Решение № 711 от 24.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15727/2024
- Вид
- Решение № 711
- Подписан
- 24.02.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 170 от 07.01.2025 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 115, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията
- чл. 14, ал. 1, т. 1 · Закон за противодействие на корупцията
- чл. 49, ал. 1, т. 2 · Закон за противодействие на корупцията
- чл. 52, ал. 1, т. 1 · Закон за противодействие на корупцията
- чл. 6, ал. 1, т. 44 · Закон за противодействие на корупцията
РЕШЕНИЕ
№ 711 гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110215727 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на доктор Р. Г. Р. с ЕГН**********, живееща в гр. ************** по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат И. Г. Д. от Ямболската адвокатска колегия, против наказателно постановление №*************, издадено на 17. VII. 2024 година от КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА със седалище и адрес на управление в гр. *************, представлявана от председателя А. Т. С..
Жалбоподателката чрез процесуалната си представителка оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че заемала длъжността директорка на Ямболската Дирекция „Социално подпомагане“ от 31. VIII. 2023 година, преди Закона за противодействие на корупцията да влезе в сила на 06. Х. 2023 година, и то по заместване. Не било съобщено своевременно за задължението да подаде декларация. В акта за установяване на административно нарушение не били посочени точните лични данни на свидетелите. В наказателното постановление не били посочени отегчаващите или смекчаващите вина обстоятелства, определящи за размера на наказанието.
В акта и в постановлението не била описана в пълнота фактическата обстановка.
Жалбоподателката не се явява в открито съдебно упълномощената процесуална представителка също не се явява.
1 заседание.
Надлежно
Председателят на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА, ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание. Надлежно упълномощеният процесуален представител – главен юрисконсулт А. Р.М., навежда доводи за безспорна установеност на извършителката и нарушението, позовавайки се в този смисъл на гласните доказателства и приложените по делото документи. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:
Към 06. XI. 2023 година жалбоподателката вече заема временно длъжността Директорка на Ямболската Дирекция „Социално подпомагане“. Обстоятелството е безспорно между страните.
На 23. ХI. 2023 година Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалните грижи на Република България изпраща на Комисията за противодействие на корупцията представено по делото писмо с изходящ №*********.
Писмото е получено в ответната комисия на 07. XI. 2023 година с входящ №***********, видно от положен върху писмото печат. С писмото е съобщено на ответната комисия, че жалбоподателката заема публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 44 от Закона за противодействие на корупцията.
На 16. I. 2024 година свидетелката Т. Н. К. с ЕГН********** извършва проверка в Дирекция „Публичен регистър“ на въззиваемата комисия и установява, че жалбоподателката не е подала Декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 49, ал.
1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелката Т. Н. К. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, заповед за компетентност, писма, констативен протокол.
2
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
На 29. I. 2024 година въззиваемата комисия изпраща на жалбоподателката писмо с изходящ №**********, за да съобщи, че на 01. I. 2024 година в 1215 ще бъде съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение. За уведомяването явства представено по делото известие за доставяне на 30. I. 2024 година.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 01. II. 2024 година под №************ от компетентно длъжностно лице – свидетелката Т. Н. К. с ЕГН**********, заемаща длъжността главна инспекторка в Дирекция „Публичен регистър“ на ответната комисия, в присъствието на двама свидетели.
Актът за установяване на административно нарушение жалбоподателката на 14. V. 2024 година, видно от разписката му. е получен от
Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Председател на Комисията за противодействие на корупцията, на 17. VII. 2024 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, не установява възражения по направените в него констатации и налага на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 1 600.00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 от същия закон във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от закона.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 25. VII. 2024 година, а жалбата постъпва в ответната комисия на 07.
VIII. 2024 година: в срок.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед №КПК-РД-06-38, издадена на 18. I. 2024 година от Председателя на ответната комисия на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с §7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби от същия закон и чл. 120, ал. 1 от закона, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма. Съдът приема, че са спазени и сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е започнал да тече едва на 07. ХI. 2023 година.
3
Съдът достига до този извод, защото писмото на Агенцията за социална подпомагане, с което на комисията е съобщено, че жалбоподателката е длъжна да подаде декларация, е получено на посочената дата.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията лицата, заемащи публични длъжности подават декларация за имущество и интереси. Според чл. 52, ал. 1, т. 1 от същия закон декларация за имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 44 от закона лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите, каквато е и жалбоподателката, са лица, заемащи публични длъжности по смисъла на Закона за противодействие на корупцията.
Посоченият закон влиза в сила на 06. Х. 2023 година.
От доказателствата по делото се изясни, че към посочената дата жалбоподателката вече е заемала длъжността „Директор“ на Ямболската дирекция „Социално подпомагане“.
Предвид това, въпреки че безспорно има качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, т. 44 от Закона за противодействие на корупцията, с влизане в сила на същия закон за нея не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от него. Съдът достига до такъв извод, защото подаването на декларация по посочената разпоредба е дължимо в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на закона по отношение на лицата, заемащи такива длъжности от предходен момент. Предвид това нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията в процесния случай не е извършено от жалбоподателката нито от обективна, нито от субективна страна.
Аргумент в тази насока се явява и обстоятелството, че разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията не боравят с термина „новозадължени лица“ или с друг сходен израз, като съответно нововъзникващо задължение за определена категория лица, 4 сред които евентуално да попада жалбоподателката. Такова понятие не е предвидено и в преходните и заключителните му разпоредби. Напротив, §4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията предвижда, че „задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52 – ежегодно до 15 май.
На последно място, дори при хипотетична съставомерност от субективна и субективна страна поведението на жалбоподателката биха намерили приложение предпоставките на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Деянието се отличава с незначителна степен на обществена опасност – деянието е първо по ред, жалбоподателката не е била уведомена за задължението да подава декларация. Ето защо само на такова основание ответната комисия е следвало да прибегне до предупреждение, а не да издава наказателно постановление. Подаването на декларация по Закона за противодействие на корупцията от лицата, заемащи публични длъжности, има за цел да съдейства за ефективно противодействие на корупцията, да гарантира, че тези лица изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите и да предотврати възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. В случая не се твърди, а и по никакъв начин не се установява, че жалбоподателката се е опитвала да осуети постигането на прогласените цели на закона, нито че е укрила подлежащи на деклариране обстоятелства. Съдът стига до такъв извод, защото жалбоподателката е изпълнявала длъжността временно и няма данни дали към 15. V. 2024 година, когато е следвало да подаде декларация, все още я е заемала.
Разпечатката съдържа 48 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4db898e5-ff78-420f-907a-0e01506e6b34