и преден капак, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно действията на водача на автомобил „Ивеко 50Ц35“, с рег.№ СВ 4737 ВА представляват граждански деликт и за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредите, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ищецът пък като застраховател е встъпил в правата на увредения въз основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.

Налице е и последната материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно наличието на действително правоотношение(факт признат за безспорен и ненуждаещ се от доказване) по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и делинквента – водача на автомобил „Ивеко 50Ц35“, с рег.№ СВ 4737 ВА застрахователното покритие, по която съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ покрива отговорността на водача на автомобила. Този факт признат е за безспорен и ненуждаещ се от доказване.

При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя по “Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на платеното обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования. По делото се доказа от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че действителния размер на причинените от процесното ПТП вреди на автомобила по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие е 3 357.80 лева. В тази връзка предявеният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 3 372.80 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение, с включени и ликвидационни разноски от 15 лева. Последица от уважаването на иска е и присъждането на законна лихва от датата на исковата молба – 27.06.2024 г., до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.

Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, а не от възникването на вземането – плащането на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по търговско дело № 677/2008 г. на І ТО при ВКС). Следователно, предвид установения в чл.

412, ал. 3, т. 1 от КЗ, 30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по 4 процесното регресно правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с отправената му регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на посочения законов срок. По делото се установи, че Регресна покана, получена от ответника (вх.№ 19-313/28.03.2024 г.) и от този момент е започнал да тече гореспоменатия 30-дневен срок, който е изтекъл на 29.04.2022 г.(присъствен ден), поради което ответника е изпаднал в забава от 30.04.2022 г. Според електронния калкулатор от интернет дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане на задължението от 3 372.80 лева за периода от 30.05.2024 г. до 27.06.2024 г. е в размер на 37.47 л е в а и предвид правилото на диспозитивното начало по чл.6 ГПК, поради което акцесорният иск следва да бъде уважен за цялостия размер от 36.18 лева, представляващ мораторна лихва за периода от 30.05.2024 г. до 27.06.2024 г.