Решение № 340 от 13.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20221100902204 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. рег. № 20221128142900 на "Г.Т." ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ж.к. Хиподрума, ул. ****, оф. 1, представлявано от управителя В.Б.М. чрез адв. А.Т., САК, срещу отказ рег. № 20221115154313-2 от 22.11.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДРЛ/ към Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление образец А4 с вх. рег. № 20221115154313/15.11.2022г., с което е поискано вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства и обявяване на акт по партидата на търговско дружество „Г.Т." ЕООД, ЕИК **** , а именно: промяна на седалище и адрес на управление и обявяване на актуален устав на дружеството.

Жалбоподателят излага аргументи за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ. Изразява несъгласие с доводите на ДЛР, че в предоставения му срок заявителя не е изпълнил дадените му указанията.

Жалбоподателят посочва, че в деня на постъпване на указанията, от личната сметка на адвоката в ТРРЮЛНЦ е извършено плащане на дължимата държавната такса към АВ, с което счита, че указанията са изпълнени.

1

Предвид изложеното, от страна на АВ следвало да бъдат вписани заявените обстоятелства и обявен приложения учредителен акт. Представя заверено копие на извлечение от личната сметка на адвоката за сумата от 15 лева (л.9), от което не се вижда пълното основание за плащането, както и дата, на която последното е осъществено.

При изложените аргументи жалбоподателят иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ на АВ и да даде указания на длъжностното лице по регистрацията да впише заявените промени и да обяви актуалния учредителен акт.

Претендира присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт отказ на АВ, от лице с правен интерес и следователно е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Регистърното производство пред ТРРЮЛНЦ е образувано по подадено по електронен път заявление образец A4 с вх. № 20221115154313/15.11.2022г., депозирано по електронен път чрез адв.

Тричков в качеството му на пълномощник на дружеството "Г.Т." ЕООД, с което е поискано вписване на промяна по партидата на дружеството, изразяваща се във вписването на нов адрес на седалище и адрес на управление и обявяване на учредителен акт съдържащ промяната.

Към подаденото заявление заявителят е представил следните документи: адвокатско пълномощно, два броя протоколи от 03.11.2022 година за приети решения от едноличния собственик на капитала на "Г.Т." ЕООДидентични в т.1 и т.3; устав на "Г.Т." ЕООД от 03.11.2022г.

Съобразно тези протоколи от едноличния собственик на капитала на "Г.Т." ЕООД е прието решение за смяна на седалището и адреса на управление на дружеството и е упълномощен управителя на дружеството да подпише всички документи, изискуеми от закона за изпълнение на решенията, като в единия от протоколите от 03.11.2022 година /идентични 2 относно приетите решения за промяна в адреса на управление и упълномощаването/, е прието още едно решение за приемане на нов устав с отразените промени.

На заявителя са дадени указания по реда на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, с рег. № 20221115154313/16.11.2022г., за представяне на документ за платена държавна такса и декларация за истинност по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Видно от приложенията към заявлението вместо декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ е приложен единият от протоколите-решение на едноличния собственик на капитала от 03.11.2022 година.

От документите по делото, както и при служебно извършена справка от съда по партида на жалбоподателя в ТРРЮЛНЦ, не се установява към заявлението да са приложени документ за внесена държавна такса по сметка на АВ по надлежния ред и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Не се установява в рамките на срока по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ заявителят да е подал заявление за отстраняване на нередовности образец Ж1, към което да е представил указаните му от ДЛР документи : платежно за внесена държавна такса и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

На 22.11.2022г. е постановен обжалвания отказ, който е мотивиран с неизпълнение на указанията за представяне на документи в срок.

Настоящият състав на съда счита, че отказа на ДЛР е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на 3

Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, е платена дължимата държавна такса.

В случая ДЛР правилно е дало указания, който заявителят не е изпълнил в рамките на предоставения му срок по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.

Дори да се приеме, че заявителят своевременно е платил държавната такса, въз основа на приложената към жалбата справка от сайт, видно от която са заплатени 15 лева от лична сметка по процесното заявление на 16.11.2022 година в 16,05 часа, респ. след даване на указанията, основателно ДЛР приема, че по делото не е представена декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Предвид това, че нередовността по процесното заявление по чл.21, т.6, вр. чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ не е отстранена, е налице законова основание за отказ.

Съгласно чл. 7 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър към всяко заявление се прилага декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, подписано от лицата по чл.

15, ал. 1, т. 1 и 2 или ал. 3 от Закона за търговския регистър. В случая такава не е представена, нито със заявлението, нито след даване на указанията.

Отказът на длъжностното лице по регистрацията към АВ-ТРРЮЛНЦ като краен резултат се явява законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

По разноските: Независимо от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че : сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя - чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи 4 препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.

Водим от гореизложеното съдът,

РЕШИ:

Оставя без уважение жалба вх.№ 20221128142900 на "Г.Т." ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя В.М., чрез адв.А.Т., срещу Отказ № 20221115154313-2 от 22.11.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление обр.А4 с вх. № 20221115154313/15.11.2022г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -София в 7-дневен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5