Решение № 505 от 26.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Бургас, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100500433 по описа за 2022 година

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК 175074752 против Решение № 1646/21.12.2021 г. по гр.д.№ 5103/2021г. по описа на Районен съд-Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника искове, за приемане за установено на осн.чл.422 ГПК по отношение на ответника Д. Г. Г. с ЕГН-**********, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № 3039724673/14.11.2018г. главница в размер 1010,36лв., сумата от 745,73лв.-договорна лихва за периода от 01.03.2020г. до 03.02.2021г., като се приеме за действителен сключения между страните договор за потребителски кредит, за което вземане е издадена Заповед № 268 от 25.03.2021г., постановено по частно гражданско дело № 2047 по описа на Бургаски районен съд за 2021г.. Изрично посочва, че решението не се обжалва в частта, с която е отхвърлена претенцията за възнаграждение за допълнителен пакет.

Твърди се, че обжалваното решение на БРС е неправилно и необосновано. Поконкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че договореното възнаграждение по договора за кредит е недължимо, тъй като процесният договор е недействителен на осн.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22, чл.23 и чл.19, ал.4 ЗПК. Посочва, че е неправилно заключението на съда за нищожност на клаузата за заплащане на договорна лихва, тъй като същата надвишавала трикратния размер на законната лихва, която била максималната граница, до която следва да достигне размерът на възнаграждението за ползване на заетата сума с изискванията на добрите нрави съгласно установената от ВКС съдебна практика, с аргумент, че разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК определя таван на ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС, а уговорената такава с процесния договор се вмества в 1 посочените параметри. Цитира съдебна практика. Излага подробни съображения.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване на решение, с което искът се уважава в пълен размер. Няма искания по доказателствата. В допълнителна молба претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна Д.Г. , представлявана от процесуален представител по пълновощие адв. Мирослав Михайлов от АК Пловдив, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Намира за правилни, законосъобразни, обосновани и съобразени с актуалната съдебна практика изводите на първоинстанционния съд за недействителност на договора за потребителски кредит. Също цитира съдебна практика в подкрепа на тезата си. Сторен е прегледа на клаузите на процесния договор и са изложени доводи за неравноправност, установена и в обжалваното решение. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Няма искания по доказателствата.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:

Производството пред БРС е по претенция на въззивника да бъде прието за установено спрямо въззиваемия, че дължи суми както следва: 2273,83 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 3037924673/14.11.2018 год., 745,73 лева договорна лихва за периода 01.03.2020-03.02.2021 год., 304,60 лева - обезщетение за забава за периода 02.08.2019-03.02.2021 год. (без периода 13.03.-13.07.2020 год., на основание чл. 6, ЗМДВИПОРНСПП), 63,66 лева - обезщетение за забава за периода 03.02.-23.03.2021 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 2273,83 лева, начиная от 24.03.2021 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 268/25.03.2021 год. по ч. гр. д. № 2047/2021 год. на БРС.

Представените писмени доказателства, приложени към исковата молба не са били оспорени своевременно за автентичност, поради което и документите следва са се преценяват от съда като писмено изявление, отразяващо действителната воля за обвързване на ответника с ищеца(чл. 180 ГПК).

Съответно на съдържанието на представения Договор за потребителски кредит № 3037924673/14.11.2018г. за сумата от 3000лв. която, ведно с договорната лихва от 41.17% годишно, съдът установява, че кредитополучателят се е задължила да върне на кредитора според погасителния план с последен падеж към 14.11.2021г. на 36 вноски от по 146,39 лева - общо 5270,04 лева. В договора е посочен и размерът на ГПР - 49.90 %; посочено е и закупуването от потребителя и на „допълнителен пакет услуги“, с възнаграждение от 2865,60 лева, за който е сключено писмено споразумение между страните от 14.11.2018 год., в което са посочени възможните услуги, предложени на ответника.

Правилно е съобразено, че срокът на договора 14.11.2021г. е изтекъл в хода на исковото производство, като съответно на констатацията е съобразена хипотезата на чл.235, ал.3 ГПК, без да изследва валидността на предсрочна изискуемост, на която се е позовал кредитодателя съобразно мотивите на т.1 от ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г. по т.д. № 8/17г. на ОСГТК на ВКС.

За изпълнение на процесните парични вземания по договора за кредит е 2 издадена Заповед за изпълнение № 268/25.03.2021г. по ч. гр. д. № 2047/2021г. на БРС; заявлението за главницата от 1751,20 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги е отхвърлено с Разпореждане № 593/25.03.2021г. по същото дело, с което е обоснована допустимостта на осъдителния иск по чл. 415, ал.

3, ГПК, за сумата от 1751,20 лева. Тази сума представлява неплатеният остатък от възнаграждението от 2865,60 лева по споразумение за допълнителен пакет услуги, тъй като както правилно е отбелязал БРС кредитодателят е признал с исковата молба неизгодния за себе си факт, че кредитополучателя е изплатил част в размер от 1114,40 лева.

Видно от обработено от банката на заемодателя нареждане за транзакция, сумата уговорена като главница е насочена към сметка в банката на потребителя в деня на сключване на кредитния договор. Въз основа на тези документи съдът категорично установява, че кредитната институция е договорила сделката с потребителя и е изпълнила задължението си да предостави главницата според уговореното ползване.

Тези факти са приети за установени и от първата инстанция.

Потребителският характер на кредитирането ангажира съда с преценка на валидността на уговорките, пораждащи всяко от отделните задължения. За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на потребителите изисква от съда да изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника. В този смисъл новелите в процедурата, въведени с ЗИД на ГПК ДВ бр.

100/2019г, с които се кодифицира наложилата се съдебна практика, възлагаща на съда да обяви на страните значението на обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила, независимо, че нито една от спорещите страни не ги е въвела като факти в своя защита (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС, Решение № 124 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 6220/2015 г. на ВКС, I г. о).

Правилото е израз на вложения смисъл в общоевропейския стандарт на закрилата на потребител, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С472/11, С-397/11 и С-473/00). В конкретния случай съдът констатира, че договореният кредит е сделка, възприета от законодателя с толкова висок риск за потребителите, че освен най-общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне(чл. 146, ал. 1 ЗЗП) е предмет и на специална нормативна уредба ограничаващи допълнително договорната свобода като засилена защита на потребител-кредитополучател по Закона за потребителския кредит. Затова и преди да пристъпи към прилагане на общата закрила в изпълнение на служебните си задължения, съдът следва да провери съответствието със специалните забрани за съдържанието на договорното основание посочено от заявителя.

Сключеният договор отговаря на изискванията за писмена форма, като страните са уговорили всички необходими реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 ЗПК, поради което валидността на сделката като цяло не може да се отрече. Посочен е годишен процент на разходите, който не надхвърля лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Макар Допълнителното съглашение да не е предмет на настоящото въззивно производство, с оглед изрично заявената воля на въззивника, съобразно изложението в жалбата, следва да се посочи, че изводите в обжалваното решение, че последният не отговаря на изискванията на закона, напълно се споделят и от настоящия състав.

Следва да се отбележи, че при отпуснат кредит в размер на 3000лв., стойността на 3 закупения пакет допълнителни услуги е в размер на 2865,60лв.. Кредиторът го е оповестил като пакет от услуги, предоставени на кредитополучателя по негов индивидуален избор при уговарянето на кредита, но самия предмет на тези услуги е непосредствено свързан с кредитирането, тъй като в резултат на осигуряването им от кредитора, потребителят на първо място е следвало да получи предимство при разглеждане на искане за сключване на основен договор и изплащане на главницата, а след усвояване да може да иска промени в установен погасителен план, като променя размер или падеж на вноски, и на последно място получавал облекчение при нужда от ново финансиране. Конкретното съдържание на всяка от тези възможности е било определено в раздел от общи условия по кредита. Така определен, предметът на споразумението категорично изключва самостоятелния му характер, тъй като услугите не могат да се ползват от клиента извън основния кредитен договор. Доводите на жалбоподателя относно обособяването на тази престация като отделна услуга, отличаваща се от типичната престация на кредитор, предоставящ за ползване кредит по погасителен план са изцяло необосновани. Няма данни в общите условия какви са общите сроковете за разглеждане на искане, за да може да се изведе допълнително заплатеното предимство за експресно разглеждане на искането като нещо различно от основното задължение на кредитора да предостави исканата главница. Напротив пояснява се, че допълнителното плащане е предназначено да осигури именно приоритетно одобрение на кандидата, което води до извод, че платеца на допълнително възнаграждение е предпочетен само заради повишената изгода, която заемодателя има при този тип договаряне. Заплатените опции при които потребителя може да иска изменение на погасителен план с отлагане на вноски без да е нужно да се договоря допълнително с кредитора според чл. 15. 2. а от ОУ визират причини, представляващи обективни промени в доходите, които и без да са уговорени налагат на добросъвестния кредитор да предприеме с дължимата грижа действия по ограничаване на вредите от евентуално неизпълнение, включително и като влезе в преговори с клиента.

Облекченията при допълнително финансиране изобщо не са уточнени. Съответно само опцията за временна промяна, която обаче не свързана с никаква отстъпка при затруднения на кредитополучателя, тъй като и отложените и намалените части от вноската остават дължими, едва ли може да се приеме за съответна на интересите на клиента.

За съда няма съмнение, че всяко от предложените като опции предимства на клиента няма характер на допълнителна услуга, а представлява обещано поведение на кредитора при изпълнение на основното му задължение за предоставяне на главница и обработване на текущо предлагано в срок и след срок изпълнение на потребителя.