Решение № 688 от 05.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2987/2022
- Вид
- Решение № 688
- Подписан
- 05.05.2023
- В сила
- 20.10.2023
- Състав
- Пламен Димитров Караниколов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 688 гр. Варна, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. КараН. при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Пламен Д. КараН. Административно наказателно дело № 20223110202987 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Макс Профит 2020" ЕООД, ЕИК 206118255, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул."Генерал Петър Кюркчиев" № 10А, представлявано от В. Н. С. – управител на дружеството, против Наказателно постановление № 03-014086/ 28.07.2021 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 600.00 (хиляда и шестотин) лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради 1 допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение виновно, за което му е наложено посоченото административно наказание, както и че представената в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, поради което то следва да бъде отменено.
На следващо място в жалбата се изразява становище за допуснато процесуално нарушение, а именно невръчване на управителя на компанията на съставения АУАН, а на упълномощен представител на същата. Излагат се и доводи за нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . Предвид изложените аргументи се отправя искане към съда за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не явява, изпраща представител – адв.К., ВАК. В пледоарията си по същество моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция, Дирекция "Инспекция по труда" – варна, редовно уведомена, се представлява от юрк. О., която в дадения ход по същество изразява становище за неоснователност на жалбата.
Сочи, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. Същото не следвало да се квалифицира като маловажно, предвид специалната норма на чл. 415 в, ал. 2 от КТ, която забранявала това, поради което моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.06.2023 г. и на 02.07.2021 г., от служители на ДИТ - Варна, на "Макс Профит 2020" ЕООД, ЕИК 206118255, със седалище и адрес на 2 управление: гр.Варна, ул."Генерал Петър Кюркчиев" № 10А, представлявано от В. Н. С. – управител на дружеството, била извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство – обект – плаж "Кабакум" юг 1, кк.
"Чайка", гр.Варна.
Въз основа на изискани и представени документи в Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, св. Д. Д. и св.М. М. – служители в ДИТ Варна, са констатирали, че посоченото дружество в качеството си на работодател или упълномощено от него лице не е изпълнило задължението си в 7-дневен срок от прекратяване на трудовия договор на Г. П. Г., ЕГН **** да изпрати уведомление до ТД на НАП - Варна , което представлявало нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
Проверката приключила с издаване на протокол за извършена проверка № ПР2121168/16.07.2021 г., с който на проверяваното дружество на били дадени две на брой задължителни предписания с различен срок на изпълнение.
С оглед гореизложеното било установено, че работодателят или упълномощено от него лице не е изпратил уведомлението за прекратяване на трудов договор с Г. П. Г., ЕГН ******** в седемдневен срок от прекратяването.
Предвид така направените констатации св. Д. Д. съставила срещу "Макс Профит 2020" ЕООД, ЕИК 206118255, Акт за установяване на административно нарушение № 03-014086/ 19.07.2021 г., за нарушение по чл.
62, ал. 3 от КТ, извършено на 09.09.2021 г.
Актът е съставен и подписан от актосъставителя Д., в присъствието на В. Н. С. – управител на дружеството и бил подписан от последния без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.
3
Въз основа на така съставения АУАН на дружеството-жалбоподател е издадено обжалваното Наказателно постановление № 03-014086/ 28.07.2021 г. от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 416, ал. 1, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл.
62, ал. 3 от КТ, извършено на 09.09.2020 г., на "Макс Профит 2020" ЕООД, ЕИК 206118255 е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 600.00 лв.
Наказателното постановление било връчено на управителя на дружеството на 14.09.2021 г. (видно от известие за доставяне).
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – АУАН № 03-014086/19.07.2021 г.; Заповед на Изпълнителния директор на ИА "ГИТ." -София № 0280/03.08.2010 г.; Протокол за извършена проверка изх. № ПР21211168/16.07.2021 г.; Известие за доставяне на НП;
Трудов договор № 03/04.07.2020 г., Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 3/31.08.2020 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; както и от гласните доказателствени средства – показанията на св. Д. Д. и св.М. М..
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител Д. и св.М., извършили проверката на дружеството-жалбоподател по спазване на трудовото законодателство, възприемайки същите като обективни, логични и без противоречиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от легитимирано лице и е срещу административно -наказателен акт, който подлежи на съдебно обжалване.
4
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН.
В съставения АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на дружествотожалбоподател. Липсват доказателства, които да подкрепят становището на жалбоподателя, че АУАН е съставен извън пределите на извършената проверка, при явно различна фактическа обстановка.
Актът е съставен от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 416, ал. 1 от КТ и съдържа всички необходими реквизити, установени в нормата на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, като е указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Връчен е лично на управителя на дружеството.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка със Заповед на Изпълнителния директор на ИА "ГИТ. " № 0280/03.08.2010 г.
Спазени са изискванията на чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление. Констатираното в хода на проверката административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички 5 елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна квалификация, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН . Налице е също така редовно връчване на НП на управителя на дружеството-жалбоподател.
Съдът счита, че необсъждането на възраженията срещу АУАН, макар и да е нарушение на процесуалните правила, не е от категорията на съществените. Административно –наказващият орган е извършил проверка на обосноваността на акта, още повече, че в НП са изложени подробни мотиви относно обстоятелствата по извършване на деянието и съставомерността му, както и описание на доказателствата, които подкрепят направените изводи.
По реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН административно наказващият орган съобразява АУАН – такъв, какъвто е съставен, съпоставен с цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и констатира, че макар да е допусната нередовност в акта, по безспорен начин се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като издава наказателно постановление, което в случая е сторено. При разглеждане на административно наказателната преписка от административно наказващия орган по безспорен начин се установява извършването на нарушението и самоличността на нарушителя. Датата на извършване на нарушението се установява от цялостната доказателствена съвкупност по административно наказателната преписка. Трудовото правоотношение на Г. П. Г. е било прекратено на 01.09.2020 г., като от тази дата в седем дневен срок, работодателят или упълномощено от него лице е имал задължение да изпрати уведомление в ТД на НАП за факта на прекратяването му, считано до 08.09.2020 г., като следващият ден - 09.09.2020 г. е именно датата на извършване на нарушението.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства по несъмнен начин се установява, че процесното дружество е извършило вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, според която – "в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото 6 прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП". Нарушението е формално, на просто извършване и се осъществява чрез бездействие от страна на правно задължения субект.
Предвид изложеното съдът счита, че от обективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ от страна на дружеството - жалбоподател.
Съдът намира за неоснователни твърденията наведени с жалбата за невиновно поведение от страна на дружеството работодател, чиято административно - наказателна отговорност е ангажирана, тъй като в настоящия казус е ангажирана отговорността на юридическото лице, която е обективна и безвиновна, като е правно ирелевантно кое точно лице е извършило процесното нарушение и с каква форма на вина.
Съгласно санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ – "работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500.00 до 15 000.00 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000.00 до 10 000.00 лв., за всяко отделно нарушение". Същевременно съдът констатира, че размерът на наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона, поради което не следва да обсъжда въпроса за резивиране размера на наложеното наказание, като така наложената на дружеството имуществена санкция в размер от 1500 лева се явява справедлива, обоснована и съответна на тежестта на извършеното нарушение.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че не следва случая да бъде квалифициран като маловажен, като изхожда от нормата на чл. 415в., ал. 2 от КТ, която изключва за посочените в същата нарушения, възможността да се третират като маловажни такива. В тази връзка, независимо, че към момента на установяване на нарушението то вече не е съществувало, както и липсата на настъпили вредни последици, 7 неизпълнението на задължение, което произтича от закона е достатъчна предпоставка да бъде ангажирана отговорността на дружеството и съответно да му бъде наложена имуществена санкция.