Решение № 151 от 01.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20232000500319 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 850 от 18.07.2023 г., постановено по гр.д. 913/ 2022 г. на Окръжен съд Бургас, е прието за установено по отношение на И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Св. К. О.“ № 20, вх.1, ет.3, ап.9, , с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „О.“ № 75, ет.1 – адв. Л. С. и адв. Н. А., че дължи в полза на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район „В.”, ул. „О. п.”, № 260, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. – съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Т. у.“ № 8, ет.4 - адв. Х. И., заплащането на следните суми: 36 506,40 лв. главница по Договор за потребителски кредит № FL925154 от 10.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от 23.11.2020 г. до окончателното заплащане на сумата; 4084,69 лв. възнаградителна лихва за периода 10.07.2019 г. – 17.09.2020 г.; 930,27 лв. мораторна лихва за периода 10.06.2019 г. – 16.11.2020 г., като по отношение на претендираните 142,25 лв. такси до 16.11.2020 г. и 252 лв. нотариални такси, исковете са отхвърлени.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от И. Н. М., чрез назначените му 1 особени представители – адв. Л. С. и адв. Н. А., срещу постановеното решение, в частта, с която претенциите са уважени, като същото се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което претенциите бъдат отхвърлени за сумите над чистата стойност на кредита, намалена с платените от ответника суми към банката, като се разгледат възраженията за недействителност на договорни клаузи.

В жалбата са изложени доводи за неправилен извод на съда относно обстоятелството, че уведомлението, с което банката е обявила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, е надлежно връчено на длъжника, приемайки че нотариалната покана е връчена надлежно, по реда на чл.47 и сл. ГПК. Сочи се, че връчването е извършено чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника, като в съставения от нотариуса протокол са отразени извършените на адреса посещения. Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК, тъй като от датата на първото посещение на адреса до датата на третото е налице период по-малък от един месец.

Отбелязването в протокола на нотариуса, че адресът е посетен и на 28.05.2020 г. не е подкрепено с данни на тази дата да е залепено ново уведомление. В приложената разписка от 6.04.2020 г., връчителят не е отбелязал качеството на лицето дало сведението; не е изпълнено задължението уведомление да бъде пуснато и в пощенската кутия, а последващото връчване на нотариалната покана на адреса на управление на дружеството, в което длъжникът е едноличен собственик и управител, е без значение. В тази връзка се изтъква, че предявеният иск за установяване дължимостта на вземанията по договора за банков кредит следва да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, в частта, съставляваща главница, според погасителния план, към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.

Излагат се доводи, че съдът от първа инстанция неправилно е приел, че събраната за разглеждане на искането за кредит такса в размер на 390 лв. е дължимо платена от ответника. По мнение на въззивника, клаузите в договора за потребителски кредит, съгласно които се дължи съответно такса за оценка платежоспособността на кредитополучателя, са неравноправни, респективно нищожни, тъй като с тази дейност не се осъществява услуга, за която кредитополучателят да дължи насрещна парична престация. Възразява 2 се, че съдът е следвало да разгледа и уважи направеното от въззивника възражение за прихващането на горната такса от размера на дължимите суми по кредита.

Подчертава се, че представените по делото договор за потребителски кредит, Приложение № 2 към него и погасителен план не са с еднакъв шрифт, в разрез с изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, което предпоставя недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл.22 ЗПК.

В допълнение се сочи, че непредставянето на стандартния европейски формуляр води до нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗПК.

В жалбата са развити оплаквания, че видно от заключението по изпълнената съдебно - счетоводна експертиза, обща сума в размер на 325,16 лв. е била заплащана за месечна застрахователна вноска, без дружеството – въззиваем да е представило доказателства за сключването на договор за застраховка. Поддържа се, че клаузата на чл.20 от договора за потребителски кредит е неравноправна, по смисъла на чл.143, т.3 ЗЗП. Изразява се становище, че договорът не съдържа конкретна и ясна информация за това каква е застрахователната вноска и нейният размер; не са представени по делото доказателства, че потребителят е бил запознат с условията на застрахователния договор и общите условия към него. Заключава се, че платените от кредитополучателя суми за застраховката са недължимо платени и следва да бъдат прихванати от общата дължима сума към банката.

Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като на потребителя не е била предоставена пълна и точна информация за всички разходи по кредита, които той ще направи, а посоченият процент на разходите не дава ясна информация дали са включени всички допълнителни разходи, възнаградителна лихва, таксите, които банката начислява според погасителния план, застраховка, както и таксата за разглеждане на кредита.

Оспорва се присъждането на мораторна лихва, като се сочи, че нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение става ясно върху каква главница съдът е приел, че въззивникът дължи мораторна лихва за посочения период. Не е отчетен и периодът, през който не се дължи заплащане на мораторни лихви, съгласно разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Не се въвеждат доказателствени искания.

3

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ю. Б.” АД, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Т. у.“ № 8, ет.4 – адв. Х. И., в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като постановеното от първоинстанционния съд решение бъде потвърдено.

Изразява се становище, че при постановяване на своя съдебен акт първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото, обсъдени са всички спорни моменти, с оглед изясняване на спора между страните, съобразени са всички събрани доказателства, като те са правилно преценени, с оглед на закона и трайната съдебна практика, с подробно изложени от съда съждения и мотиви.

Изтъква се, че е доказано наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит, както и предоставянето, и усвояването на процесния кредит от кредитополучателя.

В аспект на оплакванията за нередовно връчване на нотариалната покана, се сочи, че банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, посредством нотариална покана, връчена по местоизвършване на стопанската дейност на адресата, при условията на чл.47, ал.5 ГПК на 17.09.2020 г., като това е и датата на обявяване предсрочната изискуемост на процесното задължение.

Като неоснователно е квалифицирано възражението на жалбоподателя, че заплатената такса, в размер на 390 лв., е в нарушение на изискванията на ЗПК. Инвокират се доводи, че събирането на тази такса е изрично предвидено в Тарифата за таксите и комисионните на банката и не съществува забрана в закона за начисляването на такива такси.

Неоснователни са, по мнение на въззиваемия, оплакванията по отношение размера на шрифта на договора за потребителски кредит, като се сочи че съглашението е разбираемо и четимо, спазени са изискванията на закона, а кредитополучателят е извършвал за известен период редовно и съгласно предвиденото в погасителния план плащания по съглашението, следователно е четял и разбирал уговореното.

На следва място се изтъква, че в закона не се съдържа изискване за посочване на компонентите на годишния процент на разходите, а при сключване на процесния договор за кредит кредитополучателят е декларирал, че е запознат с цялата преддоговорна информация по сделката и е получил 4 стандартен европейски формуляр по същата.

Не се въвеждат доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявени са положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания в полза на банката – въззиваем против въззивника, произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL925154, сключен на 10.07.2018 г., за които задължения е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 260959 на 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 7487/2020 г. на Районен съд Бургас, приложено към настоящото дело.

Със заповедта за изпълнение е разпоредено И. Н. М. да заплати на кредитора „Ю. Б.” АД сумата от общо 41 915,61 лв., от които 36 506,40 лв., представляващи главница по горепосочения договор за кредит; 4084,69 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода 10.07.2019 г. – 17.09.2020 г.; 930,27 лв., представляващи мораторна лихва за периода 10.06.2019 г. 16.11.2020 г.; такси в общ размер на 394,25 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2020 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.

Поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и събрани данни, че същият не живее на адреса, кредиторът е предявил установителния иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК в срок.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

5

Представен е Договор за потребителски кредит № FL925154, датиращ към 10.07.2018 г., по силата на който банката – въззиваем е предоставила на въззивника – кредитополучател, банков кредит в размер на 40 000 лв., с предназначение за текущи нужди. Предвид характера на кредита като потребителски, сделката се подчинява на правилата на специалния Закона за потребителския кредит, в редакция към момента на договаряне, и общата уредба на потребителската защита, регламентирана в разпоредбите на Закона за защита на потребителите: чл.143, чл.144, чл.146, чл.147, като съдът дължи служебна проверка за съответствие на съглашението с императивните норми.

Постигнато е съгласие относно краен срок за погасяване на кредита 10.07.2025 г., видно от погасителния план – чл.6 от договора, договорен като неразделна част от кредитния договор. Страните са се споразумели усвояването на средства от кредита да се извърши по сметка, разкрита на името на кредитополучателя – чл.2, ал.1 от договора, за обслужването на която той дължи такси и комисионни, съобразно Общите условия за открИ.е, водене и закрИ.е на сметка на физически лица и Тарифата на банката.

Уговорено е в чл.3 от съглашението, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор от референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка в размер на 8,350 %, като за референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в съответната валута, методологията за определяне на който е неразделна част от договора за кредит. При сключването на договора лихвеният процент е бил в размер на 9,5 %. Прието е, че при всяка актуализация на ПРАЙМ, банката предприема актуализация на годишния лихвен процент по кредита – чл.3, ал.6.