Решение № 69 от 01.10.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. гр. Лом, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. РА. като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20261620200368 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № **** г. н а Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „**** - ***“ ЕООД, ЕИК ****, адрес – **** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 800.00 € /осемстотин евро/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда“ на място на 20.02.2026 г. и на 30.03.2026 г. по документи, в обект: охрана на „***“, находящ се в гр. Лом, се констатира, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало действително положения труд през дните на официалните празници – 24-ти и 26-ти декември 2025 г. на ***, да не е изплатен в размер не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останало административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание 1 представител не се явява. От пълномощника - адв. Н. Б. от АК – *** е постъпила писмена за***а, в която моли съда да отмени издаденото НП, както и да присъди на дружеството направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена за***а.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

Н а 20.02.202 6 г. свидетелите З. А., П. А. и Ц. Н. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект - ****на „***“, находящ се в гр. Лом, ул. „****“ и стопанисван от *** **. На 30.03.2026 г. извършили и последваща проверка на представени документи – ведомост за начислени и изплатени трудови възнаграждения и поименен график за действително положен труд за м. декември 2025 г. При проверките инспекторите констатирали, че дружеството в качеството си на работодател не е начислило и изплатило с увеличение действително положения труд през дните на официалните празници – 24.12.2025 г. – Бъдни вечер и 26.12.2025 г. - Коледа – 12 часа, на заетият работник *** /на длъжност „****“/.

До проверяваното дружество е изпратена покана за съставяне на АУАН, която е получена на 17.04.2026 г. На 27.04.2026 г. св. З. А., в присъствието на св. П. А. и Ц. Н. и в отсъствие на нарушителя съставила АУАН № 12-001925 за нарушение на чл. 264 КТ. Актът е изпратен по пощата с обратна разписка и получен на 30.04.2026 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. На 17.06.2026 г. наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ атакуваното НП № 12-001925, с което наложил на дружеството - работодател „имуществена санкция“ в размер на 800.00 €.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:

1) В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на НП.

Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и притежават необходимите реквизити, посочени в чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя, като тази хипотеза е уредена в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Изпратена е покана, която е надлежно получена, но представител на дружеството не се е явил. Актът е изпратен по пощата с обратна разписка и получен, но възражение против него не е постъпило в законоустановения срок.

2) По същество съдът намира, че е осъществен състав на нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 264 КТ, посочен като нарушена разпоредба: „За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.“

В настоящия казус работникът *** е полагал труд на официални празнични дни – 24.12.2025 г. и 26.12.2025 г., но видно от всички събрани по делото доказателства, работодателят не е начислил и изплатил с увеличение действително положения труд, както изисква императивната норма на чл. 264 КТ. Противно на твърдяното в жалбата и представената писмена за***а, нарушението се доказва по безспорен и несъмнен начин, като няма абсолютно никакви доказателства, които да разколебават административното обвинение.

Изложените аргументи за маловажност на случая не могат да бъдат споделени. Поощрителната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 КТ предвижда възможност, ако нарушението е отстранено веднага, работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Но както правилно се посочва от процесуалния представител на АНО, нарушението следва да е отстранено веднага след като е установено. В случая обаче доказателства за отстраняването на нарушението не са представени. Едва с 3 писмената за***а на адв. Б. се твърди, че нарушението било отстранено веднага, но в кориците на делото липсват каквито и да било писмени доказателства за това.

От

АНО е представена цялата административнонаказателна преписка по казуса, но документи, удостоверяващи изплащане на възнаграждение за положен труд на официалните празници на работника Н. *** няма. Абсурдно е да се поддържа, че дружеството – работодател не разполага с платежни документи, доказващи, че е изплатило на работника *** дължимото допълнително трудово възнаграждение. Ако такива са били налични у него (а няма как да не са в случай, че действително е извършено плащане) и ако нарушението е отстранено веднага, то логично е писмени доказателства за това да бъдат представени още с възражение срещу АУАН. Такива документи обаче не са представени нито след съставянето на акта, нито с жалбата срещу НП, нито с изпратеното становище, в което се твърди, че работодателят бил заплатил дължимото възнаграждение. Следователно по никакъв начин не се опровергава описаното като фактология в АУАН и НП, тъй като няма доказателства нарушението да е отстранено от работодателя, още по-малко – веднага. Затова и не може да намери приложение чл. 415в, ал. 1 КТ. /в този смисъл и Решение № 137/29.01.2024 г. по КАНД № 27/2024 г. на АС – Монтана/.

Дружеството жалбоподател е осъществило от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ, който предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв…, Жалбоподателят е нарушил чл. 264 КТ, тъй като не е начислил и изплатил с увеличение действително положения труд през дните на официални празници – 24.12.2025 г. – Бъдни вечер и 26.12.2025 г. - Коледа – 12 часа, на служителя ***. АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ЕООД. Имуществената санкция е определена на 800,00 € (1564,66 лв.), което е минималният размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 КТ и не може да се приеме за несправедливо наказание. Както правилно се отбелязва от ст. юрисконсулт К., не може да се приложи и института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за бездействие от страна 4 на работодателя – сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. Освен това неизплащането на допълнително трудово възнаграждение на работниците/служителите би могло да доведе до сериозни последици, тъй като става въпрос за средства, необходими за нормалното съществуване на тях и техните семейства. Ето защо съдът намира, че правилно е наложена имуществена санкция в размер от 800. 0 0 €. Още повече, че на съда е служебно известно, че „**** – ***“ ЕООД е санкционирано и друг път за нарушения на трудовото законодателство – с Решение № 149/10.11.2023 г. по АНД № 449/2023 г. на РС – Лом /потвърдено с Решение № 137/29.01.2024 г. по КАНД № 27/2024 г. на АС – Монтана/ е потвърдено наказателно постановление, издадено на същото дружество за нарушение на чл. 264 КТ.

С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от 3АНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № **** г. на

Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на **** адрес – ****, е наложена имуществена санкция в размер на 800.00 € /осемстотин евро/ на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 264 КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН *** ЕООД, ЕИК *** да плати на Дирекция „Инспекция на труда” - Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ или 66,47 € (шестдесет и шест евро и 47 евроцента).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

5

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Монтана за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6