Решение № 314 от 13.12.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Ямбол, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20222300100195 по описа за 2022 година

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на А. М., гражданин на Република ******, подадена от пълномощника адв.С. М. от АК-*****, с която против Районен съд гр.Елхово и против Народно събрание гр.София са предявени кумулативно съединени искове по чл.2в от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца: обезщетение за имуществени вреди в размер на 15500 евро и 10900 щатски долара от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което обезщетение представлява размера на отнетите в полза на Държавата недекларирани от ищеца суми; обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от паричните средства в размер на 15 500 евро за периода от 10.10.2012г. до 16.06.2022г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за посочения период, който иск след изменение по реда на чл.214 ГПК е в размер на 15 392 евро; обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от паричните средства в размер на 10 900щатски долара за периода от 10.10.2012г. до 16.06.2022г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за посочения период, който иск след изменение по реда на чл.214 ГПК е в размер на 11 448 щатски долара и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. от достатъчно същественото нарушение на правото на Европейския съюз.

В исковата молба ищецът излага, че на 09.09.2012г. е преминал законно през ГКПП "Лесово" границата на Република България с трета страна - Република ******, при което преминаване е извършил нарушение на Валутния закон, като не е декларирал пренасяните от него парични средства в брой в чужда валута, а именно 15 500 евро и 10 900щатски долара. Нарушението било констатирано и ищецът бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по член 251, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, като с Определение №340/10.10.2012г. по НОХД

№499/2012г. по описа на Районен съд - Елхово ищецът бил и окончателно признат за виновен в осъществяване на престъплението по чл.251, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК, бил наказан с наказание "лишаване от свобода", чието изпълнение било отложено и допълнително като санкция, на основание член 251, ал.2 от НК съдът автоматично постановил недекларираните парични средства в брой - в размер на 15 500 евро и 10 900 щатски долара да бъдат отнети в полза на Държавата.

Според ищеца, при прилагането на материалния закон - член 251, ал.2 от НК, според който се отнемат в полза на Държавата недекларираните парични средства в брой, които са внесени в Общността, съдът не се е съобразил с правото на Европейския съюз.

Сочи, че съгласно чл. 9 от Регламент №1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета, 1 който регламент урежда правилата и начина за контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз, санкциите, които се налагат за неизпълнение на задължението за деклариране следва да бъдат не само ефективни и възпиращи, но и съразмерни. Според практиката на СЕС по посочения Регламент №1889/2005, въвеждането на допълнителна санкция, предвиждаща автоматично отнемане на недекларираните парични средства и то без да се изследва произхода на средствата, е недопустима от правото на Съюза. Поради това ищецът счита, че съдът е следвало да приложи изискванията на Регламент №1889/2005 като част от актовете на Общността, на която Република България е член от 01.01.2007г., и съобразявайки се с примата на европейските норми пред тези на националния закон, да не наложи и то автоматично санкцията по чл. 251, ал.2 от НК и да не "отнема в полза на Държавата" пълния размер на недекларираните парични средства, а да констатира несъразмерността на предвиденото в чл. 251, ал.2 от НК "отнемане в полза на Държавата", действащо като допълнителна санкция и да наложи единствено наказанието "лишаване от свобода". Като не е зачел примата на правото на ЕС и е приложил автоматично национална норма, която очевидно и пряко му противоречи, ЕРС наложил на ищеца несъразмерна и несправедлива, недопустима с правото на Съюза санкция, автоматично отнемайки в полза на Държавата недекларираните от него парични средства, което представлява нарушение на правото на Европейския съюз.

Според ищеца, налице е и противоправно бездействие от ответника Народното събрание на Република България, който не е упражнил правомощията си по закон и задълженията, произтичащи от международните договори и най-вече от актовете на Европейския съюз и общността, обвързващи държавата ни като държава-членка на ЕС, за да съобрази националното законодателство с тези актове на Европейския съюз и преследваните от тях цели, и така е лишил ищеца от произтичащите от тези актове права, а именно: в случай, че извърши нарушение по някоя от нормите на Регламент (ЕО) 1889/2005, да очаква да му бъде наложена такава санкция, която да е не само ефективна и възпираща, но и съразмерна и справедлива, доколкото Съюза представлява пространство на свобода и сигурност (лишил го е от принципа на легитимното правно очакване). Наред с това, с бездействието си ответникът Народното събрание е допринесъл недекларираните парични средства, внасяни от ищеца в Общността и законно придобити от него, да му бъдат автоматично отнети на основание норми, очевидно несъвместими с правото на Съюза, тъй като на територията на Европейски съюз гражданите на трети страни се ползват със същите права, както и гражданите на Съюза.

Твърдението на ищеца е, че нарушението е било открито и установено по несъмнен начин на 12.07.2018г., с постановяване на акт от същата дата по дело С-707/17 на СЕС, което имало пряка обвързваща сила за националните юрисдикции в Република България.

Ищецът сочи, че е претърпял и други имуществени вреди - бил е лишен изцяло от ползването на собствеността си - отнетите в полза на Държавата парични суми в евро и щатски долари, поради което претендира обезщетения за имуществени вреди, настъпили вследствие на лишаването от възможността да се ползва от паричните средства за периода от 10.10.2012г. до 16.06.2022г. - подаване на ИМ в съда, които обезщетения се равняват на законната лихва върху отнетите суми за посочения период.

Твърди също, че в резултат на описаните по-горе действия и бездействия на двамата ответници, ищецът е претърпял и неимуществени вреди - притеснения, изразили се в чувство на финансова нестабилност, пораждаща липса на увереност в собствените си способности, караща го да се чувства един провалил се в живота човек, за обезщетяване на които вреди претендира сумата 5 000лв.

С писмения отговор ответникът Елховски районен съд е изразил становище, че исковете са неоснователни и недоказни по основание и размер. Сочи, че към момента на постановяване на определението на ЕРС от 10.10.2012г. е действала нормата на чл.251, ал.2 от НК и е било невъзможно да се приложи директно нормата на чл.9, § 1 от регламент /ЕО/ №1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като регламентът не посочва какво точно наказание се предвижда при неспазване на задължението за деклариране на носени пари в брой в размер над 10 000евро и към този момент на произнасяне от ЕРС не е било налице произнасяне на СЕС относно наличие на противоречие между чл.251 от НПК и чл.9 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. Такова произнасяне за първи път е налице през 2015г. с постановеното решение на СЕС по Дело С-255/14 Chmielewski, в което е прието, че наказание 60 на сто от недекларираните парични средства по отношение на суми над 50 2

000евро е непропорционално и не съответства на чл.9, §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005. В проведено производство пред Съда на ЕС в Люксембург по поставено преюдициално запитване от Районен съд - Свиленград СЕС се е произнесъл и с Определение от 12.07.2018 г. по дело С-707/2017г. по описа на СЕС, с което е прието, че чл.9, §1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2015г. на ЕП и на Съвета от 26.10.2015г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, от една страна отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, а от друга страна наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението. ЕРС сочи, че във връзка с установяване на несъответствието на чл. 251, ал.2 от НК с разпоредбата на чл.9 от Регламент/ЕО/№ 1889/2005г. е постановено и Определение от 10.01.2019г. по преюдициални запитвания до СЕС на СГС и на Апелативен съд- София по съединени дела С-335/18 и С-336/18, че разпоредбите на чл.4, параграф 2 и чл.9, параграф 1 следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна уредба като санкция освен лишаване от свобода или глоба в размер на 1/5 от стойността на недекларираната сума, да се предвижда и отнемане в полза на държавата на недекларираната сума.

Независимо от горното, ответникът ЕРС счита, че към момента на постановяване на съдебния акт, с който е одобрено споразумението с ищеца и е отнет в полза на държавата предмета на престъплението - парични средства от ищеца, нарушението не е било очевидно за съда, тъй като не е имало относима практика на СЕС относно наличие па противоречие между чл. 251 от НПК и чл. 9 от Регламент /ЕО/ №1889/2005. Счита също, че в развилото се през 2012г. наказателното производство пред PC - Елхово, както обвиняемият, така и неговият защитник не са поставили въпроса дали уговореното между тях и прокурора наказание противоречи на правото на ЕС, в който случай съдът съгласно чл.267, ал.3 от ДФЕС е бил длъжен да отправи запитване до СЕС. Сочи, че с бездействието си в наказателното производство, декларирайки, че е съгласен с постигнатото споразумение, разбирайки същото и последиците от него, ищецът е допринесъл за вредите, които претендира.

Направено е възражение от ЕРС за неоснователност на исковете и поради липсата на доказателства, че ищецът е собственик на отнетите парични суми, като е направено и възражение за погасяване на исковете по давност.

Ответникът Народно събрание на РБ гр.София е направил възражение за недопустимост на исковете срещу него, с твърдения, че не е пасивно легитимирана страна да отговаря по искове с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, по което възражение, намирайки го за неоснователно, съдът се е произнесъл с определение от 20.09.2022г. Този ответник е спорил исковете и като неоснователни и недоказани. Счита, че за да е налице извъндоговорната отговорност на държавата по чл.4, § 3 от Договора за Европейския съюз, следва да е налице нарушение на правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между нарушението и вредата, като следва да се има предвид и целта, която се преследва с конкретна норма. За престъплението по чл.251, ал.1 НК неизпълнение на задължението за деклариране на пари в брой, ответникът НС сочи, че е санкционирано по начин, който съответства на характера и тежестта на нарушението и предвидените санкции имат реално възпиращ ефект, при съблюдаване на основния принцип на пропорционалност и до отмяната на разпоредбата на чл.251, ал. 2 от НК (отм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) същата е част от действащото законодателство. Изтъква, че ищецът е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.251, ал.1 НК (в редакцията към 27.04.2010г.) и нито от исковата молба, нито от приложените към нея доказателства е изяснен произхода на средствата, предмет на престъплението. Извършвайки анализ на разпоредбите на чл.4, пap.2 и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005, ответникът НС изтъква, че регламентът позволява наличие на национални мерки за контрол на движението на парични средства, оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност и с още по-голямо основание може да се приеме, че съответната държава-членка с външна за ЕС граница (каквато е България спрямо ******) разполага с възможността да установява и прилага различни методи на контрол, дори и по-строги, а ищецът, подписвайки съзнателно споразумението при условията на чл.384, вр. с чл. 381 НПК е признал изцяло вината си и се е съгласил безусловно с последиците без възражения, като следствие от противоправното си поведение. Но дори да се приеме, че е налице нарушение на правото на ЕС, до отмяната на разпоредбата на чл.251, ал.2 от НК, според ответника НС не може да бъде обоснована същественост на това нарушение, нито може да 3 бъде обоснована пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите. В случай, че по делото се установят вреди, то те според законодателния орган са непосредствена последица от съдебния акт, а не от законодателната дейност на Народното събрание, каквото е и твърдението в исковата молба - че именно в резултат на действията на орган на съдебната власт, който не е зачел примата на правото на ЕС, са произтекли вредите за ищеца. Ответникът НС е оспорил изобщо настъпването на твърдяните от ищеца имуществени и неимуществени вреди, като е заявил и възражение за погасяване на исковете по давност.