Определение № 260028 от 20.01.2021, Апелативен съд - Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 260028 гр.

Пловдив, 20.01.2021 година

Пловдивският апелативен съд, трети състав, търговско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

ЕМИЛ МИТЕВ разгледа докладваното от съдия Г. Чамбов частно търговско дело № 7 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Ю. Б.“ АД против решение № 153 от 04.05.2020 г., по т. д. № 155 по описа за 2018 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от „Ю. Б.“ АД против

Г.Х. В. и Р.Х.С. иск за заплащане на претендираните в заповедното производство по ч.гр.д. № 193/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски, от които: сумата 2637.91 лева – адвокатско възнаграждение, сума от 15 лева – държавна такса за частна жалба и сумата от 1112.17 лева – държавна такса за частна жалба, като недопустим. Искането е да се отмени обжалваното решение, включително и в описаната част, и да бъдат присъдени направените деловодни разноски за заповедното производство.

Доколкото с обжалваната част от съдебния акт, Старозагорският окръжен съд е отказал произнасяне по въпроса за претендираните от страната разноски и е преградил по-нататъшното развитие на делото по това искане, тази част има характер на определение и подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна, същата е редовна и допустима, а по същество е основателна.

Преди всичко, Старозагорският окръжен съд неправилно е квалифицирал искането на страната за присъждане на сторените в заповедното производство по ч.гр.д. №

193/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски като самостоятелен иск. Подобен иск поначало би бил недопустим, тъй като разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението. Искането за присъждане на разноски не представляват самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Тъй като отговорността за разноски се реализира по изрично и изчерпателно уредените от процесуалният закон способи, същите не могат да бъдат предмет на самостоятелен иск. В този смисъл е мотивирано решението по т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Освен това, самият ищец „Ю. Б.“ АД не е предявявал подобен иск, а е заявил искане за присъждане на направените от него разноски, както в исковото, така и във заповедното производство, съответно е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид така направеното своевременно искане, Старозагорският окръжен съд е следвало да се произнесе по отговорността за разноски, съобразно с изискванията на чл. 236, ал.1, т. 6 във вр. с чл. 81 и чл. 78 ГПК.

Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени, а делото – да се върне на Старозагорски окръжен съд за произнасяне по направеното от „Ю. Б.“ АД искане за заплащане на сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № 193/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд

О П

Р Е Д

Е Л И :

ОТМЕНЯ решение № 153 от 04.05.2020 г., по т. д. № 155 по описа за 2018 г на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от „Ю. Б.“ АД против Г.Х. В. и Р.Х.С. иск за заплащане на претендираните в заповедното производство по ч.гр.д. № 193/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски, от които: сумата 2637.91 лева – адвокатско възнаграждение, сума от 15 лева – държавна такса за частна жалба и сумата от 1112.17 лева – държавна такса за частна жалба, като недопустим.

ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за произнасяне по направеното от „Ю.

Б.“ АД искане за заплащане на сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № 193/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: