Решение № 1165 от 09.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Бранимир Василев

Борислав Терзиев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно гражданско дело № 20265300501595 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба № 24649/02.07.2026 г. срещу решение № 276/18.05.2026 г. по гр. д. № 2038/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр. с., в частта, с която на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК е постановено ползването на допуснатата до делба сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Асеновград, с адрес гр. Асеновград, ул. ***, да се осъществява от съделителя М. А. М. и същият е осъден да заплаща на съделителката Н. Ш.

Б. сумата от 93 евро месечно, представляваща обезщетение за ползването на притежаваната от нея 1/3 идеална част от съсобствения недвижим имот, считано от 29.05.2025 г. до окончателното извършване на делбата.

По делото има постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Е. С. като се придържа към въззивната жалба.

Също така е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Н.

Б., в който се твърди, че въззивната жалба е всъщност частна такава, като същата се оспорва като неоснователна. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и в пределите на въззивната проверка по чл. 269 ГПК, Окръжният съд намира следното:

С първоинстанционното решение е допусната съдебна делба на сграда 1 с идентификатор *** по КККР на гр. Асеновград, със застроена площ от 70 кв. м., между М. А. М., Н. Ш. Б. и Е. Ш. С., при равни квоти от по 1/3 идеална част за всеки от съделителите.

По делото е установено, че Н. Ш. Б. не ползва процесния недвижим имот съобразно притежаваните от нея права. Напротив, от обясненията на С.

И., дадени в ОСЗ на 29.05.2025 г. по дело № 2038/2024 г. на РС-Асеновград се установява, че фактическото ползване на имота след смъртта на майка им е осъществявано единствено от нея, като заявява, че сестра й Н. никога не е живяла в имота. В подкрепа на тези твърдения е и влязлото в сила на 14.03.2026 г. Решение № 190/10.04.2025 г. по гр. д. № 1358/2024 г. на Районен съд – Асеновград, с което С. Ш. И. е осъдена да преустанови действията, изразяващи се в заключване на входната врата и отказ да предостави ключ за достъп до имота на Н. Ш. Б., както и да й осигури ключ за достъп.

В хода на делбеното производство С. Ш. И. е починала на *** г., като на нейно място е конституиран универсалният й правоприемник М. А. М., който е придобил и качеството на съделител по отношение на притежаваната от наследодателката 1/3 идеална част.

Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, когато всички съделители не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от съделителите от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните следва да заплащат на другите срещу ползването.

Произнасянето по тази разпоредба има характер на привременна мярка, чрез която се уреждат отношенията между съделителите относно ползването на общата вещ за времето на висящността на делбеното производство. Целта е да бъде постигнато съответствие между фактически осъществяваното ползване и обема на правата на всеки от съсобствениците, като когато общата вещ се ползва само от един или няколко от тях, лишеният от ползване съделител получава паричен еквивалент на ползата, от която е лишен.

За основателността на искането е необходимо да е нАлице съсобственост върху делбения имот и ползването му да се осъществява по начин, който не съответства на правата на отделните съделители. В този смисъл е и трайната практика на ВКС относно приложението на чл. 344, ал. 2 ГПК.

В настоящия случай тези предпоставки са нА.це. Н. Ш. Б. притежава 1/3 идеална част от процесната сграда, но не я ползва съобразно правата си, докато ползването на имота е предоставено на М. А. М.. При това положение правилно районният съд е приел, че имущественото равновесие между съделителите следва да бъде възстановено чрез определяне на месечна сума, която ползващият имота съделител да заплаща на лишения от ползване съсобственик.

Размерът на тази сума следва да бъде определен според средния пазарен наем за частта от имота, от чието ползване съответният съсобственик е лишен. По делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, 2 изготвено от вещото лице Р. Г. Т., което не е оспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно, обективно и съответстващо на останА.я доказателствен материал. Съгласно заключението пазарният наем, съответстващ на притежаваната от Н. Ш. Б. 1/3 идеална част от процесния имот, възлиза на 93 евро месечно.

При липса на доказателства, които да опровергават така установената пазарна стойност, и при съобразяване на притежаваната от Н. Ш. Б. квота от 1/3 идеална част, въззивният съд намира определения от районния съд размер от 93 евро месечно за правилен и съответстващ на икономическата стойност на ползването, от което съделителката е лишена.

Неоснователно би било възражението, че липсва основание за заплащане на обезщетение поради обстоятелството, че Н. Ш. Б. фактически не ползва имота. Именно невъзможността й да упражнява правото си на ползване съобразно притежаваната идеална част обосновава приложението на чл. 344, ал. 2 ГПК. Законът цели да уреди отношенията между съделителите за периода до окончателното извършване на делбата, като предотврати облагодетелстването на ползващия общата вещ над обема на притежаваните от него права за сметка на останАлите съсобственици.

Ето защо въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е определил на Н. Ш. Б. месечна сума от 93 евро срещу ползването на притежаваната от нея 1/3 идеална част от имота. Като това обезщетение, правилно определено от първоинстанционния съд, следва да бъде дължимо, считано от 29.05.2025 г. /предявяване на претенцията с молбата в о.с.з./ до окончателното извършване на делбата, които суми представляват обезщетение за лишаване от ползване на процесното жилище на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК, като привременна мярка. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 2818/02.06.2025 г. по ч.к.гр.д. № 2025/2025 г. по описа на ВКС, I ГО.

В тази част съдебният акт по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на определение независимо от обстоятелството, че е инкорпориран в решението по допускане на делбата, като постановената привременна мярка може да бъде изменяна от съда при промяна на обстоятелствата по реда на чл. 344, ал.

3 ГПК.

Предвид изложеното първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваната част относно основанието и определения размер от 93 евро месечно, дължими от М. А. М. на Н. Ш. Б. срещу ползването на съсобствения имот, при съобразяване на посочения начален момент на действие на привременната мярка.

Така мотивиран, Окръжен съд – Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 276/18.05.2026 г., постановено по гр. д.

№ 2038/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр. с., в обжалваната 3 част, с която на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК М. А. М., ЕГН: ********** е осъден да заплаща на Н. Ш. Б., ЕГН: ********** сумата от 93 евро месечно, представляваща обезщетение в размер на 1/3 ид. част от месечния наем за ползване на притежаваната от нея 1/3 идеална част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Асеновград с адрес: гр. Асеновград, ул. ***, от 25.09.2025 г. до окончателното извършване на делбата.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4