Решение № 429 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000891 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство „МЕВА БЪЛГАРИЯ“-ЕООД против решение №260029 от 23.06.2022г. на Софийски окръжен съд, ТО, III състав, постановено по т.д.№ 156/2020 год., с което е отхвърлен предявения от това дружество против С. Ц. Ц. иск с правно основание чл.145 ТЗ, предявен като частичен за сумата от 50 000 лева от общо дължимата сума от 441 397 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца вреди от ответника в качеството му на бивш управител на „Мева България“-ЕООД, изразяващи се в сключени от ответника за периода от 01.01.2018г. до 27.02.2020г. от името и за сметка на ищеца увреждащи сделки – закупени стоки и услуги, за които не е установено да са доставени или приети от дружеството, както и закупени стоки и услуги, които не се отнасят пряко или не са свързани с дейността на дружеството, ведно със законната лихва от 07.10.2020г. до окончателното изплащане, както и в частта му, с която в тежест на ищцовото дружество са възложени разноски.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, както и допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли съда да го отмени и уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в 1 първата инстанция С. Ц. Ц., в който развива доводи за недопустимост на жалбата поради просрочие, тъй като счита, че препис от първоинстанционното решение е било връчено на ищеца чрез неговия пълномощник на 26.07.2022 г. по реда на чл.41,ал.2 ГПК. Адресът на пълномощника бил посетен шест пъти, видно от отбелязването върху съобщението /л.460/, но длъжностното лице по призоваването е отбелязало, че на адреса никой не е намерен. Счита, че не следва да се взема предвид последващото връчване на пълномощника на дата 30.08.2022г. Поради това моли за връщане на въззивната жалба като недопустима. Алтернативно, ако съдът я намери за допустима, твърди, че същата е неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Твърди, че решението е правилно, обосновано и съобразено със закона, като съдът не е допуснал твърдените процесуални нарушения. Моли за потвърждаване на решението.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Видно от съобщението за връчване на решението на пълномощника на ищцовото дружество, на дата 26.07.2022 г. длъжностното лице по призоваването е върнало съобщението в деловодството на съда – невръчено, като е отбелязано, че на описаните в него посещения – шест на брой в рамките на един месец, не е намерен никой на адреса. На 29.07.2022г. обаче съдът е разпоредил да бъде залепено уведомление по чл.47 ГПК. На същата дата е изготвено уведомление по чл.47, както и е изпратено ново съобщение до ищеца чрез неговия пълномощник адв.П. И., което му е връчено редовно на 30.08.2022г. Уведомлението не съдържа никаква дата, на която да се установи, че е било залепено на адреса. При тези данни съдът намира, че срокът за обжалване тече от уведомяването на страната – в случая от 30.08.2022г. Защото според разпоредбата на чл.41,ал.2, изр.последно ГПК, за да се приеме за редовно връчването на това основание, за тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение, което в случая не е направено – л.262 от първоинстанционното дело. При тези данни съдът намира, че жалбата против решението е депозирана в двуседмичния срок за обжалване и е процесуално допустима /не е просрочена/.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е правилно – законосъобразно и обосновано.

Релевантните за спора факти са подробно изяснени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с относимите законови разпоредби, поради което настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви и на основание 2 чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата намира следното:

От сбраните в първата инстанция писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът „Мева България“ ЕООД е предявило срещу С. Ц. Ц., назначен като управител на дружеството по силата на сключен с него Договор за изпълнение на функцията управител от 21.04.2016 год., а след това и Договор за управление от 24.04.2019 год. иск с правно основание чл.145 от ТЗ, предявен като частичен за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева от общо дължимо такова в размер на 441 397 лева, за причинени на ищеца вреди от ответника в качеството му на бивш управител на търговското дружество, изразили се в сключени за периода от 01.01.2018 год. до 27.02.2020 год. от името и за сметка на ищеца увреждащи го сделки закупени стоки и услуги, за които не е установено да са доставени или приети от дружеството и закупени стоки и услуги, които не се отнасят пряко или не са свързани с дейността на дружеството, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 07.10.2020 год., до окончателното й изплащане.

Ответникът бил освободен от длъжността управител по свое искане, отправено с писмо от 26.02.2020 год. до едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество. Последният не е вземал решение за освобождаването му от отговорност за дейността му като управител.

Ищецът твърди, че след освобождаването на ответника от длъжност е направена проверка на покупките, извършени от „Мева България“ ЕООД за периода от 01.01.2018 год. до 27.02.2020 год. и са констатирани сключени множество увреждащи сделки, плащанията по които били извършени по банков път съгласно изброените в ИМ фактури по нареждане на ответника като управител.

Констатирано било, че в горния период са били закупени стоки и/или услуги, за които няма доказателства за действителното доставяне на стоката или извършване на услугата, съответно за приемане на стоката/услугата - стоки или услуги на обща стойност 421 943 лева, описани в група А по фактури, подробно описани в ИМ и решението.

Констатирано било и че в горния период са били закупени стоки и/или услуги, за които няма доказателства, че се отнасят пряко до дейността на дружеството или са свързани с тази дейност - стоки или услуги на обща стойност 19 454 лева, описани в група Б по фактури, подробно описани в ИМ и решението.

Според ищеца, вредоносното деяние се състои в сключени от ищеца като представляващ дружеството сделки и нареждане на плащане по негово указание от съответния служител в рамките на трудовата му функция. Поради 3 това ответникът нарушил общото задължение, елемент от органното правоотношение, за полагане на управленска грижа за дейността на дружеството, която включва следните конкретни задължения : а) задължение да се сключват договори за покупка и да се правят плащания само за стоки и услуги, които дружеството е получило; б) задължение да се правят покупки и плащания само за стоки и услуги, които дружеството ползва или ще ползва в хода на своята дейност; в) задължение за въздържане от плащания за стоки и услуги, които не са действително доставяни, респ. предприемане на извънсъдебни или съдебни действия спрямо съответния доставчик ако липсата на такава действителна доставка съставлява неизпълнение на договор.

Твърди се, че ответникът е в неизпълнение и на задължението си по чл.1, т.3, б.„д“ от Договора за управление от 24.04.2019 год., изискващ получаването на предварително съгласие на всички управители за предоставянето на комисиони над 10 000 лева. При сключването на договор за посредничество с „Каликомп“ ЕООД на 30.11.2018 год. от ответника не е получено предварителното съгласие на другия управител М. Л. за комисионата в общ размер на 70 505.15 лева, фактурирана от посредника с фактура № 2176/05.12.2019 год.

Твърди се, че преките имуществени вреди на „Мева България“ ЕООД в очакван общ размер на 441 397 лева се изразяват в намаляването на нетните активи на ищеца без получаването на действителна насрещна престация.

Твърди се, че с нотариална покана, връчена на 28.07.2020 год., „Мева България“ ЕООД поканил ответника да плати обезщетение за нанесените вреди, но плащане не последвало.

Ответникът С. Ц. Ц. е противопоставил възражения за неоснователност на претенцията. Твърди, че не е извършвал и не е потвърждавал извършването на разходи от името на дружеството, за които му е било известно, че не са налице извършени доставки на стоки и/или услуги, както и че не е възлагал извършването на покупки, генериращи разходи, които нямат отношение към дейността на „Мева България“ ЕООД.

Изложил е доводи, че през процесния период от 01.01.2018 год. до 27.02.2020 год. управител на ищеца освен ответника е бил и М. Л., като двамата управители са представлявали дружеството заедно и поотделно.

М. Л. бил представител на едноличния собственик на капитала на ищеца, а именно - „Мева“ АД, Чехия. Като управител същият бил запознат с всички договори и задължения на дружеството, не им се е противопоставял, а е приемал и подкрепял същите. М. Л. е имал пълен и неограничен достъп до счетоводството, дружествените книги, архива и всички текущи книжа, свързани с дейността на ищеца.

Ответникът твърди, че се е отчитал месечно за дейността си 4 както пред едноличния собственик, така и пред другия управител. Към отчетите са прилагани месечни отчети за приходите и разходите, оборотна ведомост, справки за вземания и задължения, складови наличности и други. В месечните отчети ответникът в конкретика е анализирал сделките, отчитал се е за приходите и разходите през месеца и е давал подробни обяснения за тях.

Ежемесечно двамата управители също коментирали всички приходи и разходи на дружеството по отделни пера. Следователно всички сделки, по които се претендира обезщетение за вреди, са сключени от ответника със знанието, приемането и съгласието на едноличния собственик на капитала и на другия управител. Едноличният собственик на капитала на ищеца всяка година е приемал и годишните финансови отчети и докладите на управителя С. Ц. за дейността без възражения, без да изисква от ответника допълнителни обяснения и разяснения и без да търси от управителя каквато и да било отговорност.

Твърди, че нито една от представените с ИМ фактури не носи подписа на ответника, поради което при наличието на двама управители не може да бъде установено кой е сключил съответната сделка, кой я е одобрил и кой е наредил съответното плащане. По някои от фактурите плащането било в брой, поради което също е невъзможно да бъде установено кой е извършил плащането и по чие нареждане е извършвано.

Твърдението на ищеца за неизвършени доставки оборва с доводи, че в този случай той не е претърпял вреда, защото в случай на неизпълнено задължение,за ищеца съществува възможност да претендира реално изпълнение или да развали договора и да претендира връщане на получените по него суми при положение, че погасителната давност не е изтекла.

Излага доводи, че доколкото отговорността на управителя по чл.145 от ТЗ е договорна, ответникът на основание чл.82 от ЗЗД отговаря само за вредите, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. И тъй като сделките били извършени предимно с дългогодишни търговски партньори на ищеца, то ответникът не е могъл да допусне, че същите може да не изпълнят задълженията си и липсва основание за ангажиране на отговорността му.

Съдът е отхвърлил иска приемайки, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Приел е, позовавайки се на заключението на ССЕ и писмените доказателства, че ответникът не е извършил за процесния период противоправно действие във вреда на дружеството, а за последното липсват претърпени вреди.