Решение № 308 от 13.11.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Монтана, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231630200899 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0000825/ 06.07.2023г. на Директора на РД „АА”- Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвтП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на С. И. Щ. от град Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на закона, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Щ. на 19.06.2023г. управлявал товарен автомобил, марка “МАН”, с ДКН М ххххВР, от кат.№3, като с посочения товарен автомобил бил извършван за собствена сметка превоз на товари /празен в 1 момента на проверката/ по маршрут Монтана-София-Равно поле-Златна Панега-Враца-Монтана. На главен път Е-79, извън населено място с посока на движение към град Монтана, водачът бил спрян за проверка от служители при въззиваемата страна. При проверката водачът не представил валидна карта за квалификация на водача. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.18 т.5 от Наредба № Н – 8 от 27.06.2008 г. на МТ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Щ. е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № Н – 8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта /Наредба № Н – 8 от 27.06.2008 г. на МТ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Л. К. и свидетелят С. Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Тези показания се потвърждават и от справка приложена на л.10 от делото, от която е видно, че картата на жалбоподателя е била със срок на валидност до 26.11.2015г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на 2 производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Също така, съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение за различие между „не носи“ и „непритежава“ карта на водача. Безспорно е установено, че жалбоподателят не е представил изискуемата се карта, поради факта, че не притежава такава със срок на валидност.

Не е допуснато нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и при връчването на съставения акт.

Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е бил извършван превоз на товари за собствена сметка по посочен маршрут, макар и към момента на проверката МПС да е било празно.

Безспорно е и това, че към момента на проверката водача – жалбоподател не е представил на контролните органи валидна карта за квалификация на водача.

В разпоредбата на чл.18, т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ са описани документите, които по време на работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи, като един от тези документи, посочен в т.5 от цитирания нормативен текст, е картата за квалификация на водача.

От приобщените писмени доказателства, става ясно, че водачът има издадено удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари със срок от 04.07.2023г. до 08.07.2023г, тоест това удостоверение е издадено след датата на проверката.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят като не е представил валидна карта за квалификация на водача е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 18, т. 5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.

Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвтП, съобразно която „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение“.

3

Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административнонаказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Напротив, видно от представената справка на л.10 от делото се установява, че от 2015г. жалбоподателят няма валидна карта за професионална квалификация. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

Приложеното към жалбата удостоверение за професионална компетентност за извършване на превози на товари от 08.07.2023г. само доказва, че жалбоподателя е преминал курс за периодично обучение след установяване на процесното нарушение, което обаче не дава основание да бъде приложена както нормата чл. 28 от ЗАНН. В практиката си съда приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административнонаказателното производство - обстоятелства, които в случая несъмнено не са налице и следователно липсват основания случаят да бъде счетен за маловажен.

Не са налични обстоятелства, които да обусловят извод за приложимост на чл.93 ал.2 от ЗАвтП при определяне на наказанието „глоба“. Разпоредбата на чл.93 ал.2 от ЗАвтП визира случаите, когато изброените в нея документи, в т. ч. този по чл. 18, т. 5 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, не бъдат „представени в момента на проверката“, т. е. случаите, когато водачите разполагат с тези документи, но не ги представят на контролните органи при поискване от тяхна страна. Настоящият казус безспорно не е такъв, доколкото към датата на нарушението деецът не е притежавал валидна такава карта, поради което правилно е бил санкциониран за нарушение по чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП.

Ето защо съдът счита, че административнонаказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

4

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото направените от жалбоподателя разноски остават за негова сметка.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0000825/ 06.07.2023г. на Директора на РД „АА”- Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвтП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на С. И. Щ. от град Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5