Решение № 3490 от 13.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3490 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100505629 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по повод подадена от М. М. М.- длъжник по изпълнението, жалба вх.№ 3906/ 28.03.2022 г. на ЧСИ /вх.№ 33330/ 31.05.2022 г. на СГС/ срещу извършени по изпълнително дело № 20158490400240 на ЧСИ А.П.- с рег.№ 849 на КЧСИ и район на действие- СГС, действия по насочване на изпълнението върху следния недвижим имот, собственост на жалбоподателката: АПАРТАМЕНТ, отразен в КККР с идентификатор: ***, със застроена площ от 97.73 кв.м., ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата, находящ се в сградата на ул.“**** І“ № 139 в гр. София. С довод, че описаното по- горе жилище е несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, жалбоподателката М. М. моли да бъде постановена отмяна на обжалваните действия на ЧСИ.

Взискателят по изпълнението „Р.-**“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от длъжника жалба.

Частният съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20158490400240 на ЧСИ А.П.- с 1 рег.№ 849 на КЧСИ и район на действие- СГС, е образувано по повод подадена на 26.01.2015 г. от „Р.-**“ ЕООД- гр. София /взискател/ писмена молба с приложен към нея Изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден по гр.д.№ 30293/ 2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, за присъждане на сумата 7 080 лева общо- обезщетения по чл.55 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, и на сумата 1 575.86 лв.- разноски по делото, платими от длъжника М. М. М. на кредитора „Р.-**“ ЕООД /взискател/.

След образуване на делото от ЧСИ са предприети съответни действия по изпълнението, като на длъжника М. М. е връчена покана за доброволно изпълнение на 27.01.2015 г. /лично/ и е наложена възбрана върху притежаван от същата недвижим имот, представляващ „МЕЦАНИН от две стаи и един салон, с квадратура от 165 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, находящи се в сградата на ул.“**** в гр. София, при съседи: на югнаследници на К., на север- стълбище, и на изток- ул.“Цар Борис““. Възбраната е вписана в книгите за вписвания на 18.02.2015 г., като по искане на взискателя е разпоредено от ЧСИ извършването и на опис на възбранения имот. Протокол за опис на имота е съставен от ЧСИ на 20.04.2015 г., в който е посочено, че същият се намира „във владение на „Пиреос Банк“ или трети лица“ и достъп до него от страна на длъжника М. не може да бъде осигурен, като не е насрочена публична продан на същия от страна на ЧСИ.

Последващо искане за насрочване на опис и оценка на собствения на длъжника М. М. недвижим имот е направено от взискателя с молба от 10.10.2019 г., по повод на което не са предприети действия от ЧСИ.

На 11.01.2022 г. е заявено искане от взискателя за извършването на опис, оценка и публична продан на собствения на длъжника М. М. недвижим имот, по повод на което е издадено постановление от ЧСИ на 22.02.2022 г., с което е назначена експертиза за изготвянето на експертна оценка на посочения по- горе недвижим имот /мецанин/- собственост на длъжника М., за който „са налице данни от АГКК- София, че е извършено разделяне и са обособени два нови самостоятелни обекта- апартаменти, за които са издадени кадастрални схеми“.

С разпореждане на ЧСИ от 11.03.2022 г. са насрочени опис и оценка на имота /мецацин/ за 20.04.2022 г.

С постановление на ЧСИ от 19.04.2022 г. е назначена втора експертиза по изпълнителното дело- с вещо лице, което да изготви експертно заключение за идентичност между следните недвижими имоти: МЕЦАНИН, разположен над магазини, с две канторни помещения към него, находящ се в жилищната сграда на ул.“**** І“ № 139 в гр. София, с площ от 165 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и придобитите в собственост от М. М. /по давност/ през 2021 г. ДВА АПАРТАМЕНТА, съответно с идентификатор 68134.300. 457.1.1- със 2 застроена площ от 97.73 кв.м., и с идентификатор 68134.300. 457.1.2- със застроена площ от 82.36 кв.м., находящи се в сградата на ул.“**** І“ № 139 в гр. София.

Протокол за опис на посочения по- горе имот е съставен от ЧСИ на 20.04.2022 г., в присъствието на длъжника М. М. и на третото лице А.Х., подписали протокола, в който е посочено, че „оценката на гореописаните имоти, респ. за идеалната част на длъжника от гореописания имот, ще се извърши от вещо лице инж. Н. А., след изготвяне на експертно заключение от инж. Ст. С. относно идентичността на гореописаните недвижими имоти и преценката на съдебния изпълнител към кое недвижимо имущество следва да насочи принудителното изпълнение“, а също и че „публичната продан ще се проведе след влизане в сила на оценките на продаваното имущество и след разрешаване на въпроса за идентичността на посочените по- горе имоти“.

На 29.04.2022 г. е представено експертно заключение от инж. С. за идентичност на имота /имотите/, а непосредствено след това и експертно заключение от инж. А. за пазарна оценка на посочените по- горе два апартамента.

До датата на постъпване на жалбата в СГС- 31.05.2022 г., разпореждане за насрочване публична продан на възбранения имот- мецанин, или на част от него, вкл. на посочения в жалбата на длъжника М. апартамент /с площ от 97.73 кв.м/, не е издадено от страна на ЧСИ.

Независимо от горното, съобразно постановеното от САС на 9.02.2024 г. по ч.гр.д.№ 3247/ 2023 г. на САС, ГО, седми в. гр. състав, въззивно определение настоящият съд дължи произнасяне по съществото на подадената от М. М. жалба.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо /т.2- в приложимата към настоящия момент редакция/, а според чл.444, т.7 ГПК, регламентиращ несеквестируемостта, „изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника- физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 ЗС“.

При съобразяване на цитираните законови разпоредби, на приложимите разпоредби на Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство /в сила от 01.03.2008 г., приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г., обн. ДВ- бр.20 от 26 февруари 2008 г./, и на дадените в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК- т.1, тълкувателни разяснения, касаещи несъвместимите с несеквестируемостта действия по изпълнението, настоящият съд 3 намира, че в случая не е налице несеквестируемост и жалбата на длъжника по изпълнението като неоснователна следва да бъде отхвърлена, въпреки че на настоящия етап на принудителното изпълнение не може да се приеме, че същото е насочено върху собствен на длъжника М. недвижим имот /апартамент с площ от 97.73 кв.м., с идентификатор ***/, за чието притежание същата се легитимира с Нотариален акт „за собственост на основание давностно владение“ № 18/ 14.10.2021 г., съставен въз основа на обстоятелствена проверка от софийски нотариус с рег.№ 039 на НК.

В случай, че изпълнението е насочено върху посочения в жалбата апартаменткато обособена част от възбранения през 2015 г. имот /мецанин/, ако такъв апартамент съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, по отношение на който именно е наведен довод за несеквестируемост от страна на длъжника по изпълнението, то жалбата се явява също неоснователна.

Това е така, тъй като преценката на релевантните за основателността на подадената от М. М. жалба факти и обстоятелства, а именно, че жилището е със застроена площ от 97.73 кв.м. и надвишава жилищната нужда на едночленното семейство на длъжника, не би могла да обоснове извод за незаконосъобразност на извършените до момента от ЧСИ действия по изпълнението.

В чл.2, ал.1 от действащата Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство /в сила от 01.03.2008 г., приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г., обн. ДВ- бр.20 от 26 февруари 2008 г./, регламентираща жилищната нужда на длъжника и членовете на неговото семейство при насочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника съгласно чл.444, т.7, предл.2 ГПК, са определени следните жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото семейство: 1. на едночленно семейство- 25 кв.м жилищна площ; 2. на двучленно семейство- 40 кв.м жилищна площ; 3. на тричленно семейство- 55 кв.м жилищна площ; и т.н. Според § 1 от ДР на цитираната наредба, жилищната площ по наредбата се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване- дневни, спални, детски стаи и трапезарии /когато има кухня с място за хранене/, измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи- стени и колони- ал.1; в площта по ал.1 не се включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите /когато няма кухня с място за хранене/, вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения- бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни- ал.2.

Следователно, тъй като според твърденията на жалбоподателя- длъжник М. М. и цитирания по- горе констативен Нотариален акт № 18/ 14.10.2021 г. застроената площ на жилището е 97.73 кв.м. и значително надхвърля посочената в чл.2, ал.1, т.1 от 4 цитираната наредба площ, определена за жилищна нужда на едночленно семейство /25 кв.м жилищна площ/, каквото е семейството на длъжника М., извод за несеквестируемост на същото не може да бъде обоснован.

Следва да се отбележи наред с това, че независимо от наличието на цитирания констативен нотариален акт, доказателства за законно извършено преустройство и промяна на предназначението на възбранения през 2015 г. недвижим имот- МЕЦАНИН с площ от 165 кв.м /за който в книжата по изп. дело е посочено, че е „в режим на съсобственост с наследниците на В.Е.Т.“/, по делото не са представени, като извършеното след налагане на възбраната през 2015 г. разпореждане с част от имота /Нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 20/ 18.11.2021 г./, е непротивопоставимо на взискателя- съгласно чл.452 и чл.453 ГПК, според които: извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице- приобретател, може да се позове на чл.78 ЗС- чл.452, ал.1 ГПК; когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания- чл.452, ал.2 ГПК; на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната- чл.453, т.1 ГПК.

Същевременно възбраненият през 2015 г. имот- мецанин с площ от 165 кв.м., изобщо не е имал жилищен характер, като извършените след вписването на възбраната, при злоупотреба с право от страна на длъжника М., преустройство и промяна на предназначението на имота, препятстват приемането на извод за незаконосъобразност на извършените от ЧСИ действия по изпълнението касателно посочения в жалбата на длъжника имот.

При тези съображения жалбата на М. М., с която е сезиран настоящият съд, основана на довод за несеквестируемост на описаното по- горе жилище, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД