Решение № 13 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000506 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. От ГПК.

С решение №228 от 22.05.2025 г.,постановено по т.д.№393/2022 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,е осъден ответникът по делото М.

Д. /M.J./, британски гражданин, роден на ********** г., със съдебен адрес:

*********, ж.к. „********“, бл.*** ет.5, ап.17 - адв.П. А. - особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, да заплати на ищеца „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, София, ул.“Московска“ 19, със съдебен адрес:

***** ******, бул.“******** ******* *****“ 8, ет.3 следните суми:

-сумата 78 233.20 лв. /седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три лева и 20 ст./, представляваща усвоена и непогасена главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 03.10.2014 г., ведно с обезщетение за забава от 28.09.2024 г. /датата, следваща настъпването на предсрочната изискуемост/ до окончателното изплащане;

-сумата 15 351.80 лв. /петнадесет хиляди триста петдесет и един лев и 80 ст./, представляваща договорна лихва за периода 28.07.2021 г. - 27.09.2024 1 г.;

-сумата 3 807.71 лв. /три хиляди осемстотин и седем лева и 71 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода 28.07.2021 г. - 27.09.2024 г.;

-сумата 28 851.39 лв. /двадесет и осем хиляди осемстотин петдесет и един лев и 39 ст./, представляваща отложена възнаградителна лихва за гратисния период 03.10.2014 г. - 30.06.2021 г.

-сумата 9981.36 лв /девет хиляди деветстотин осемдесет и един лев и 36 ст/, представляваща разноски по делото.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. Д.,британски гражданин,роден на ********** г.,чрез особения му представител адв. П. А.,като с жалбата решението се атакува изцяло.В същата е изложено становището,че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила,на материалния закон и е необосновано.Развити са и конкретни доводи за обосноваване на това становище.На първо място,в жалбата се поддържа,че процесния договор за кредит и ОУ,представляващи неразделна част от него,са недействителни.В тази връзка се сочи,че те са подписани в отклонение от индивидуалното договаряне и противоречат на изискванията за потребителска защита по този вид договори.Според жалбоподателя,първоинстанционният съд е мотивирал становището си за действителност на договора единствено с бланкетно посочване,че в останалата си част /извън признатите изрично от окръжния съд клаузи на договора и ОУ за нищожни/ договорът е действителен,изготвен е в писмена форма,на български и английски език,по ясен и разбираем начин са посочени всички параметри на договора.Същевременно в констативната част на решението съдът изрично посочвал,че по делото е представен препис от ОУ,носещ подписа на ответника,а върху тези ОУ жалбоподателят посочва,че липсва отбелязване да са преведени на английски език.С оглед на това същият счита,че не става ясно как първоинстанционният съд е стигнал до извода,че ОУ са станали ясни и са били разбираеми за потребителя.Счита,че не са доказва да е било налице изискващото се разбиране досежно клаузите на ОУ от страна на ответника по делото.

Наред с гореизложеното се поддържа и довода,че предвиденото в т.10.1 и т.10.2 от ОУ капитализиране на възнаградителни лихви към 2 главницата,съответно начисляването на лихва върху лихва,противоречи на императивната забрана,установена в чл.10,ал.3 от ЗЗД,поради което разпоредбата на т.10.2 от ОУ за процесния вид договор се явява нищожна.Според жалбоподателя,това олихвяване противоречи на закона,доколкото е извършено не по отношение на търговец,което законът допуска,а по отношение на потребител на финансова услуга.Счита,че наличието на уговорка в т.10.2. От ОУ към договора,а именно,че лихвата се капитализира годишно,е в отклонение от индивидуалното договаряне и противоречи на изискванията за потребителска защита по този вид договори.Позовава се и на това,че такава клауза е неравноправна.Посочва още,че недопустимото начисляване на лихва върху лихва е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.20 от ЗКСД,където е предвидена забрана за уговаряне на възнаградителна лихва в по-висок от фиксирания по договора размер от 7 %.Жалбоподателят,чрез особения си представител,поддържа,че ежегодно извършваното капитализиране на лихви към главницата,както и начисляването на възнаградителна лихва,лихва за забава и законна лихва върху така формираната главница,е извършвано,като е олихвяван сборът на главница и договорна лихва,при това с натрупване през всяка следваща година от периода.Намира,че подобен начин на капитализиране води до чувствително нарастване на задължението по кредита и затова счита,че уговорките в тази посока противоречат на посочените по-горе разпоредби и се явяват нищожни,в какъвто смисъл била и преобладаващата съдебна практика.

Освен горните доводи,в процесната въззивна жалба е изложен и аргумента,че макар първоинстанционният съд да е приел от правна страна,че клаузата на т.10.2. от ОУ е нищожна и че същата не следва да се взема предвид при определяне размера на вземането за възнаградителна лихва и обезщетение за забава,в диспозитива на решението е осъдил ответника да заплати изцяло претендираните от ищцовата страна суми,включително сумата за възнаградителна лихва през гратисния период в размер общо на 28 851,39 лв.,тази след гратисния период и мораторна лихва,формирана по начина,посочен в клаузата на т.10.2 от ОУ.

Жалбоподателят счита,че посоченият от съда и възприет вариант в таблица 10 на изготвената експертиза отново включва претендираните от ищеца лихви в размер общо на 28 851,39 лева за гратисния период,които са начислявани именно по посочения в нищожната клауза начин.Счита,че 3 противно на посоченото в съдебното решение,вещото лице С. в съдебно заседание е уточнило,че лихвата през гратисния период в този вариант /7960,62 лв./ се начислява само върху сумите,които се усвояват,а не както първоинстанционният съд неправилно е посочил,че за периода от изтичане на гратисния период до настъпване на предсрочна изискуемост,договорната лихва в размер на 15 351,80 лв. се начислява само върху усвоената главница.Така,според жалбоподателя,въпреки формално приетата нищожност на клаузата за лихва,окръжният съд е уважил всички претенции на банката,без на практика да е приложил последиците от установената нищожност.Изложен е аргумента,че съдът е посочил вариант от експертизата,без да се държи сметка за това,че заключението не отчита правните последици на нищожните клаузи.

На база горните аргументи и останалите такива за нищожност на клаузата от ОУ за капитализиране на лихви,се поддържа обобщаващият довод,че претендираните от банката-ищец суми са изцяло недължими.С оглед на това е поискано обжалваното решение да се отмени като изцяло неправилно и вместо това да бъдат отхвърлени предявените искове.

Въззиваемият “БАНКА ДСК”АД-гр.София с ЕИК 121830616,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез упълномощения главен юрисконсулт Д. Б..В отговора банката застъпва становището,че обжалваното съдебно решение е валидно,допустимо и правилно,съответстващо на материалния и процесуален закон,и е обосновано,а подадената въззивна жалба е допустима,но изцяло неоснователна по съображения,изложени в отговора.Въз основа на тях банката моли въззивната жалба да се отхвърли и да се потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение.Моли да се присъди в полза на банката юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна в първоинстанционното производство-ответника по делото,имащ 4 правен интерес да атакува конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с него краен резултат,а и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в тази връзка-че със същото решение съдът се е произнесъл по исковете,с които е сезиран по конкретното дело,а самите искове също счита за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№393/2022 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,са предявени осъдителни искове от “Банка ДСК”АД с ЕИК 121830616 срещу М.

Д. /M.J./,британски гражданин,роден на ********** г.,със съдебен адрес:

*********, ж.к. „********“, бл.*** ет.5, ап.17 - адв.П. А. - особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, с правна квалификация чл.79 ЗЗД във връзка с чл.17, ал.2 ЗКСД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения за сключен между страните на 03.10.2014 г. Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 78 233.20 лв., предназначен за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински университет - Пловдив. Твърди се,че съобразно условията на договора кредитът е усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на Медицински университет - Пловдив, като всеки превод е в размера на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършва след представяне на доказателства в подкрепа на обстоятелството, че кредитополучателят има качеството студент с право да се запише в следващ семестър. Изключение правело първото усвояване, извършено по сметка на кредитополучателя при условията на чл.21, ал.4 ЗКСД и чл.4.2 от договора за 5 кредит в размер на 7823.32 лв. - за възстановяване на таксата за първия семестър на първата година от обучението,а последващите усвоявани са извършвани с преводи към Медицински университет - Пловдив на датите,посочени в исковата молба,като размера на всяка от усвоената на съответната дата сума възлиза на 7823.32 лв.Общият размер на усвоените суми по кредита,според твърденията на ищеца,възлиза на 78 233.20 лв.

Твърди се още,че прилаганият от Банката лихвен процент по кредита е фиксиран на 7% за целия срок на договора, като не са извършвани едностранни промени на договорната лихва. Лихвата е начислявана върху усвоената част от главницата по кредита, включително по време на гратисния период, и е капитализирана еднократно през всяка година от гратисния период. При така предвидените условия били извършени капитализации на договорни лихви към усвоена главница, както следва:на 03.10.2015 г. - 914.24 лв.,на 03.10.2016 г. - 2082.63 лв.,на 03.10.2017 г. - 3291.73 лв.,на 03.10.2018 г. 4614.38 лв.,на 03.10.2019 г. - 6038.73 лв.,на 03.10.2020 г. - 6662.24 лв. и на 28.06.2021 г. - 5247.44 лв.,като общо капитализираната договорна лихва е в размер на 28 851.39 лв.