Решение № 284 от 11.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. София , 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София) като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600073 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Благоевград и по жалба на частния обвинител Н.К. чрез повереника адв. Е. Б., срещу присъда № 4690/30.10.2019г. постановена от Окръжен съд Благоевград, НО, 8 – ми състав, по нохд № 279/2015, с която подсъдимите С.П. и М.В. са признати за невиновни, за това, че всеки от тях отделно, в независимо съпричинителство, на 19.05.2013 година в село ***, общ. Х., обл. *** и като преди това:

На 07.03.2013г. при извършване на периодичен обход /оглед/ на ел. съоръжение въздушна линия ниско напрежение клон А в района на Трафопост-5, с. *** нарушили правилата на: чл. 203, т.2 от Наредба № 16116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на електрообзавеждането, чл.774, ал.1 от Наредба № 9/09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и чл.72, т.4 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V / обн.

ДВ, бр.21 от 11.03.2005г./ , и

На 22.04.2013г. при посещение по повод на аварийно повикване за 1 нередности в ел. съоръжение въздушна линия-ниско напрежение на Трафопост-5 - село *** от въздушно отклонение от стълб № 17 - клон А на Трафопост-5 до Основно училище „Никола Вапцаров“ с.*** нарушили правилата на: чл.774, ал.1 от Наредба № 9/09.06.2004 г. з а техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и чл.72, т.4 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V / обн. ДВ, бр.21 от 11.03.2005г./ причинили по непредпазливост смъртта на А. Й. К., на 10г., поради немарливо изпълнение на дейност представляваща източник на повишена опасност - работа с електрически съоръжения в електроразпределителната мрежа като ел. монтьор в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с месторабота Регионално звено - гр. ***, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът ги оправдал по така повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2 от НК.

С протеста прокурорът заявява недоволство от оправдателната присъда, която счита за неправилна и незаконосъобразна. Представя доводи, че съдът е тълкувал доказателствата превратно, че изводите му, че подсъдимите не са извършили нарушения са неверни. Изразява несъгласие с довода, че подсъдимите не са имали обективна възможност да възприемат реалното състояние на проводниците. Намира доказателствения анализ на съда в тази част за погрешен. Погрешни били и мотивите на съда за липса на причинно – следствена връзка между вменените нарушения и настъпилия резултат. Прокурорът развива съображения в подкрепа точно на обратната теза. Определя обвинението като подкрепено от събраните по делото доказателства. Прави искане присъдата да се отмени и вместо нея постанови нова, с която подсъдимите се признаят за виновни и им се наложат наказания при условията на чл. 66, ал.1 НК.

С жалбата повереникът също заявява недоволство от оправдателната присъда, която счита за незаконосъобразна, неправилна и необоснована.

Представя съображения за неправилно проведен от съда доказателствен анализ, с превратно и едностранчиво тълкуване и игнориране на част от доказателствения материал, който не бил обсъден цялостно. Така съдът приел грешни изводи, че деянията на подсъдимите били несъставомерни. Също като прокурора повереникът представя обвинението като доказано и прави искане присъдата да се отмени, а вместо нея подсъдимите бъдат признати за виновни и наказани с ефективно наказание в размер определен към максималния предвиден в закона.

Въззивното производство протича за втори пореден път.

2

Първоначално, по така подадените протест и жалба и по образуваното внохд № 221/20 по описа на САС, е постановено Решение № 10291/04.09.2020г. на САС, НО, 7 – ми състав, с което присъдата е потвърдена изцяло.

След обжалване от повереник на частния обвинител и протестиране от прокурора е постановено Решение № 185 от 18.01.2021г. на ВКС, второ наказателно отделение, по к.н.д. № 898/20, с което решението на САС е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

В решението си касационният съд е приел, че предходната въззивна инстанция е допуснала логически грешки при съвкупната оценка на изяснените обстоятелства. Допуснала е нарушение и на материалния закон.

Това е така, защото причинно – следствената връзка между бездействието на подсъдимите и настъпилия противоправен резултат не е следвало да се оценява като прекъсната от другите фактори, каквито се установяват и които са: хвърляне на тръба по проводниците, метална тел опряна до оградата, липсващо платно от конструкцията на оградата и електропрекъсвач с посилно съпротивление.

Според решението на касационната инстанция подсъдимите е следвало да предвидят състоянието на проводниците като напълно реална възможност за възникване на инцидента. Те са били длъжни да заявят състоянието надлежно, но двукратно са пропуснали да го сторят. Ако проводниците не са били в състоянието, в което са били, а именно - с нарушена цялост, не би се стигнало до късо съединение, респективно - до общественоопасните последици.

Развитите съображения на ВКС, респективно указанията по приложение на закона са в посока, че поведението на подсъдимите е първопричина за настъпилата смърт на детето. С това въззивният съд бива насочен към различно материалноправно разрешение от възприетото в отмененото решение.

В съдебно заседание пред настоящия съд прокурорът представител на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста по съображенията в него. Твърди, че процесните проводници били компрометирани и така били реална и предвидима опасност. Подсъдимите не са заявили този факт, а са били длъжни. По този начин са поставили началото на причинно – следствения процес довел до състовомерната последица, в чийто ход хвърлянето на тръба по проводниците било само усложнение на ситуацията.

Поддържа искането за осъждане на подсъдимите и наказването им с лишаване 3 от свобода при условията на чл. 66, ал.1 НК.

Повереникът на частния обвинител пледира подаденият протест и жалба срещу присъдата да бъдат уважени. Отделя внимание на факта на повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция като поставя акцент на указанията на ВКС дадени в отменителното решение. Видно от тях по делото били допуснати множество пропуски и били игнорирани от предходния състав на второинстанционния съд релевантните за наказателната отговорност обстоятелства. Повереникът възразява срещу тезата на първостепенния съд, че подсъдимите били изпълнили всички свои задължения и че по никакъв начин това тяхно бездействие не било свързано с настъпилата смърт на детето. Аргументира и наличната причинно – следствена връзка, позовавайки се на съдебна практика относно причината като „необходимо условие“ за настъпване на резултата.

Изразява пълно съгласие с обвинителната теза като правилна и обоснована. При анализа на доказателствата специално място отделя на всички технически експертизи, без допуснатата от въззивния съд, които напълно подкрепяли извода за виновно поведение на подсъдимите. За потвърждаване на този извод отново стъпва на отменителното решение на ВКС, съгласно което, ако подсъдимите били изпълнили задълженията си, нямало да носят отговорност за резултата.

Повереникът изтъква като грешно разбирането на първостепенния съд за материалния закон, изявено в смесването на обстоятелства, които само смекчават отговорността, с обстоятелства, които оневиняват подсъдимите.

Обръща внимание, че присъдата е постановена от мнозинството на съдебния състав формирано от съдебните заседатели, които не били провели така представеното разграничение. Според повереника съдебните заседатели погрешно били приели, че след като са налице и други допринасящи за смъртта на детето факти, то подсъдимите са невинни. Но затова пък били указанията на ВКС, който поправял тази съдебна грешка.

Повереникът възразява срещу искането на защитника съдът да съобрази като меродавна последно назначената техническа експертиза, която намира за погрешна и необоснована. Аргументира, че тя противоречи на експертизите на поне пет други вещи лица, които всички се обединявали около заключението за компрометираност на проводниците и тяхната нарушена цялост и че именно това е довело и до късото съединение. Освен това уточнява, че ВКС не бил давал указания за събиране на нови доказателства.

Настоява, че подсъдимите не са изпълнили служебните си задължения.

Въпреки проблемите в изолацията на проводниците, не са предприели 4 никакви мерки.

Поддържа искането си за отмяна на присъдата.

Защитникът на подсъдимите моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди присъдата. Внимание отделя на събраните нови доказателства при повторното разглеждане на делото. Като се отчете и тяхното значение, намира, че правилността на присъдата е потвърдена безспорно. Изразява несъгласие с тезата на касационната инстанция, че при решаване на въпроса за отговорността на подсъдимите съдът следва да изключи другите причини, стоящи извън дейността на подсъдимите и довели до резултата, а да ги третира като релевантни само за степента на отговорност.

Внимание отделя и на въпросите за отговорността на други длъжностни лица, сред които били общински служители, училищно ръководство и учители, които имали отношение към инцидента. Наред с това стояло и поведението на лицето, хвърлило металната тръба срещу проводниците.

Поставя особен акцент върху последната допусната от въззивния съд техническа експертиза като най-относима и отговаряща на правилата на науката, техниката и практическия опит. Моли да бъдат зачетени именно нейните изводи. Подкрепя напълно аргументите на първоинстанционния съд за значението на всички странични и привходящи причинни фактори, чиято верига подробно описва. Аргументира още, че нито един от тези привходящи фактори не би могъл да попадне в кръга на предвидимите от подсъдимите обстоятелства. Цялата тази верига била обективно непредвидима. Изразява несъгласие с тезата на обвинението, че подсъдимите са нарушили служебни задължения и са предизвикали резултата. Аргументира това с положения изведени от допуснатата от въззивния съд техническа експертиза. Развива съображения, че проводниците са били напълно технически годни да изпълняват преназначението си и в този си вид, в който са се намирали към процесния период и не е имало причина за тяхната подмяна.

В дуплика срещу речта на повереника, защитникът аргументира, че независимо от указанията на ВКС, въззивният съд не е ограничен във възможността да събира нови доказателства, които, така събрани, следва да бъдат преценени, както и че количеството експерти не е критерий за качество на експертното мнение.

Пледира въззивният съд да извърши нова преценка на всички доказателства по делото и като съобрази указанията и на ВКС да потвърди присъдата.

5

В лична защита двамата подсъдими се присъединяват към защитника си.

В последна дума молят присъдата да се потвърди.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните, материалите по делото, указанията на ВКС по приложение на закона и служебно подложи присъдата на цялостна проверка по реда на чл. 314 НПК, прие следното:

Протестът и жалбата са неоснователни.

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съдебно следствие в чийто ход е събрал част от необходимите за изясняване на обективната истина доказателства с оглед изискуемата степен на яснота, пълнота и категоричност. В хода на съдебното следствие е допуснал отделни пропуски свързани с процеса на изслушване и приемане на назначени експертизи. Очевидно поради техния немалък брой, а и поради сложните процесуални и доказателствени въпроси, които междувременно са поставили и съдът е следвало да решава, при което непосредствено след изслушване на една експертиза и без да се произнесе по приемането й е пристъпвал към друга, е пропуснал да съобрази, че част от така изслушаните експертизи междувременно са останали неприети.