Решение № 22292 от 09.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38762/2022
- Вид
- Решение № 22292
- Подписан
- 09.12.2024
- Състав
- ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за кредитните институции
- чл. 145 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 22292 гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110138762 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 149684/18.07.2022 г. на И. Д. С., ЕГН .............., с. Б, ул. „БШе“ № 101, ет. 2, ап. 3, със съдебен адрес: гр. София, пл. СН № .. етаж 2, офис 3, чрез адвокат Ю. Н., срещу „Б” ООД, ЕИК ................., представлявано от МК, със седалище и адрес на управление: гр.
В..., Бизнес Парк В... Сграда 8, ет. 4, със съдебен адрес: гр. София, ул. „И“ № 69, п.к. 1504, чрез адвокат Д. П., електронен адрес: [email protected], с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 403, ар. 1 ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45 и чл.52 от ЗЗД за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящия, до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 3000 лв., представляващи претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящия, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 07.12.2021 г. ответникът е подал пред Софийски градски съд искова молба с правно основание чл. 145 ТЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с цена на иска от 100 000 лева срещу ищеца в настоящото производство, като в исковата молба е направено искане за допускане на обезпечителна мярка налагане на запор върху банкови сметки, открити на името на ищеца във всички банки на територията на страната до размера на исковата претенция от 100 000 лв. Било образувано търговско дело № 20211100902528 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, TO, VI-23 състав, като с Определение № 1385 от 19.01.2022 г. е уважено 1 искането на ответника и на същата дата е издадена Обезпечителна заповед за запор на банковите сметки на ищеца до посочената сума, след предоставяне на парична гаранция в размер на 10 000 лева.
Ищецът твърди, че в законоустановения едноседмичен срок от съобщението за налагане на обезпечителната мярка, е подал частна жалба срещу определението, с което е допуснато процесното обезпечение.
Образувано е в.ч.г.д. № 20221000500635 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София, който с Определение № 686 10.03.2022 г. е отменил определението от 09.12.2021 г. по търговско дело № 2528/2021 г. на СГС, VI-23 състав, като оставил молбата за допускане на обезпечителна мярка без уважение. Предвид това, че било образувано по обезпечителната заповед, издадена от СГС, изпълнително дело № 20229190400076 по описа на ЧСИ С А, peг. № 919 на КЧСИ, с район на действие СГС, с Постановление № 585/29.04.2022 г. било прекратено изпълнителното производство след внасяне на отменителното определение на САС.
Ищецът твърди, че с налагането на запор на банковите му сметки са му причинени имуществени вреди. Сочи, че има сключени 4 броя договори за кредит с различни кредитни институции, а именно: с „УКФ“ ЕАД Потребителски кредит в размер на 71 400 лв. с месечна вноска от 1343,66 лева; с „Банка ДСК“ АД - Потребителски кредит в размер на 176 025,00 лева с месечна вноска 1802,95 лева; с „Банка ДСК“ АД - Потребителски кредит в размер на 140 000,00 лева с месечна вноска 1004,05 лева и с „УБ“ АД Кредитна карта с лимит от 3000,00 лева с месечна вноска от 272,00 лева. Сочи, че по изброените кредити всеки месец дължи за месечни вноски общата сума 4422,66 лева. При наложените запори и съгласно общите условия на подписаните договори за кредит, ищецът бил в опасност да не успее да плаща своите вноски и банките-кредитори да обявят заемите за предсрочно изискуеми. Счита, че по посочения начин е имало реална опасност да изпадне в неплатежоспособност и да изгуби семейно имущество, включително и дома си.
Твърди също така, че има две деца, като по малкото посещава частна детска градина „РМ и М - 19“ ЕООД, за което по време на налагането на запорите са заплатени общо 2337,00 лева за такси, а по-голямото дете е ученик в ЧСУ „Българско школо“, като за същият период за обучението му са заплатени общо 5520.00 лева. Твърди, че при така създалата се ситуация дори заплащането на обичайните комунални разходи за семейното жилище били трудност за бюджета на ищеца, като за периода на налагане на запорите са заплатени от услугите за електричество и студена вода общо 2282,01 лева.
Сочи, че изпадайки в крайно тежко положение, е бил принуден да вземе заеми от свои познати, тъй като при запор върху сметките му и съответно отразяване в ЦКР, кредит от банка би бил невъзможен, а от друга кредитна институция (т. нар. „бързи кредити“), поради влошените му от запора качества на длъжник изключително обременяващ и рисков. Поради това, на 03.02.2022 г. ищецът сключил Договор за заем със свой познат и приятел Мартин Андриянов 2
Иванов, ЕГН **********, за сумата от 6000,00 лева, със срок на връщане 05.05.2022 г. и задължение да изплати на заемодателя лихва в размер на 1000,00 лева месечно или в общ размер от 3000,00 лева за целия период. Този заем бил върнат с банков превод на сумата от 9000 лева на 23.06.2022 г. по сметката на заемодателя с 50 дни забава
На 15.02.2022 г. ищецът сключил още един Договор за заем със заемодател И. Кирилов П., ЕГН **********, за сумата от 5000 лева, със срок на връщане 15.05.2022 г. и задължение да изплати на заемодателя лихва в размер на 2000 лева. Заемът бил върнат с банков превод на сумата от 7000 лева по сметката на заемодателя на 08.07.2022 г. с 55 дни забава. Претендира обезщетение за причинените му имуществените вреди от наложения запор на банковите му сметки на ищеца, които се формират от заплатените лихви в общ размер от 5000 лева от получените от негова страна суми по двата договора за кредит.
Претендира и неимуществени вреди. Твърди, че е уважаван член на обществото, собственик и управител на дружество с висока репутация в областта, в която оперира, а наложените запори сериозно са засегнали престижа и доброто му име, бил е лишен от възможността да оперира с банковите си сметки и със средствата по тях. Твърди, че именно това е целял ответникът, който е предприел абсолютно необосновано исканото обезпечение. Обстоятелството, че бил принуден да взима заеми за покриване абсолютно необходимите разходи за издръжка на своето семейство от свои познати също му причинило огромно неудобство и сериозно притеснение.
Задържането на средствата с наложеното обезпечение било за период от 94 дни, през който не е могъл да се разпорежда с наличните си средства, наложило му се е да води устни преговори с банките негови кредитори, като посещава техни офиси, което му е причинило безпокойство, усещане за безсилие и унижение. Наложеният запор причинил материални затруднения на ищеца и семейството му. Притеснението за сигурността и здравето на близките му го подложило на продължителен стрес, като състоянието му се характеризирало със силно нервно напрежение, съпроводено със слаба концентрация, гняв и песимизъм. Физическите симптоми на стреса се проявили в силни болки в корема и гърдите, чувство на постоянна умора, гадене и световъртеж. Усещането за извършената спрямо него несправедливост, го уязвило, причинило му страдания. Претендира обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3000 лева. Моли исковата молба да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като счита същата за недопустима и неоснователна.
Навежда доводи за недопустимост на иск по чл. 403, ал. 2 от ГПК, предвид това, че хипотезите са изчерпателно изброени, а в случая не е налице нито една от двете. Счита исковете за неоснователни, като навежда доводи, че ищецът следва да докаже настъпването на реални вреди за него, настъпили пряко и непосредствено следствие на отмененото обезпечение, а не такива, 3 които са хипотетични. Оспорва наличието на реално претърпени имуществени вреди от ищеца, причинени пряко и непосредствено от наложените обезпечителни мерки чрез запор на банковите му сметки. Счита, че липсват и доказателства за причинени неимуществени вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му присъди разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че по депозирана от ответника „Б“ ООД искова молба против ищеца И. Д. С. и трето за спора лице – „Интерпласт БГ“ ЕООД е образувано т. д. № 2528/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав по съединени искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в условията на евентуалност чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 100 000 лева, по което с Определение от 9.12.2021 г. е допуснато обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху вземанията на ответника по банковите сметки в 23 банки до размера на исковата претенция срещу представяне на гаранция от страна на ищеца, във връзка с което е издадена Обезпечителна заповед от 19.01.2022 г.
Не е спорно и от приетото по делото копие от изпълнително дело № 76/2022 г. по описа на ЧСИ С А с рег. № 919 в КЧСИ, се установява, че въз основа на издадена обезпечителната заповед от 19.01.2022 г. е образувано изпълнително дело №76/2022 г., по което на 27.01.2022 г. (датата на получаване на запорното съобщение от банката) е наложен запор на банковите сметки на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД, по който съгласно отговор от банката, размерът на дълга е частично обезпечен до сумата в размер на 589,34 лева – наличност по откритите сметки. На 17.02.2022 г. е наложен запор на банковите сметки на ответника, разкрити в „УБ“ АД, като от банката е изпратен отговор, че дължимите суми не могат да бъдат обезпечени, поради липса на авоар.
На 04.03.2022 г. е наложен запор на банковите сметки в „Ю Б“ АД, като в отговор банката посочва, че наличността по сметката не е достатъчна за обезпечаване на цялата посочена в запорното съобщение сума, като на осн. чл.
62 ЗКИ не предоставя информация за наличността по сметката. Изпратено е запорно съобщение и до „ОББ“ АД, от която е върнат отговор, че И. С. не е неин клиент.
Не е спорно и от представеното по делото Определение № 686/10.03.2022 г., постановено по възз. гр. д. 635/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, се установява, че Определение от 09.12.2021 г. по т. д. 2528/2021 г. на СГС е отменено, като молбата за допускане на обезпечение от ответника „Б“ ООД по предявените срещу ищеца И. С. искове е оставена без уважение.
Установява се, че с Постановление за прекратяване от 29.04.2022 г., влязло в сила на 18.05.2022 г., ЧСИ С А е прекратила образуваното при нея 4 изпълнително дело № 76/2022 г. срещу И. С., като наложените запори на банкови сметки са вдигнати, както следва: на 09.05.2022 г. в „УБ АД, на 04.05.2022 г. в „Ю Б“ АД, на 04.05.2022 г. – „Банка ДСК“ ЕАД и на 04.05.2022 г. – „Обединена българска банка“ АД.
Не е спорно и от представеното по делото Решение № 750 от 12.06.2023 г., постановено по т. д. 2528/2021 г. по описа на СГС, ТО VI-23 състав, се установява, че предявените от ответника „Б“ ЕООД искове с правно основание чл. 145, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД против ищеца по настоящото производство за сумата в размер на 100 000 лева, в условията на евентуалност 70 120,50 лева са отхвърлени, като неоснователни, като с Решение № 142/01.03.2024 г. постановено по т. д. 720/2023 г. по описа на САС , ТО, шести състав, в тази част решението е потвърдено, като в частта, в която е предявен иск с правно основание чл. 145 от ТЗ за сумата в размер на 14 693,24 лева, решението е обезсилено, като недопустимо и производството в тази част е прекратено.
По делото като писмено доказателство е приета справка за кредитната задлъжнялост на ищеца, от която се установява, че последният към дата 30.04.2022 г. има задължения по три броя потребителски кредити с вноски в размер на 1343,68 лева, 1802,95 лева и 1004,05 лева, както и просрочена главница по кредитна карта в размер на 182 лева.