Решение № 312 от 29.09.2023, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 312 гр. Сливен, 29.09.2023 год.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав, в съдебно заседание на четвърти септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия: СЛАВ БАКАЛОВ при секретаря Ваня Фърчанова като разгледа докладваното от съдията Слав Бакалов административно дело № 20237220700173/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 27, ал. 1 вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Жинет БН“ ЕООД гр. Сливен против Решение №

РД-02- 16-1213/02.05.2023 г. на Ръководителя на Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020, с което е прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.073-9953-C01 сключен по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.073 в подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последици от пандемията COVID-19 с бенефициент „Жинет

- БН”ЕООД, ЕИК *********, с цел отстраняване на установени в хода на производството тежки последици за обществения интерес – изразходване на обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставяне на помощта на основание чл.39, ал.5 от ЗУСЕФСУ. В жалбата се твърди, че решението противоречи на закона. Твърди, че дружеството не е допуснало нарушение на изразходването на обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставяне на помощта. Заявява, че действително дружеството има дейност търговия на дребно с тютюневи изделия, така и търговия на дребно с храни от различен характер. Тази дейност била посочена като основна още с проектното предложение. От документацията като кандидат и последвалите при получаването на помощта отчети, проверявани и приети от управляващия орган било видно, че помощта не била използвана за търговия с тютюневи изделия. Посочения Регламент не боравил с термина недопустим кандидат. Било недопустимо да се подпомага дейността свързана с тютюн и тютюневи изделия, а не предприятието, което освен тази дейност развивало и допустима за подпомагане дейност. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.Ю.К. поддържа жалбата си и моли съда да я уважи, по подробни съображения, развити в хода по същество.

Ответникът по оспорването Ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020, чрез представител по пълномощие в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни аргументи излага в писмени бележки.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.05.2020 г., от Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г." е одобрен пакет документи за провеждане на процедура на подбор на проекти "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последиците от пандемията COVID-19" – Условия за кандидатстване и изпълнение, в т. ч. и "Критерии и методология за оценка на проектните предложения", при срок за подаване на проекти – 15.06.2020 г., 16.30 часа. Документите са публично достъпни на електронната страница на оперативната програма.

В т. 11.1, подт. 4 от Условията за кандидатстване и изпълнение, е поставен критерий за допустимост кандидатите: Кандидати могат да участват в процедурата за подбор на проекти и да получат безвъзмездна финансова помощ, в случай че не са недопустими кандидати съобразно демаркационната линия с други планове и програми, финансирани със средства на ЕС." Посочено е, че Управляващият орган може по всяко време да извършва проверка на декларираните от кандидатите обстоятелства и в случай че след проверката се установи, че кандидатът не отговаря на изискванията на Условията за кандидатстване и изпълнение, получената безвъзмездна помощ подлежи на възстановяване, вкл. начислената законна лихва."

В т.14.2. от от Условията за кандидатстване и изпълнение са посочени допустимите разходи, като допустимите разходи следва да са извършени законосъобразно и не трябва да противоречат на правилата, описани в Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и Съвета, Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и Съвета, „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19" от 19.03.2020 г., както и всички други законови и подзаконови нормативни актове от приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и Условия за кандидатстване и изпълнение.

Оспорващият е подал

Проектно предложение с Вх. peг. №

BG16RFOP002-2.073-9953 на 14.05.2020 г., към което приложил всички декларации и приложения съобразно изискванията на Условията за кандидатстване и изпълнение.

На 21.08.2020 г. между „ЖИНЕТ - БН" ЕООД и Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 (ОПИК) е подписан административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP002-2.073-9953-C01 по процедура за предоставяне на БФП №BG 16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19", въз основа на одобрен за финансиране проект с размер на безвъзмездната финансова помощ 10 000, 00 лв., съгласно одобрения бюджет.

При извършената последваща проверка от административния орган е установено, че бенефициента „ЖИНЕТ - БН" ЕООД, е посочил код на основна икономическа дейност за 2019 г., по КИД-2008 на НСИ, 47.26 „Търговия на дребно с тютюневи изделия".

Във връзка с тази констатация, с писмо с изх. № 26-Б-405/21.03.2023 г. е инициирано производство за прекратяване на административен договор за БФП №BG16RFOP002-2.073-9953-C01 на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, регистрирано в ИСУН 2020 с кореспонденция с peг. № BG16RFOP002-2.073-9953-C01-M008 от

22.03.2023 г. Със същото, на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 от АПК е определен седемдневен срок от получаването му, в който бенефициента може да изрази становище по изложените факти и обстоятелства и/или да направи писмени искания и възражения.

С постъпила в ИСУН

2020 кореспонденция peг. № BG16RFOP002-2.073-9953-

С01-М008-А001 от 29.03.2023 г., бенефициентът е представил писмено възражение, съгласно което същият претендира за неоснователност на производството за прекратяване на административния договор.

С обжалваното в настоящото производство решение на ръководителя на Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020, е прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.073-9953-C01 сключен по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.073 в подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последици от пандемията COVID-19, с бенефициент „Жинет - БН”ЕООД, ЕИК *********, с цел отстраняване на установени в хода на производството тежки последици за обществения интерес – изразходване на обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставяне на помощта, на основание чл.39, ал.5 от ЗУСЕФСУ..

В обжалвания акт е посочено, че разходите по проекта са недопустими, тъй като не съответстват на условията на чл. 57, ал. 1, т. 1 от на Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, редакция преди 01.07.2022 г.). Този извод произтичал от установяването, че „ЖИНЕТ - БН" ЕООД е недопустим бенефициент по провежданата в изпълнение на ОПИК процедура за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". Разходите били недопустими, тъй като съгласно чл. 3, ал. 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, ЕФРР не предоставяли подкрепа за „производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия".

Договорът се изпълнявал от недопустим за бенефициент икономически субект и посочените констатации компрометирали напълно вложената инвестиция до степен на тежко увреждане на обществения интерес. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в нарушение на нормативните правила регламентиращи въобще правото тя да бъде получена, представлявало и нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, а именно, „безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, и при условията, определени в тях".

Разходването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с които не се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, и при условията, определени в тях, водило до тежки последици за обществения интерес, тъй като пряко рефлектирали върху основни принципи, приложими при управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съгласно чл.

2, ал. 1 от ЗУСЕФСУ - законност, добро финансово управление и устойчиво развитие, гарантиране на ефективност и ефикасност на разходите.

В настоящия случай, прекратяването било с цел отстраняване на тежки последици за обществения интерес - установяване и възстановяване на недължимо платена сума по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (обн., ДВ, бр. 44 от 29.05.2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 83 от 2019 г.) в размер на 10 000, 00 лв., представляваща изразходвания обществен финансов ресурс без постигане на конкретните цели на процедурата за предоставяне на БФП и необосновано финансово облагодетелстване на недопустим за финансиране икономически субект.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата е установено от представените по делото писмени доказателства и изявленията на страните.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалба е подадена от надлежна страна, с правен интерес да оспорва неблагоприятен за нея административен акт, при спазване на срока по чл.149 ал.1 от АПК и срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Съгласно чл. 9, ал. 5 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (пред. ЗУСЕСИФ) управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице.

Съгласно Решение №

574/13.07.2016 г. на Министерски съвет и чл. 27, ал.

1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" изпълнява функциите на управляващ орган. Съгласно чл. 3 от Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, вр. с чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, ръководител на Министерство на иновациите и растежа е министъра на иновациите и растежа. Следователно министърът на иновациите и растежа има правомощията на ръководител на УО по конкретната оперативна програма. Законът (чл. 9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕФСУ) дава възможност за делегация на тези правомощия от страна на министъра, като в случая делегация на правомощия от министъра на иновациите и растежа към главния директор на ГД Европейски фондове за конкурентоспособност", е извършена Заповед № РД-02-16-209/14.10.2022 г. на министъра на иновациите и растежа (л.12) Оспореното решение е издадено от Ръководителя на УО на ОПИК, поради което съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.