Решение № 475 от 18.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Варна, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20233100900306 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. М. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.******, срещу „Ново Финанс“ООД с ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Иван Страцимир“2, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 о т ЗЗД, вр. чл.38 от ЗКНИП, вр. чл.24, ал.1, т. 7, 9 и 11 от ЗКНИП за прогласяване нищожността на сключените между страните Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г., Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г., Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. и Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г.

В исковата молба се поддържа, че процесните договори за кредит са нищожни на основание чл.38 от ЗКНИП, тъй като не съответстват на съдържателните изисквания на чл.24 от ЗКНИП и в частност не са посочени условията за погасяване на кредита, вкл. погасителен план и не е конкретизиран начинът на формиране на ГПР. Излага се, че приложената към делото таблица, наименувана погасителен план, няма характер на такъв, тъй като не съдържа изискуемата по закон информация – сочи само размер на възнаградителната лихва, но не и каква част от дължимата главница бива погасена с месечната вноска. Твърди се, че по отношение на ГПР в договора е посочен само процент, но не и начин на формирането му и включените в него разходи, което води до неяснота относно компонентите, от които се състои.

Излага се, че за събиране на претендираните суми по процесните договори ответното дружество е образувало няколко заповедни производства. По ч.гр.д.

№15151/2021г. на ВРС в полза на ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за главници, възнаградителни и мораторни лихви по Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. и Договор за заем № 795BН-16.06.2020 от 16.06.2020г., като заявлението е отхвърлено за вземанията за 1 мораторни неустойки. По ч.гр.д. №1740/2023г. ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за вземания за възнаградителни лихви по Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г. Твърди се, че всички договори са прекратени от ответника до 25.11.2021г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че изготвените от кредитора документи и преддоговорна информация, макар и да са унифицирани, са ясни по отношение на съществените елементи на задължения на страните, като от потребителя се изисква да положи поне минимална грижа за запознаване с тях и да формира свободен избор дали да приеме офертата. Поради предварително предоставената на потребителя персонализирана информация в случая е налице индивидуално договаряне по смисъла на чл.146 от ЗЗП, което изключва неравноправността като основание за нищожност. Твърди, че процесните договори съответстват на всички съдържателни изисквания на чл.23 и чл.24 от ЗКНИП. ГПР е в размер на уговорената възнаградителна лихва, която е фиксирана за целия период на договорите. Други разходи извън възнаградителната лихва не са включени във формулата на ГПР. Възнаградителната лихва също не противоречи на закона или морала, тъй като е значително под законоустановения в чл.29, ал.9 от ЗКНИП максимален размер на ГПР. Цитира съдебна практика, според която при ползване на кредит с анюитети потребителят понася по-малка обща тежест, тъй като лихвата се начислява върху постепенно намаляващ общ размер на главницата, но същевременно подобен погасителен план би наложил текущо внасяне на много по-висок размер на месечна вноска, за да включва тя не само лихва, но и част от главницата. В случая отлагането на цялата главница към последен падеж не е оскъпило в ущърб на потребителя кредитната услуга. Напротив в погасителния план е приложен точно уговореният лихвен процент, а уговорката за отлагане на падеж на главницата в цялост е дала възможност на заемателя да намали съществено текущите си разходи до момент, в който ще може да осигури нужните за изпълнение на цялото задължение средства. Счита, че при преценката на основното съдържание на договора не може да се отчитат допълнителни акцесорни клаузи, пораждащи задължения в случай на неизпълнение. Без допълнителните клаузи за неустойки договорът изпълнява същественото си предназначение на сделка по кредитиране.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са като доказателства по делото заверени преписи от процесните договори за заем, сключени между страните, както следва:

- с Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. “Ново Финанс“ ООД се е задължило да предостави на Д. М. Д. заем в размер на 95 500 лева за срок от 60 месеца с краен срок за погасяване 06.12.2024 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20 % и годишен процент на разходите в размер на 20 %. Уговорено е, че плащанията на договорната лихва се извършват съобразно погасителен план на равни месечни вноски в размер на 1591.67 лева с падеж 6-то число на всеки месец, като през целия срок на заема заемополучателят дължи само начислената лихва, а главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока уговорен между страните – 06.12.2024г.

(чл.2.2., бл. „ж“). В представения погасителен план е разсрочена единствено 2 възнаградителната лихва на равни месечни вноски в размер на 1591.67 лева, а задължението за главница и начислено като изискуемо на дата 06.12.2024 г. В погасителния план е посочен и общият размер на дълга – 191000 лева, от които 95500 лева главница и 95500 лева лихва.

- с Договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г. от 04.12.2019 г. при същите условия относно срок, лихвен процент, ГПР, начин на издължаване, обезпечение и др. ищецът е предоставил на ответницата и заем в размер на 4 500 лева с месечна вноска за главница в размер на 75 лева. В погасителния план към договора е посочен общият размер на дълга – 9000 лева, от които 4500 лева главница и 4500 лева лихва, размер на погасителната вноска – 75 лева, включваща единствено договорна лихва, а главницата в пълния й размер от 4500 лева е начислена на уговорения краен падеж.

- с Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г. ответникът се е задължил да предостави на ищцата заем в размер на 1000 лева срещу задължението й да го върне в срок до 17.06.2025г. ведно с възнаградителна лихва във фиксиран размер на 25% годишно съгласно погасителен план, неразделна част от договора, на 60 равни месечни вноски в размер на 29.35 лева, включващи дължимата лихва и част от главницата. Уговореният ГПР е в размер на 25%. Представеният погасителен план съдържа общ размер на погасителната вноска и разбивка по компоненти с посочване на основание и размер на главница и възнаградителна лихва, посочен е общ размер на дълга – 1761 лева, от които 1000 лева главница и 761 лева лихва. Изрично е посочено в погасителния план, че не се дължат такси и комисионни.

- с Договор за заем Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. при същите условия относно лихвен процент, ГПР, начин на издължаване, обезпечение и др. ищецът е предоставил на ответницата и заем в размер на 10000 лева, срещу задължението за връщането му на 60 равни месечни вноски в размер на 293.51 лева, включващи главница и лихва съгласно погасителен план в срок до 17.06.2025г. Представеният погасителен план съдържа общ размер на погасителната вноска и разбивка по компоненти с посочване на основание и размер на главница и възнаградителна лихва, посочен е общ размер на дълга – 17610.60 лева, от които 10000 лева главница и 7610.60 лева лихва. Изрично е посочено в погасителния план, че не се дължат такси и комисионни.

Вземанията по първите два договора за заем (№594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и № 592-ВН-04.12.2019 г. от 04.12.2019 г.) са обезпечени с договорна ипотека, обективирана в НА №77, том 6, рег. №12487, дело №969/11.12.2019г. на нот. Ваня Геориева.

Вземанията по последните два договора за заем ( №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г. и №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г.) са обезпечени с договорна ипотека, инкорпорирана в НА №105, том 3, рег. №12487, дело №969/11.12.2019г. на нот. Ваня Геориева.

За вземанията за възнаградителна лихва за периода 07.03.2021г. – 06.02.2023г. по Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г. от 04.12.2019 г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №768/17.02.2023 г. по ч.гр.д.

№1740/2023г. на ВРС и е образувано изпълнително дело №450/2023 г. на ЧСИ Людмил Станев, видно от представените преписи от заповедта по чл.417 от ГПК и призовката за доброволно изпълнение.

3

За вземанията за главница и възнаградителна лихва по Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г. и Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №5888/21.10.2021г. по ч.гр.д. №15151/2021г. на ВРС и е образувано изпълнително дело 2857/2021 г. на ЧСИ

Людмил Станев, видно от представените преписи от заповедта по чл.417 от ГПК и призовката за доброволно изпълнение.

Не е спорно, че издадените по ч.гр.д. №15151/2021г. и ч.гр.д.

№1740/2023г. на ВРС заповеди за изпълнение са влезли в сила, след пропускане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК.

Понастоящем пред Апелативен съд – Варна е висящо в.т.д. №346/2024г., образувано по въззивна жалба от настоящия ответник срещу Решение №209/07.05.2024г. по т.д. №542/2023г. на ВОС, с което са уважени предявените от ищеца срещу ответника искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на вземанията по Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г. от 04.12.2019 г. за главници, възнаградителни лихви за периода 07.02.2023 г. - 06.07.2023 г. и законна лихва за периода 06.07.2023 г. – 17.07.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК № 4199/19.07.2023 г. по ч.гр.д. № 9179/2023 по описа на PC – Варна.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

По въпроса за допустимостта на предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.38 от ЗКНИП, вр. чл.24, ал.1, т. 7, 9 и 11 от ЗКНИП в контекста на формираната сила на пресъдено нещо на влезлите в сила заповеди за изпълнение, съдът е обвързан от задължителните указания, дадени с Определение №1199/09.05.2024г. по ч.т.д. №1304/2023г. на ВКС.

Същото е постановено в рамките на инстанционния контрол по обжалване на Определение №862/14.06.2023 г. по т.д. №306/2023г., с което производството е било прекратено на основание чл.130 от ГПК.

По отношение на квалификацията на исковете съдът е обвързан от изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум, както и от изричното изявление на ищеца в молба №14131/07.06.2023г., че нищожността на договорите се претендира поради противоречие със закона и в частност с конкретно посочени императивни правни норми. По аргумент от ТР 1/27.04.2022г. по т.д. 1/2020г. на ВКС предвиденото в чл.7, ал.3 от ГПК задължение на съда да следи служебно за нищожност на договорите е налице само по делата с предмет материално право, произтичащо от правна сделка /иск за собственост, иск за изпълнение по чл.79 ЗЗД и др./. Когато обаче съдът е сезиран с иск за прогласяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, какъвто е разглежданият случай, се прилага принципът на диспозитивното начало и съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката.

В този ред на мисли правораздавателната компетентност на съда се свежда до извършване на преценка за противоречие на процесните договори с изрично посочените от ищеца разпоредби на чл.24, ал.1, т. 7, 9 и 11 от ЗКНИП, който именно материален закон е приложим спрямо тях поради ипотечния им характер.

Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4db8b71e-f874-4e82-bdad-af1593e10058