Решение № 1351 от 17.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501581 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх. № 48305/27.06.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при РП – Варна срещу Решение № 2114/12.06.2023г. постановено по гр.д. № 4110/2021г. по описа на ВРС, 33-ти състав , с което на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на С. Б.

В., ЕГН ********** сумата от 25000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт – изпитани стрес, страх, срам и неудобство от предстоящо осъждане, емоционална подтиснатост, затвореност, себевглъбеност и страдащо състояние, негативизъм в отношенията с лицето, с което съжителствала на семейни начала, депресивни състояния с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, изчезване на способността за изпитване на радост, безсъние, вдигане на високо кръвно налягане, резултат на привличането й като обвиняем за тежко умишлено престъпление, както и предаването й на съд, съответно действията по протестиране на оправдателната присъда на първоинстанционния съд, които оказали силно въздействие върху нейното психическо и морално състояние и които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено наказателно преследване по ДП № 101/2016г. по описа на РУ Велики Преслав, образувано 1 по пр.пр. № 14/16г. по описа на РП-Велики Преслав срещу С. Б. В. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 85/2018г. на РС Велики Преслав, потвърдена с Решение № 260010/08.10.2020г. по ВНОХД № 55/2020г. по описа на ОС-Шумен, ведно със законната лихва за причинените неимуществени вреди, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 08.10.2020г. до окончателно изплащане на присъденото обезщетение, както и Е ОСЪДЕН на основание чл.38 ЗАдв. да заплати на адв. А. Т. А. при АК-Варна сумата от 2650 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивникът - Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варнa заявявa становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че ищцата, чиято е доказателствената тежест не е установила, че действително е претърпяла твърдяните неимуществени вреди, както и че същите са последица именно от повдигнатото й обвинение. Посочва, че във времето на повдигнатото й обвинение, ищцата е родила две деца /близнаци/, едно от които е било с здравословни усложнения, което също е източник на отрицателни емоции и може да допринесе за депресивно състояние, емоционална подтиснатост и безсъние.

Излага, че показанията на св. П.Д., с когото ищцата живее на семейни начала, следва да бъдат ценени с отчитане на евентуалната им заинтересованост. Посочва, че не е отчетено и заявеното от Прокуратурата възражение за съпричиняване на вредата изразяващо се в неплащане от ищцата на издръжка при липса на обективни и или непреодолими пречки за реализиране на доход и плащане на издръжката. Оспорват се и твърдяните неимуществени вреди, като се посочва, че не е налице злепоставяне на ищцата и уронване на доброто й име пред обществеността в гр.Велики Преслав поради това, че към датата на повдигане на обвинението и воденето на наказателното производство тя е живеела в гр.Варна. Воденото наказателно производство се е провело в рамките на разумните срокове, а ответникът отговаря само за действията извършени в досъдебната фаза, тъй като в съдебната фаза отговорни са и други участници в процеса. Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение поради това, че същият не е съобразен с интензитета на претърпените вреди, с икономическите показатели в страната и стандарта на живот. Посочва се, че съдът неправилно е отчел повдигнатото обвинение по чл.183, ал.1 от НК като за тежко умишлено престъпление, при положение, че за него не се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5 години, а наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация. Моли обжалваното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. В евентуалност се претендира за намаляване размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – С. Б. В., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на същата поради правилност и законосъобразност на 2 обжалваното решение. Счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, намерил ги е за установени съобразно събраните по делото доказателства, в това число и показанията на разпитаните свидетели, които правилно са били кредитирани от съда като достоверни и непротиворечащи на останалите доказателства. Излага становище за правилност на изводите на съда за липса на съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, тъй като вредите не са следствие на изключителната вина на пострадалата. Възразява срещу твърденията в жалбата, че липсва злепоставяне на ищцата и уронване на доброто й име в гр.Велики Преслав във връзка с повдигнатото й обвинение, както и че воденото наказателно производство се е провело в разумен срок – 3 години и 8 месеца. Посочва, че продължителността на процеса е последица от неоснователно повдигне на обвинение и началото му е поставено именно с повдигане на обвинение, което е прерогатив на Прокуратурата и в случая същото е продължило по-дълго от разумното. Възразява се и срещу твърденията за прекомерност на присъденото обезщетение предвид доказаното негативно отражение, което воденото наказателно производство е оказало на личния и семейния живот на ищцата и раждането на децата й. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна, чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища.

Въззиваемата страна С. В. претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с предявен от С. Б. В. против Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 предл.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25000 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания – изпитани стрес, страх, срам и неудобство от предстоящо осъждане, емоционална подтиснатост, затвореност, самовглъбеност, негативизъм в отношенията с лицето, с което съжителствала на семейни начала, депресивни състояния с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, изчезване на способността за изпитване на радост, безсъние, вдигане на високо кръвно налягане, резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, по което воденото наказателно производство по ДП № 101/2016г. по описа на РУ Велики Преслав, образувано по пр.пр. № 14/16г. по описа на РП Велики Преслав, е завършило с постановяване на оправдателна присъда по НОХД № 85/2018г. по описа на РС Велики Преслав, потвърдена с решение № 260010/08.10.2020г. по ВНОХД № 55/2020г. по описа на ОС-Шумен, ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.01.2017г. датата на повдигане на незаконното обвинение до окончателното 3 изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че в периода от 24.01.2017г. до 23.08.2018г. е била обвиняема по повдигнато й обвинение по чл.183, ал.1 от НК по ДП № 101/2016г. на РУ Велики Преслав, а в периода от 11.07.2018г. до 16.10.2020г. – подсъдима по същото по обвинение по НОХД № 85/2018г. по описа на РС Велики Преслав, по което е била оправдана. Излага, че общата продължителност на воденото срещу нея наказателно производство в досъдебната и в съдебната фаза е продължило 3 години и 10 месеца.

Посочва, че в периода от 1998г. до 2015г. е била в граждански брак с Константин Константинов, с когото са родители на две деца Л. и И.. Бракът им е бил прекратен през 2015г. по съдебен ред с одобряване на постигнато между страните споразумение, като местоживеенето и упражняването на родителските права са предоставени на бащата, а ищцата се задължила да заплаща издръжка в полза на децата -150 лева месечно в полза на Л. и 170 лева месечно в полза на И., което правила според възможностите си.

Излага, че по жалба на бившия й съпруг за неплащане на определената от съда издръжка, срещу нея било образувано ДП № 101/2016г. по описа на РУ Велики Преслав при ОД на МВР Шумен. Било и повдигнато обвинение по чл.183, ал.1 от НК, по което била призната за невиновна с присъда по НОХД № 85/2018г. по описа на РС-Велики Преслав.

Оправдателната присъда била протестирана от прокурор, но била потвърдена с решение по ВНОХД № 55/2020г. по описа на ОС-Шумен. През цялото време била с взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Посочва, че през 2016г. започнала връзка с друг мъж, от когото забременяла. Твърди, че по време на висящността на досъдебното производство е била нееднократно викана в сградата на РУ Велики Преслав, налагало се да пътува, което не било препоръчително съгласно становище на лекаря й. Вземаните срещу нея мерки – снемане на пръстови отпечатъци, ДНК материал от устната кухина и други се отразили силно негативно на психиката й. Твърди, че в следствие на преживения стрес, на 11.02.2017г. родила преждевременно в осмия месец близнаци – момиче А. и момче К., които били поставени в кувьози. Едно от децата К. било диагностицирано с „Фонова ретинопатия“, във връзка с което било насочено към лечение в чужбина организирано и финансирано от Фонда за лечение на деца.

Твърди, че в следствие на неоснователно повдигнатото й обвинение е претърпяла неимуществени вреди – изпитала е стрес, срам и неудобство от предстоящо осъждане, страх от възможното лишаване от свобода предвид вида на наказанието, емоционална подтиснатост, затвореност, самовглъбеност, негативизъм в отношенията с лицето, с което съжителствала на семейни начала, депресивни състояния с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, изчезване на способността за изпитване на радост. Започнала да страда от безсъние и вдига високо кръвно налягане. Счита, че неоснователно воденото наказателно производство срещу нея е причина и за преждевременното й раждане.

Претендира ответникът да бъде осъден да и заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25000 лева, ведно със законната лихва върху сумата 4 считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 08.10.2020г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Прокуратурата на Р.България заявява становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че оправдателната присъда на ищцата е влязла в законна сила на 08.10.2020г., когато е постановено решението по ВНОХД № 55/2020г. на ОС-Шумен, което не подлежи на обжалване. Счита, че отговорността на прокуратурата се простира до фазата на досъдебното производство, тъй като след нея съдопроизводствените действия са в ръцете на друг орган.

Оспорват се твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди от посочения вид – психически страдания свързани с преживян стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда, срам от факта на повдигнатото й обвинение, ограничения свързани с воденото срещу нея досъдебно производство, негативно отражение на събитията на отношенията с мъжа й, изпадане в състояние на емоционален дисбаланс, безсъние и високо кръвно налягане, а така също й наличието на причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение.