Решение № 722 от 23.04.2015, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 722, 23.04.2015г., Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски

Окръжен съд ХІV граждански състав, на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Радослав Радев

Надежда Дзивкова

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова гражданско дело №

1112 описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК

Постъпила е жалба от Всестранна кооперация Съгласие

– ****, длъжник по изп.д.№ 20148190400835, ЧСИ Л. М., против постановлението на ЧСИ за разноските – определеното юрисконсултско възнаграждение на взискателя. Счита, че присъденият размер е явно несправедлив и необоснован съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените в изпълнителното производство процесуални действия. Счита, че не е спазена законовата норма за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г. Моли съда да намали определените разноски до минимума предвиден в посочената наредба.

Ответната страна „Централна кооперативна банка” АД оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна. Сочи, че предвид големия материален интерес по изпълнителното дело, действително размерът на определеното възнаграждение е висок, но той се определя като функция от интереса и не може да бъде определен под минимума. В същото време твърди да е налице фактическа и правна сложност по делото, т.к. предметът му е събиране на голяма сума, длъжникът не е заплатил доброволно задължението си, което налагало проучване на имущественото му състояние, извършването на други изпълнителни действия като възбрани, описи и т.н.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че определения размер е съобразен с минимума, определен в Наредба №/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалба е подадена от легитимирано лице, подадена е в срок, против подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител – постановление за разноски / като в първата си част жалбоподателят е сезирал съдебният изпълнител с искане на намаляване на определеното юрисконсултско възнаграждение поради прекомерност и с Протокол от 26.03.2005г. искането е оставено без уважение и е администрирана жалбата/.

По същество се установява следното :

Изпълнително дело № 20148190400835 по описа на ЧСИ Л. М. е образувано въз основа на молба и приложен изпълнителен лист от „ЦКБ” АД за събиране вземането му от „Всестранна кооперация съгласие-****” за сумата от 739 563,34 евро главница, 34 847,45евро договорни лихви, 1 574,85 евро обезщетение за забава, 6 471,18 евро лихви за неразрешен овърдрафт, 1 462,63 евро просрочен комисион, законната лихва върху главницата от 24.10.2014г., 30 664,26лв. платена ДТ, 23 528,20лв. юрисконсултско възнаграждение.

Възражението на жалбоподателя е свързано с твърдението му за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение и несъобразяването му с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в случаите, при които юридически лица са защитавани от юрисконсулт им се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Същото не може да бъде под минималните размери на адвокатското възнаграждение, което пък е нормативно регламентирано в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгл. чл.10, т.1 от Наредбата за образуване на изпълнително дело се дължи адв. възнаграждение в размер на 200лв., а съгл. т.2 – за процесуално представителство и извършване на действия по удовлетворяване на парично вземане – ½ от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2. Така в настоящия случай минималното възнаграждение е 200лв. + ½ от сумата по чл.7, ал.2, т.4 – 830лв. + 3% * 1 577 405,64лв. или 200+1/2*(830+47322.17)= 24 276,08лв. Определено е възнаграждение в размер на 48 152,16лв.

Същото надвишава приблизително два пъти законоустановения минимум.

Съдът намира, че определеното възнаграждения следва да се намали до минимума, т.к. от една страна е вярно, че делото е с фактическа и правна сложност, но от друга в наредбата е предвидена прогресивна скала, която отчита тази сложност и определения за дела с такъв материален интерес хонорар е на значителна стойност.

Завишаването и то два пъти този минимум ще доведе до необосновано натоварване на длъжника с разноски, предвид обстоятелството, че той и без друго дължи значителна сума на кредитора.

Ето защо, постановеният от съдебния изпълнител отказ да намали определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отменен и същото възнаграждение да бъде намалено до законоустановения минимум , посочен по-горе.

По изложеното съдът

РЕШИ

:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Л. М., обективиран в Протокол от 26.03.2015г. по изп.д.№20148190400835, за намаляване на определеното в Постановление за разноски от 11.03.2015г. юрисконсултско възнаграждение на взискателя по делото „ЦКБ” АД, дължимо от Всестранна кооперация съгласие-****, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определеното в Постановление за разноски от 11.03.2015г. по изп.д.№ 20148190400835, по описа на ЧСИ Л. М., юрисконсултско възнаграждение на взискателя по делото „ЦКБ” АД, ЕИК ****, дължимо от Всестранна кооперация съгласие-****, ЕИК ****, на 24 276,08лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :