Определение № 373 от 10.06.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Сливен, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20252200100197 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба , подадена от Л.

П. Б., понастоящем в Затвора – гр. Сливен, с която предявява срещу Началника на Затвора – гр. Сливен и Администрацията на Затвора – гр.

Сливен, искове с правно основание чл. 71 от ЗЗДискр - за установяване на нарушение, за осъждане на ответниците да преустановят нарушението, да възстановят положението преди нарушението, да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения и да заплатят на ищцата т обезщетение в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до 05.05.2025 г.

Исковата молба е била подадена първоначално пред Административен съд – Сливен, който с определение № 914 от 12.05.2025 г. по адм. д. № 258/2025 г. по описа на същия, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК съд е прекратил пред себе си производството и е изплатил делото за разглеждане по компетентност от Районен съд – Сливен.

Отводът по компетентност е обоснован от административния съд с указанията по Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно които, „Исковете с правна квалификация чл.

71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71 ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд. Със същото 1 тълкувателно решение е обявено за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т. 4.“ В тази връзка административният съд се е позовал и на съдебна практика, обективирана с определение № 50005 от 28.06.2023 г. на ВКС и ВАС по ч. гр. д. № 15/2022 г., 5-членен с-в; определение № 24 от 20.03.2019 г. на ВКС и ВАС по ч. гр. д. № 14/2019 г., 5-членен с-в; определение № 9 от 15.02.2019 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 18/2018 г., 5-членен с-в.

След изпращане на делото, същото е образувано като гр. д. № 2619/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен. С разпореждане № 6166 от 15.05.2025 г. производството по образуваното пред Районен съд – Сливен гр. д. № 2619/2025 г., на свой ред е прекратено и изпратено за разглеждане от Окръжен съд – Сливен. За да постанови прекратяването и изпращането на делото по правилата за родовата и местна подсъдност за разглеждане от окръжния съд, районният съд се е позовал на нормата на чл. 104, т. 4 ГПК, определяща като подсъдни на окръжните съдилища гражданските и търговски дела, с цена на иска над 25 000 лв.

Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Сливен, намира, че определение № 914 от 12.05.2025 г. по адм. д. № 258/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, правилно и законосъобразно, в съответствие със закона и цитираната задължителна практика, делото е изпратено за разглеждане от общите съдилища на компетентния районен съд.

Съдът намира, обаче, че неправилно с разпореждане № 6166 от 15.05.2025 г. Районен съд – Сливен е прекратил пред себе си производството по образуваното пред гр. д. № 2619/2025 г. по описа на същия съд, позовавайки се на правилата за родова подсъдност, регламентирани в нормата на чл. 104, т. 4 ГПК.

С оглед твърденията в исковата молба и сочения ответник по предявените искове за обезщетение - за установяване на нарушение, за осъждане на ответниците да преустановят нарушението, да възстановят положението преди нарушението, да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения и да заплатят на ищцата обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до 05.05.2025 г., компетентен да се 2 произнесе по тези искове – на основание чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. и по аргумент за противното от чл. 74, ал. 2 същия закон е районният съд.

Законът за защита от дискриминация е специален закон, уреждащ защитата срещу всички форми на дискриминация, поради което предвижда отклонения от общите правила на родовата подсъдност. Изхождойки от това, съдът намира, че не намира приложение общото правило относно родовата подсъдност, произтичащо от нормата на чл. 104, т. 4 ГПК. Спрямо тази обща норма, нормата на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. е специална спрямо него и определя изрично компетентност за произнасяне по визираните в нея искове, каквито са и предявените от ищцата Л. П. Б. с подадената първоначално пред Административен съд – Сливен искова молба. Следователно, компетентен да разгледа тези искове и независимо от размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – 30 000 лв., е Районен съд – Сливен.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 122 ГПК съдът следва да повдигне спор за подсъдност пред Апелативен съд - гр. Бургас.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА на основание чл. 122, във връзка с чл. 119, ал. 1 ГПК спор за подсъдност пред Апелативен съд - Бургас, между Окръжен съд – Сливен и Районен съд – Сливен, относно разглеждането на предявените искове от Л. П.

Б. понастоящем в Затвора – гр. Сливен, срещу Началника на Затвора – гр.

Сливен и Администрацията на Затвора – гр. Сливен, с правно основание чл.

71, ал. 1 ЗЗДискр - за установяване на нарушение, за осъждане на ответниците да преустановят нарушението, да възстановят положението преди нарушението, да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения и да заплатят на ищцата т обезщетение в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до 05.05.2025 г.

Делото да се изпрати на Апелативен съд - Бургас за произнасяне.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 3