Решение № 1257 от 19.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. Пловдив, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300501736 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Л. Л. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. *** против решение от 17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 471/2020 г. по описа на РС -Пловдив, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, бул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 6 916, 39 лв. – представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL764186/23.03.2015 г.; сумата от 1 060, 66 лв., представляваща изискуема възнаградителна за периода от 12.04.2017 г. до 12.06.2018 г.; сумата от 198, 01 лв ., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. и сумата от 42, 50 лв . – начислена месечна такса за поддържане на разплащателна сметка за периода 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. , за които вземания е издадена Заповед № 8914/10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15295/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез адвокат И., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

1

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

При извършената служебна проверка съгласно чл.269, изр.1 от ГПК въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението и по съществото на правния спор между страните съобразно изложените във въззивната жалба доводи, като според задължителните указания, дадени в т.1 от 1 Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по т.д. №1/2013 г на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правна с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България“ АД против Л. Л. Ш., с които ищецът иска да признае за установе, че ответницата дължи следните суми: 6 916, 39 лв. – представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL764186/23.03.2015 г.; сумата от 1 060, 66 лв., представляваща изискуема възнаградителна за периода от 12.04.2017 г. до 12.06.2018 г.; сумата от 198, 01 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. и сумата от 445, 70 лв. – такси за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 8914/10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК, по ч. гр. д. № 15295/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № FL764186/23.03.2015 г., по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена сумата от 8 692, 16 лв., която сума е усвоена на 23.03.2015 г. чрез изплащането й в полза на кредитополучателката по открита в нейна полза разплащателна сметка, за което е издадено бордеро № 6926675/23.03.2015 г.

Твърди, че кредитополучателят се задължил да върне усвоената сума, ведно с възнаградителна лихва, при условията, установени в чл. 1 от Договора. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за усвоения кредит длъжникът дължи на банката променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент Прайм на банката, за съответния период на начисляване, плюс договорна надбавка от 9, 75 %. Твърди, че референтния лихвен процент е в размер на 4, 45 % и се определя от Комитета по управление на пасивите и активите на банката съобразно Методология на банката, представляваща неразделна част от договора, с която потребителят бил запознат. Твърди, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на заемната сума. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и чл.

5 от Договора е установено задължение за заплащане на такси и комисионни във връзка с проучването, отпускането и обслужване на кредита. Твърди, че кредитът се погасява на 84 месечни вноски, които се заплащат до 12-то число на месеца, като крайният срок за погасяване на задължението е до 12.03.2022 г. Твърди, че при забава в 2 плащането на месечните вноски и при предсрочна изискуемост, потребителят дължи лихва за времето на забава. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което настъпили предпоставките по чл. 14, ал. 5 от Договора за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Твърди, че поради незаплащане на двадесет и петата погасителна вноски, ищецът обявил вземането за предсрочно изискуемо с нотариална покана, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК на 12.06.2018 г. Претендира и заплащане на сумата от 445, 70 лв., представляваща такси за поддържане на разплащателна сметка за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. и нотариални такси, заплатени във връзка с връчване на нотариалната покана за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо.

В подадения от Л. Л. Ш. отговор на исковата молба се твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл. чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 ЗЗП

Видно от приложеното ч.гр.д. № 15295/2018 г. по описа на ПдРС, в полза ищцовата банка “Юробанк България” АД против ответница – Л. Л. Ш. – кредитополучател, е издадена Заповед № 8914/10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.10.2018 г. за сумата от 6 916, 39 лв. – представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL764186/23.03.2015 г.; сумата от 1 060, 66 лв., представляваща изискуема възнаградителна за периода от 12.04.2017 г. до 12.06.2018 г.; сумата от 198, 01 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. и сумата от 445, 70 лв. – такси за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена искова молба.

Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

По първоинстанционното дело е прието заверено копие от договор за потребителски кредит с опция „Флекси“ № FL764186/23.03.2015 г., сключен между “Юробанк България” АД и Л. Ш. имащ за предмет предоставяне на кредит в размер на 8 692, 16 лв. В разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Договора е установено, че кредита се отпуска за погасяване на задължения на кредитополучателя към други финансови и кредитни институции, като незабавно след отпускане на кредита и заверяване на сметката на кредитополучателя, банката извършва следните парични преводи от сметката на кредитополучателя с цел предсрочно погасяване на задължения към длъжника: 1. сумата от 1 020 лв. по сметка на „ДСК“ с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит овърдрафт от 11.07.2017 г.; 2. сумата от 500 лв. по сметка на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит от 04.03.2015 г. Страните са постигнали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс договорна надбавка от 9, 75 %, като е установено, че за референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен процент „Прайм“ на 3

„Юробанк Бълария“ АД за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисление на лихвата – чл. 3, ал. 1 от договора

В чл. 3, ал. 5 от договора е уговорено, че референтния лихвен процент се определя от Комитета по управление на активите и пасивите – AЛКО, съгласно Методологията на банката за определяне на референтния лихвен процент „Прайм“ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на банката, като „Прайм“ подлежи на преразглеждане на тримесечна база при спазване на условията на методологията.

Кредитополучателят дължи заплащане на такса за разглеждане на искането за кредит от 175 лв.; месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит, в размер на 2, 50 лв. за кредити, отпуснати в лева и 1, 25 евро за кредити, отпуснати в евро; такса за администриране на просрочен кредит от 30 лв. чл. 5, ал. 1. В чл. 2, ал. 2 е посочено, че освен таксите по чл. 5, кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужване на разплащателната сметка.

Годишният процент на разходите е посочен в чл. 3, ал. 3 от Договора и е в размер на 16, 39 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора е от 14 048, 68 лв.

В чл. 7, ал. 2 е посочено, че в случай на промяна на приложимия годишен лихвен процент, извършено съгласно условията на договора, банката променя едностранно размера на погасителните вноски по кредита, като промените се отразяват при изчисляване на лихвата, считано от падежа на първата вноска след датата на промяната, за което кредитополучателя, с подписване на договора дава своето изрично съгласие.

Страните са се уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на законната лихва-чл. 9, ал. 1.

Видно от приложения към договора погасителен план падежът на първата вноска е на 12.04.2015 г., а на последната – на 12.03.2022 г., като размера на вноската е 163, 85 лв., в която се включва задължение за главница, лихва и такса.

От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, се установява, че сумата по кредита от 8 692, 16 лв. е усвоена изцяло 23.03.2015 г. чрез заверяване на банковата сметка на кредитополучателя. Вещото лице М. М. е установило, че за периода от 12.04.2015 г. до 12.04.2017 г. длъжникът е погасил сумата от 1 775, 77 лв. за главница, сумата от 2 070, 19 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 62, 50 лв. за такси. Вещото лице е констатирало, че поради забава в плащанията е начислена мораторна лихва върху главницата от 198, 01 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. Според вещото лице размерът на непогасената главница е 6 913, 39 лв., а на възнаградителната лихва –1 060, 66 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 12.06.2018 г. Вещото лице М. е посочило, че договореният при сключване на договора лихвен процент е от 9, 75 %, 4 като последният е формиран от референтен лихвен процент „Прайм“ от 4, 45 % и договорна надбавка от 9, 75 %. Вещото лице е установило, че до момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение не е имало увеличение на лихвата над договорената между страните, поради което не се формира размер на надплатени договорени месечни анюитетни вноски. Според М. по делото е представена Методологията за определяне на референтен лихвен процент „Прайм“, като отделните компоненти на методиката са с цифрови изражения – последните са обективни величини и тяхната стойност не зависи от субективната преценка на банката. Експертката е установила, че през процесния период от 12.04.2017 г. до 12.06.2018 г. в резултата на прилагане на Методологията има намаляване на приложимия по договора лихвен процент. Вещото лице е изчислило, че размерът на възнаградителната лихва по погасителния план за процесния период е 1 127, 58 лв., а реално начислената – при съобразяване на намаления лихвен процент е в размер на сумата от 1 060, 66 лв.