Протокол № 62 от 02.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 62 гр. Пазарджик, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500196 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:25 часа се явиха:

Жалбоподателят С. М. И., редовно призован, не се явява. За него се явяват адв. С. П. и адв. М. П., упълномощени отпреди.

Ответникът М. М. И., редовно призован, се явява в съдебната зала. За него се явява адв. И. В., упълномощен отпреди.

Ответниците Ф. Н. Б., Р. Н. Т., Б. Н. М., С. Н. Т., редовно призовани, не се явяват. Не изпращат представители.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 420 / 21.11.2024 г. постановено по гр.д. № 20225210100365 по описа на Районен съд – Велинград Е ОТХВЪРЛЕН предявения от М. М.

И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С.“ № **, против С. М. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „С.“ № **, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, с който се иска да се постанови решение, с което да се 1 прогласи нищожността на Договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 2016 г. на нотариус Г. К. Х. - Нотариус с № 156 по рег. на нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Велинград, до размер от 1/5 идеална част, съобразно наследствените права на ищеца, поради накърняване на добрите нрави, в частност нееквивалентност на престациите.

ПРОГЛАСЕНО Е ЗА НИЩОЖНО, на основание по чл. 26, ал. 2, пред.

2 ЗЗД, Пълномощно, с изх. № 1412, с нотариално удостоверяване на кмета на гр. Сърница на подписите на упълномощителите, съгласно което М. А. И. и А.

М. И. са упълномощили Н. М. Т. да ги представляваща пред Нотариус, данъчна служба, общинска администрация и навсякъде, където е необходимо като продаде процесния имот на С. М. И., ЕГН **********, от който са получили цената за имота предварително напълно и в брой, по предявения от М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С.“ № **, против Н.

М. Т. с ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. С. № **, заместен в хода на процеса от: Ф. Н. Б., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. С., ул. „К.“ № **; Р. Н.

Т., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. С., ул.“Д.“ № **; Б. Н. М., с ЕГН:

********** и постоянен адрес: гр. С., ул.“К. Г.“ № *; С. Н. Т., с ЕГН:

********** и постоянен адрес: гр. С., ул.“С.“ № 1**, в качеството им на наследници на ответника Н. М. Т..

ПРОГЛАСЕН Е ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, Договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 2016 г. на нотариус Г.

К. Х. - Нотариус с № 156 по рег. на нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Велинград, до размера на притежаваната от ищеца 1/5 ид.ч. от процесните имоти, като сключен без представителна власт, по иска предявен от М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С.“ № **, против С. М. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „С.“ № **.

ОСЪДЕН Е С. М. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „С.“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С.“ № **, сумата от 2282,51 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪДЕНА Е Ф. Н. Б., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. С., ул.

„К.“ № **; Р. Н. Т., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. С., ул.“Д.“ № **;

Б. Н. М., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. С., ул.“К. Г.“ № *; С. Н. Т., 2 с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. С., ул.“С.“ № 1**, конституирани в хода на процеса в качеството им на наследници на ответника Н. М. Т., ДА ЗАПЛАТЯТ на М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С.“ № **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2282,51лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪДЕН Е М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул.

„С.“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „С.“ № **, сумата от 1400 лв., представляваща разноски по делото.

По делото е постановено и Определение №465/27.06.25 г. в производство по чл. 250 от ГПК, с което велинградския районен съд е оставил без уважение молба с вх. №8669/19.12.2024 г., подадена от ответника С. М. И., в която се твърди, че постановяване на Решение №420/21.11.2024 г. по същото гражданско дело, съдът е пропуснал да се произнесе по стореното от него възражение, съдържащо мотиви за настъпила придобивна давност по отношение на него, поради което е помолен съда, решението да бъде посочено в горния смисъл.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. М. И., чрез адв. П.. Решението се обжалва в частите, в които са уважени предявените искове пред Велинградския районен съд, а именно, в частта в която е прогласено за нищожно на основание чл. 26, ал. 2, предложение 2 от ЗЗД, пълномощно с изх. № 1412/19.12.23г. и е прогласен за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД договор за продажба, цитиран в съдебното решение №11 под формата на нотариален акт от 2016 г. Изложени са подробни доводи и съображения в тази посока, като първото, което се оспорва от ответника и се излагат подробни доводи във връзка с липсата на произнасяне, както се твърди от страна на РС по направеното възражение за изтекла придобивна давност по отношение на горния недвижим имот. Посочени са подробни доводи, посочена е и съдебна практика, тълкуване на относимите правни норми. Основно, в тази въззивна жалба се излагат доводи, че неправилни са изводите на РС за нарушение на разпоредбите на нотариалното производство, предвидени в ГПК, като се излагат доводи, че това са разпоредби, които са по новия ГПК, а приложимите към момента на извършване на упълномощаването, са били други разпоредби. Моли се съда да постанови съдебно решение, с което да бъде отменено решението на РС- 3

Велинград в посочените части и съдът да се произнесе по същество, като отхвърли съответно уважените от първоинстанционния съд, искове.

Постъпила е и втора въззивна жалба от С. М. И., чрез адв. П., който също развива подробни доводи. Решението се обжалва в същите му части.

Изложени са подробни доводи и възражения, отново във връзка с надлежно предявеното, според страната, възражение за придобиване на недвижимия имот по давност. Цитира се също съдебна практика и във връзка с приложението на чл. 79 от ЗС. Искането е решението на РС - Велинград да бъде отменено в обжалваните части и да се постанови решение, с което уважените искови претенции да бъдат отхвърлени. Иска се уважаване по същество на възражението, направено за придобиване по давност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на въззивните жалби от процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство - адв. В.. Оспорени са всички доводи и възражения. Изложени са подробни доводи и възражения. Направени са и доказателствени искания, като в първото по делото заседание по настоящото дело, съдът е дал възможност на процесуалния представител на М. И. да формулира своите искания заявени в писмения отговор, тълкувани във връзка с направените възражения и доводи, като насрещна въззивна жалба, което е и сторено.

Постъпила е насрещна въззивна жалба, в която се оспорва частта от постановеното съдебно решение, в която, предявеният иск за нищожност на договора с нотариален акт №11/2016 г. Този иск е бил отхвърлен. В тази връзка са предявени доказателствени искания за събиране на доказателства от Националния статистически институт и за допускане на повторна експертиза.

По насрещната въззивна жалба е дадена възможност, но не е постъпил писмен отговор.

Постъпила е и частна въззивна жалба против определението на РС Велинград, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с изложени доводи за неоснователност на този съдебен акт, като отново се поддържа, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за придобивна давност.

Постъпил е и отговор на частната жалба в който са изложени доводи, че повдигнатия въпрос е въпрос по съществото на спора и съдът следва да се произнесе със съдебния акт по същество, както и че РС се е произнесъл по 4 това възражение.

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме подадените въззивни жалби. Оспорваме подадените отговори на въззивните жалби. Оспорваме подадената насрещна въззивна жалба. Поддържаме подадената от нас частна жалба срещу определението на първоинстанционния съдебен състав.

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, присъединявам се към становището на колегата. Поддържаме изцяло въззивните жалби и подробно изложените в тях документи. Оспорваме и постъпилата насрещна въззивна жалба, като молим да оставите същата без уважение с оглед нейната неоснователност. По отношение на така сторените от колегата доказателствени искания в насрещната въззивна жалба, считам, че те всъщност преповтарят исканията, които той стори пред РС, които са оставени без уважение, с изложени подробни мотиви в тази насока. Още тогава, при разпита на вещото лице, същото изложи подробни аргументи за това, че данни на НСИ, не са анализирани, поради факта, че включват област Пазарджик. Ние също ще направим доказателствени искания. Представяме и моля да приемете писмени доказателства във връзка с възражението за давност, а именно квитанции за заплатен данък за периода 2015 – 2025 г. на името на С. И., в качеството му на единствен собственик на имота.

Адв. П.: Тъй като периода, за който успяхме да извадим е само 10 години назад от 2025 г., затова представяме от 2015 г. приходните квитанции за платен данък, единствено заплатен от С. М. И., за целия имот. Той е единствения човек, който се е грижел и е поддържал имота през всичките тези години, и през времето в което брат му е бил в затвора, и към настоящия момент, той стопанисва и се грижи изцяло за имота, вкл. заплаща и битовите сметки.

Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам всички депозирани книжа, направени искания до съда и всички направени възражения, които бяха докладвани подробно от съдебния състав преди малко. По представените нови писмени доказателства, считам, че упражняването на това процесуално право, на този етап е преклудирано. Тъй като не беше пояснено, предполагам, че с представените квитанции се цели недоказване на първия елемент за упражняване на фактическа власт върху имота, а за демонстрация за намерението за своене на имота, който е втория основен признак за придобивната давност. Смятам ги за неотносими и смятам, че по съществото на спора, те са неотносими, тъй като те не доказват нито един елемент на придобивната давност. Поддържам направените от нас доказателствени искания. Искам да насоча вниманието на съда само с две изречения. Както в отговора на въззивната жалба, така и в насрещната жалба, съм цитирал задължителна практика на ВКС, как се постъпва в конкретния случай, когато имаш експертиза, при която има оскъдица от наличност на сравнителен анализ за пазарни цени на имоти и респективно, когато вещото лице не е 5 използвало трите задължителни метода, по които трябва да направи пазарната цена на имота. В случая вещото лице беше намерило само две сделки, които са за съответния близък период на пазарна стойност, останалите пет са на данъчна стойност. Използвал е само един от методите за извършване на анализ, като другите два въобще не ги е приложил. Оспорвам периода, който трябва да бъде разширен от вещото лице, включително и да вземе данни от НСИ за средни пазарни цени. Насоката ни е към разширяване на периода за търсене на допълнителна информация, за да може да се събере максимално много сравнителен анализ и да се извърши актуална експертиза. Стойностите са абсолютно абсурдни. Говорим за цени от 20-30 лв./кв.м. за къща, която е в центъра на гр. Сърница, за УПИ и масивна жилищна сграда. Аз откровено Ви казвам, че ако това бяха средните цени, аз с удоволствие бих изкупил половината град. Това са абсурдни цени, който дори невъоръжено око би отсъдило, че са нереални.