Решение № 6119 от 30.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6119 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20211100112335 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от „П.Л. БГ“ЕООД, с ЕИК:******* и адрес:гр. София, ж. к. „*******, Бизнес Парк София, сграда ******* срещу В. Н. П., с ЕГН:********** и с постоянен адрес: гр. София, ул. ******* с която е предявен иск с правно основание чл. 236, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 347, ал.2 ТЗ, вр. чл.122, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът В. Н. П., ЕГН **********, в качеството му на солидарен длъжник да заплати на ищеца сумата от 42 962,91 евро или тяхната равностойност в лева, представляваща договорно обезщетение и формирано като сбор от дължимите от ответника суми за ползването на процесиите шест автомобила за периода от месец февруари 2020 до месец юли 2021 включително, ведно със законна лихва за забава върху същата главницата от датата на завеждане на исковата молба- 12.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че в качеството си на Л.одател през 2015 и 2016 година е сключил шест броя договори за финансов Л. с Л.ополучател дружеството „И.“ ЕООД, ЕИК *******, с едноличен собственик и управител В. Н. П., ЕГН **********, както следва:

1) договор за финансов Л. №

11825 от 27.03.2015 (доказателство 2);

2) договор за финансов Л. №

12331 от 06.07.2015 (доказателство 3 );

3) договор за финансов Л. №

12380 от 04.08.2015 (доказателство 4);

4) договор за финансов Л. №

13730 от 01.08.2016 (доказателство 5);

5) договор за финансов Л. №

14460 от 28.09.2016 (доказателство 6);

6) договор за финансов Л. №

14866 от 30.12.2016 (доказателство 7);

За всеки от тези шест договора, за изпълнението на поетите договорни задължения от страна на Л.ополучателя наред с него като солидарен длъжник се е задължило и физическото лице 1

В. Н. П., ЕГН **********, което изрично е приело и се е съгласило с приложимите към договорите общи условия. Съгласно клаузата за солидарност в Л.овия договор, ответникът отговаря заедно и солидарно с Л.ополучателя за всички настоящи и бъдещи задължения, произтичащи от или свързани договора за Л.. Солидарната отговорност е уговорена по следния начин:

1. посредством отделен анекс - за следните договори: анекс към договор 11825 (доказателство 8); анекс към договор 12331 (доказателство 9); анекс към договор

12380

(доказателство 10);

2. посредством подписана от гаранта специална клауза в самия договор за финансов Л. - за следните договори: договор 13730 (доказателство 5); договор 14460 (доказателство 6); договор 14866 (доказателство 7).

По всеки един от тези договори, в даден момент през срока на действие на договора Л.ололучателят е спрял плащанията без да има правно основание за това.

С покана за изпълнение и предупреждение за разваляне на договора, връчена на ответника на 31.01.2020г., ищецът е предупредил Л.ополучателят, че ако не изпълни задълженията си в предоставения затова срок ще счита сключените договори за прекратени (развалени) поради неизпълнение, като със същата покана е отправило и нарочна покана за връщане на автомобилите. Л.ополучателят не е изпълнил задълженията си в указания срок, поради което прекратяването (развалянето) на Л.овите договори е влязло в действие от 04. 02.2020г.

Въпреки развалянето на договорите ответникът е върнал автомобилите едва през месец август 2021г., като не е заплатил и дължимите се обезщетения.

Съгласно член 14.4. от подписаните между страните Общи условия, което правило е аналогично с разпоредбата на чл. 236, ал.2 ЗЗД Л.ополучателят дължи на Л.одателя обезщетение равно на една месечна Л.ова вноска за всеки започнат месец за периода, в който е задържал автомобила след прекратяване на договора за Л. до фактическото му връщане.

Процесните суми представляват именно такива обезщетения по процесните шест Л.ови договора.

В законоустановения срок ответникът В. Н. П. е подал отговор, с който е завил, че така предявеният иск е недопустим, тъй като същият е само солидарен длъжник. Ответникът оспорва иска по основание и размер и иска отхвърлянето му като неоснователен. Оспорва се процесните задълженията за обезщетение по договорите да са възникнали на 04.02.2020г.

По случая е имало образувано ДП № 289/2021г., пр.пр. № 13464/21 по описа на СГП, което е приключило с Постановление за прекратяване на наказателно производство изх. № 13464/21.03.2022г. От проведеното разследване е видно, че В. П. не само, че не е извършил престъплението обсебване, а впоследствие е изплатил напълно процесиите автомобили по договорите за Л., като собствеността върху тях е прехвърлена от ищеца „П.Л. БГ“ ЕООД на „С. Л.“ ЕООД, с управител В. П.. От Постановлението е видно още, че нотариалната покана за прекратяване на договорите е била връчена лично на ответника, на 16.09.2020 г., а не както се твърди в представената по делото покана, че същата е връчена на 31.01.2020г. От 2 представените от ответника доказателства е видно, че е представена нотариална покана с идентично съдържание, но с нотариална заверка на връчване на адрес: гр. Петрич, ул.

„*******7, който адрес /видно от Договорите за финансов Л. и от ТР/ не е седалище на „И.“ ЕООД и е невъзможно същата да достигне до знанието на адресата. В тази връзка и на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорва в цялост истинността на представената от ищеца нотариална покана, като твърди, че е неистински, неавтентичен, подправен документ.

Ответникът е направил възражение за погасяване на процесните вземания по давност, тъй като същите се погасяват и изтичането на тригодишен давностен срок.

В срока по чл.372 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е предявил евентуално съединен иск за заплащане на процесните суми на основание Л.овите договори.

В срока по чл.373 ГПК ответникът е оспорил евентуално съединената претенция като нередовна.

В с.з. на СГС от 09.03.2023г. ищецът е депозирал молба за конкретизация на исковете. С протоколно определение от 09.03.2023г. съдът е оставил без движение производството по делото, като е дал на ищеца едноседмичен срок, в който да отстрани недостатъците на евентуално съединените искове.

С молба от 13.03.2023г. ищецът е отстранил недостатъците на евентуално съединения иск, поради което и с определение на СГС от 29.03.2022г. е приет за разглеждане в настоящето производство евентуално съединен иск от „П.Л. БГ“ЕООД, с ЕИК:******* и адрес:гр. София, ж. к. „*******, Бизнес Парк София, сграда ******* срещу В. Н. П., с ЕГН:********** и с постоянен адрес: гр. София, ул. ******* ако бъде установено, че не е налице разваляне на Л.овите договори, то ищецът претендира същите суми, но на различно основание като неплатени Л.ови вноски, както следва:

1. Л.ов договор № 11825 от 27.03.2015 (доказателство 2): тъй като в него е записан срок от 60 месеца, той се е прекратил поради изтичане на срока му на дата 27.03.2020 (тоест - през процесния период). В тази хипотеза за целия процесен период (от 04.02.2020 до 31.07.2021) ответникът отново дължи исканата сума от 7 745,71 евро, като за една част от процесния период (а именно: от 04.02.2020 до 27.03.2020) основанието е неплатени Л.ови вноски, а за останалата част от процесния период (а именно: от 28.03.2020 до 31.07.2021) основанието е член 14.4. от Общите условия за Л.. Ако приемем, че първата част от периода представлява 9,74 процента от целия процесен период (53 от общо 544 дни), тогава: за първата част от процесния период ни се дължат 9,74 % от 7 745,71 евро, което прави 754,43 евро, а за втората част от процесния период ни се дължи остатъкът от 6 991,28 евро.

2.

Л.ов договор № 12331 от 06.07.2015 (доказателство 3): тъй като в него е записан срок от 72 месеца, той се е прекратил поради изтичане на срока му на дата 06.07.2021 (тоест през процесния период). В тази хипотеза за целия процесен период (от 04.02.2020 до 31.07.2021) ответникът отново дължи исканата сума от 3 807,66 евро, като за една част от процесния период (а именно: от 04.02.2020 до 06.07.2021) основанието е неплатени Л.ови 3 вноски, а за останалата част от процесния период (а именно: от 07.07.2021 до 31.07.2021) основанието е член 14.4. от Общите условия за Л.. Ако приемем, че първата част от периода представлява 28,3 процента от целия процесен период (154 от общо 544 дни), тогава: за първата част от процесния период ни се дължат 28,3 % от 3 807,66 евро, което прави 1 077,57 евро, а за втората част от процесния период ни се дължи остатъкът от 2 730,09 евро.

3.

Л.ов договор N9 12380 от 04.08.2015 (доказателство 4): тъй като в него е записан срок от 72 месеца, той се е прекратил поради изтичане на срока му на дата 04.08.2021 (тоест след процесния период). В тази хипотеза за целия процесен период (от 04.02.2020 до 31.07.2021) ответникът отново ни дължи исканата от нас сума от 9 177,96 евро, но вече само на основание неплатени Л.ови вноски.

4.

Л.ов договор № 13730 от 01.08.2016 (доказателство 5): тъй като в него е записан срок от 60 месеца, той се е прекратил поради изтичане на срока му на дата 01.08.2021 (тоест след процесния период). В тази хипотеза за целия процесен период (от 04.02.2020 до 31.07.2021) ответникът отново дължи исканата сума от 3 458,48 евро, но вече само на основание неплатени Л.ови вноски.

5.

Л.ов договор № 14460 от 28.09.2016 (доказателство 6): тъй като в него е записан срок от 60 месеца, той би се прекратил поради изтичане на срока му на дата 28.09.2021 (тоест след процесния период). В тази хипотеза за целия процесен период (от 04.02.2020 до 31.07.2021) ответникът отново ни дължи исканата от нас сума от 3 116,44 евро, но вече само на основание неплатени Л.ови вноски.

6.

Л.ов договор № 14866 от 30.12.2016 (доказателство 7): тъй като в него е записан срок от 72 месеца, той би се прекратил поради изтичане на срока му на дата 30.12.2022 (тоест след процесния период). В тази хипотеза за целия процесен период (от 04.02.2020 до 31.07.2021) ответникът отново дължи исканата сума от 15 656,66 евро, но вече само на основание неплатени Л.ови вноски.

Ответникът оспорва допустимостта и основателността на евентуално съединените искове по подробно изложени съображения. Ответникът твърди, че е заплатил всички суми по процесните договори, поради което и не дължи нищо на ищеца.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.

По основателността:

Няма спор между страните по делото, че същите са били валидно обвързани от процесните шест договора за финансов Л. както следва:

4

1) договор за финансов Л. №

11825 от 27.03.2015г. за лек автомобил

ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ ХАЙЛАЙН 2.0 ТДИ ДИЗЕЛ (VOLKSWAGEN Passat Highline 2.0 TDI Diesel) c рама № WVWZZZ3CZFE416730, двигател № CRL 129490 и per. № *******, сключен за срок от 5 години;

2) договор за финансов Л. №