Решение № 10853 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10853 гр. ***, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110142873 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молби с вх. № 93718/23.11.2021 г., с вх. № 201809/28.09.2022 г. и с вх. № 285971/21.12.2022 г., подадени от И. М. Г. и Г. А.

Г. срещу Х. П. Й., Й. Н. Й., П. Н. Й. и П. Й. М., с която е предявен иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от общо 16000,00 лева, с която ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищците.

В исковата молба се твърди, че през 2008 г. ищците придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, находящ се в гр. ***, въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с Г*** Г. и И***. С Решение № *** от 12.09.2018 г., постановено по възз. гр. д. № ***/2017 г. по описа на СГС, ІІ-Г възз. състав, ищците били осъдени да предадат владението и собствеността върху описания имот на четиримата ответници, като след влизане в сила на съдебното решение бил извършен и въвод на същите във владение на имота на 26.11.2020 г. В исковата молба се сочи, че в периода от 01.05.2008 г. до 30.12.2008 г. ищците били извършили множество подобрения, изразяващи се в строително-ремонтни дейности на обща стойност от 13030,11 лева. Ищците твърдят, че с процесните подобрения, извършени от тях в качеството им на добросъвестни владелци, пазарната стойност на апартамента се покачила значително, като ответниците се обогатили неоснователно с разликата между стойността на апартамента преди ремонта и тази след него, възлизаща на сумата 1 от 16000,00 лева. Предвид изложеното, ищците молят предявените от тях осъдителни искове да бъдат уважени в цялост, като им бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за отговор, като с постъпилите такива в законоустановения срок предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът П. Й. М. изразява становището, че исковете били недоказани, тъй като липсвали доказателства за реалното извършване на описаните в исковата молба строително-ремонтни дейности.

Оспорва да се е обогатила неоснователно за сметка на ищците, доколкото същата не знаела в какво състояние бил имотът към датата на въвода, а на ищцовата страна била дадена възможност да изнесе вещите си в срок до 04.12.2020 г. Ответникът Й. Н. Й. счита, че в рамките на процесния период ответниците не били изгубили основанието си да владеят, стопанисват и да се разпореждат с процесния имот в качеството си на наследници на К*** Н. Й., а на ищците било известно, че ремонтират апартамент, правото на собственост върху който представлявало предмет на съдебни спорове.

Твърди се, че липсвали доказателства за действителното извършване на описаните подобрения, както и за тяхната стойност, като се оспорва чрез същите стойността на имота да се е увеличила. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност спрямо процесните вземания. Посочва се, че апартаментът бил продаден на 07.12.2021 г., като поради състоянието му продажната цена била по-ниска от средната такава.

Ответниците Х. П. Й. и П. Н. Й. сочат, че исковите претенции са неоснователни, тъй като правата на ищците били отпаднали с обратна сила, считано от 19.10.2006 г., съответно – липсвало основание същите да претендират обезщетение за извършени в процесния имот след 2008 г. подобрения. Ответниците твърдят, че в действителност ищците се обогатили неоснователно за тяхна сметка, тъй като от закупуването на имота до отстраняването им от него те отдавали същия под наем.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за осъждане на Х. П. Й., Й. Н. Й., П. Н. Й. и П. Й. М. в условията на разделна отговорност при квоти съответно 1/6:1/6:1/6:1/2, в качеството им на наследници по закон на К*** Н. Й., да заплатят на ищците сумата от общо 16000,00 лева, представляваща обезщетение за извършени в периода от 01.05.2008 г. до 30.12.2008 г. подобрения в недвижим имот, находящ се в гр. ***.

За основателността на исковите претенции ищците следва да докажат следните обстоятелства: 1/ че в периода от 01.05.2008 г. до 30.12.2008 г. са извършили заявените 2 от тях строително-ремонтни работи в процесния имот и тяхната стойност; 2/ качеството си на добросъвестни владелци на процесния имот в периода от 01.05.2008 г. до 30.12.2008 г.; 3/ стойността, с която се е увеличила пазарната цена на процесния имот в резултат на извършените строително-ремонтни работи; 4/ извършването на действия, довели до спиране и/или прекъсване давността спрямо процесното вземане;

5/ всички факти, на които основават своите искания или възражения. От друга страна, в тежест на ответниците е да докажат всички факти, на които основават своите искания или възражения, включително твърденията за изтекла спрямо процесното вземане погасителна давност.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че ищците са притежавали фактическата власт върху процесния имот в периода от 02.04.2008 г. до 26.11.2020 г., въз основа на сключен договор за покупко-продажба; 2/ че ответниците са наследници по закон на К*** Н. Й..

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том II, рег. № 1737, дело № **/2008 г. от 02.04.2008 г. на нотариус Й*** с рег. № ** в регистъра на НК, с район на действие СРС, с който И. М. Г. е придобила собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. ***.

С Решение № *** от 12.09.2018 г., постановено по възз. гр. д. № ***/2017 г. по описа на СГС, ІІ-Г възз. състав, е потвърдено Решение № 19721 от 29.11.2016 г., постановено по гр. д. № 4366/2009 г. по описа на СРС, 46-ти състав, по силата на което е признато за установено по отношение на И. М. Г. и Г. А. Г., че Х. П. Й., Й. Н. Й., П.

Н. Й. и П. Й. М. са собственици на описания недвижим имот. Със същия съдебен акт ищците в настоящото производство /ответници по иска по чл. 108 ЗС/ са осъдени да предадат владението и собствеността върху описания имот на четиримата ответници.

На 26.11.2020 г. е извършен въвод във владение на процесния имот в полза на ответниците – взискатели по образуваното изп. дело № *** по описа на ЧСИ Р**, рег.

№ ** в КЧСИ – Х. П. Й., Й. Н. Й., П. Н. Й. и П. Й. М., за което е съставен протокол.

В хода на делото е извършена последваща разпоредителна сделка с имота. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***ом XVIII, рег. № ***, дело № 2931 от 2021 г. на нотариус И***, № 039 в НК, ответниците по делото са прехвърлили собствеността върху процесния апартамент в полза на трето за настоящия спор лице – В. В. М. (л. 102 - 103).

С оглед изявленията на страните, спорни между тях се явяват въпросите извършвали ли са ищците ремонтни дейности в апартамента, в какво качество и дали ответниците дължат възстановяване на сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на подобренията.

За установяване на посочените обстоятелства по делото е разпитан свидетелят 3

И*** – дългогодишен приятел на ищците, който излага, че е запознат със закупуването на процесния имот през 2008 г. Същият твърди, че към този момент апартаментът е бил в западнало състояние – бил е със стара дограма, износени подови настилки, тапетите били почти паднали, а в банята и в кухненския блок трябвало да се сменят плочки. Заявява, че ищците започнали ремонта веднага след покупката на апартамента, като свидетелят ги посетил веднъж след ремонта. Тогава установил, че са извършили шпакловка на стените, сменили са подовите настилки в тоалетната и банята и са направили преградна стена в хола с бар плот.

От съдържанието на представения протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение от 26.11.2020 г., съставен от ЧСИ Р**, рег. № ** в КЧСИ (л. 6 - 8 от делото), се установява, че в процесния имот има поставен ламинат с PVC дограма, в коридора – теракот, в стаята – ламинат, а в банята са налични моноблок – Imperial, душ-батерия и мивка със стъклен праг, с плочки с вътрешни дървени врати.

Изложеното се допълва от приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. При извършения оглед на процесния имот вещото лице констатира, че в апартамента е извършено преустройство, състоящо се в изместване на кухнята в дневната, където е изграден кухненски бокс.

Експертът потвърждава, че жилището е с подменена външна дограма – прозорци с PVC профили с двоен стъклопакет, настилка от теракота по подовете в коридора и банята и ламинат в стаята (бивша кухня) и дневната. Посочено е, че е изграден барплот със стени от YTONG, покрит с плочки, на който е монтирана мивка, а под него шкаф и пералня. Стените на банята са изпълнени с облицовка от фаянсови плочки, таванът е окачен – от гипсокартон с вградено осветление. Отразено е, че инсталациите в банята са скрити, като са изпълнени обшивки от гипсокартон. Всички стени и тавани са боядисани с латекс.

В отговор на поставени от страните въпроси в о. с. з., проведено на 05.03.2024 г., вещото лице излага, че видимо са правени замазки в имота, тъй като нивото на жилището е вдигнато спрямо нивото на входната замазка. С оглед липсата на данни, експертът не може да посочи конкретно вложените материали в тях, но е констатирала, че бар-плотът е изграден от итонг, а не от гипсокартон. По същите съображения не може да отговори и от какво са изпълнени „скритите работи“, тъй като се касае до дейности, които подлежат на закриване с повърхностни материали.

Предвид изложеното, за определяне на стойността на изпълнените СМР в процесния имот към годината, в която са извършени, вещото лице е използвало средните цени в строителството, публикувани в сп. „Справочник за цените в строителството“, издание на СЕК СМР, кн. 3 от 2008 г., отразени на база проучване на пазара. Изчисленията са представени в табличен вид – Приложение № 1 към 4 експертизата. Съобразно метода на пазарните аналози вещото лице посочва, че сравнителната пазарна цена на процесния имот е в размер на 154537 лева. По този начин експертът определя, че паричната стойност на направените подобрения в имота, съобразявайки описаните СМР в исковата молба, възлиза на сумата от 9591,04 лева.

За да бъде уважен искът по чл. 72, ал. 1 от ЗС, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец.

Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за запазването и съхраняването

. При тях необходима предпоставка за заплащането им е да се е стигнало до увеличаване стойността на имота. Правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта, се регулират от разпоредбите на чл.

72 ЗС и чл. 74 ЗС. Същевременно, извършването на твърдените подобрения в процесния имот по силата на приращението увеличава дяловете на всички съсобственици, съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността.

В т. 4 на Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд е обсъден въпросът как следва да бъде обезщетен владелецът за извършени от него подобрения върху вещ, получена от него на придобивно основание, което по-късно е било унищожено, развалено или отменено, какъвто се явява процесният случай.

Съгласно дадените разяснения, обратното действие на актовете, с които е постановено унищожаването, развалянето или отменяването на основанието за придобиване на вещта, не засяга правоотношенията, възникнали от нейното подобряване, поради което ако по време на извършването на подобренията подобрителят нито е знаел за предстоящото унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание, нито е бил виновен за това, следва да бъде обезщетен на базата на чл. 72 ЗС.