Определение № 5420 от 10.11.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5420 гр. София, 10.11.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Камелия Първанова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Частно касационно гражданско дело № 20268003104620 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 17586/18.08.2026г. от М. М. Г., чрез адв.С. А. от САК, срещу определение № 3721/7.07.2026г., постановено по гр.д. № 1920/2026г. по описа на ВКС, II-ро ГО, с което съдът е оставил без разглеждане молба с вх. № 278557/23.12.2025г., подадена от жалбоподателя, за отмяна на влязло в сила решение № 3779/27.05.2019г. по гр.д.

№ 14784/2013г. на СГС и е прекратил производството по к.гр.д.№ 1920/2026г. на ВКС, II-ро ГО, като е приел, че не са налице предпоставките на чл.303, ал. 1, т.1 ГПК, с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателят възразява срещу приетото, че не са налице предпоставките на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като твърдяното обстоятелство не е ново, а е било заявено от него още в първоинстанционното производство пред СГС, както и, че представеното писмо няма име на неговия автор в текста и не удостоверява, че изхожда от Л. Г., а и дори да се приеме, че е от нея, то би представлявало признание или обяснение от лице, което е било страна /съответник по делото/, заедно с молителя М. Г., които изявления на страна в процеса не са писмени доказателства по смисъла на чл. 179 и чл. 180 ГПК.

Сочи, че след постановяване на съдебните решения е получил от Л. Г./бивша съпруга на жалбоподателя/, с която не живеят заедно след развода им през 2018г., писмо, с което тя прави самопризнания относно разпореждането им с процесния имот през 2010г., а че писмото е от нея е видно от посочения върху плика подател в нейно лице. В писмото е признала, че при изповядване на сделката е използвала фалшиво пълномощно, което не е подписано от него, поради което е опорочена сделката, индивидуализирана в НА за покупкопродажба на недвижим имот № 176, том II, рег. № 4184, дело № 338 от 1.06.2010г., поради 1 липса на съгласие от страна на М. Г., за разпореждане с процесния имот. От писмото е узнал за извършените от Л. Г. действия по снабдяването с фалшиво пълномощно и изповядването на сделката пред нотариуса, като с писмото се потвърждават неговите твърдения, че не е подписвал пълномощно пред нотариус Вл. Сиртова и не е посещавал нейната кантора в [населено място].

Излага доводи, че са налице условията на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК, че са налице кумулативно изискващите се предпоставки за наличие на ново обстоятелство, произтичащо от факти, които са съществували при предявяване на иска и разглеждане на делото, които не му били известни, не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Сочи, че писмото няма характер на декларация, както е посочено в обжалваното определение.

Поддържа, че основанието по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК налага правния извод, че под нови обстоятелства или нови писмени доказателства законодателят е имал предвид такива факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение имат значение на юридически или доказателствени факти, съществували към момента на разглеждане на делото в инстанционното производство и които, ако са били известни на страната или същата е могла да се снабди с тях, биха обусловили и променили извода на съда за основателността на иска.

Сочи, че нови доказателства по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждане на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора.

Претендира да се отмени обжалваното определение и да се върне същото за ново разглеждане на Софийски градски съд от друг състав и да се присъдят направените разноски по делото.

Ответната страна по частната жалба Д. Л. П. е оспорила частната жалба с доводи, че е неоснователна.

В обжалваното определение Върховният касационен съд е приел, че представеното писмо не е новооткрито обстоятелство или писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено, като този пропуск не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след проверка на данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение № 3721/7. 07. 2026г., постановено по к. гр. д. № 1920/2026г. по описа на ВКС, II-ро ГО отделение, е оставена без разглеждане молба вх. № 278557/23.12.2025г., подадена от М. М. Г. чрез пълномощника му адв. С. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 3779/27.05.2019г. по гр.д. № 14784/2013г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по к. гр. д. № 1920/2026г. на ВКС, ГО.

С посоченото решение № 3779/27.05.2019 г. по гр.д. № 14784/2013 г. на Софийски градски съд е признато за установено по исковете с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК на Д. Л. П.

2 срещу Л. Й. Г., М. М. Г., И. З. Н. и В. Г. Н. – Н., че ищцата е собственик на подробно описания в решението апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „*“, ет.*, със застроена площ 86,44 кв. м., заедно с таванско помещение № *, с прилежащите му 1,563 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор ***** по кадастралната карта. Решението е потвърдено с въззивно решение № 1246/15.06.2020 г. по в. гр. д. № 4643/2019 г. на Софийски апелативен съд, като последното не е допуснато до касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК с № 100/09.03.2021г. по гр.д.№ 3812/2020г. на ВКС, ІІ г. о., предвид което въззивното и първоинстанционното решения са влезли в сила на 09.03.2021 г.- чл. 296, т. 3 ГПК. В хода на производството по делото ответникът М. М. Г. е възразил още с отговора на исковата молба, че не е упълномощавал Л. Й. Г., като негова съпруга тогава, да продава неговата част от процесния апартамент, поради което нито лицата, на които тя е продала апартамента- И. З.

Н. и В. Г. Н. – Н., са го придобили в собственост, нито последващият техен купувач- ищцата по делото, е станала собственик.

Производството за отмяна е средство за извънинстанционнен контрол относно правилността на влезли в сила решения, като се прилага само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и срокове. Следва да се извърши преценка на допустимостта на молбата по чл. 303 ГПК, като се прецени съответствието на изложените обстоятелства с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК, и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства.

Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК изисква да са открити нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са моли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено, като този пропуск не следва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Съгласно т. 4 ППВС №2/1977г. новото писмено доказателство по чл.303, ал.1, т. 1 ГПК следва да може самостоятелно да удостовери правно значим за делото факт.

Представеното писмо до молителя, което се твърди, че е от Л. Г. и съдържало признание, че молителят не е подписал пълномощно и не е давал съгласие Л. Г. да продава процесния апартамент, няма име на неговия автор в текста и не удостоверява, че е от нея.

Допълнително, същата е съответник по делото и писмото има характер на обяснения от страна по делото, което изявление не е писмено доказателство по смисъла на чл. 179 и чл.

180 ГПК. При липса на характеристика на представеното писмо на писмено доказателство, то няма как същото да се приеме за ново такова по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поради това следва да се приеме, че изложеното в молбата за отмяна и приложените към нея копия от писмо и пощенски плик, не обосновават наличието на основание за отмяна по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което същата се явява недопустима.

Поради съвпадане на изводите на двата съдебни състава обжалваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3721/7.07.2026г., постановено по гр.д. № 1920/2026г. по описа на ВКС, II-ро ГО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4