Решение № 588 от 10.05.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3975/2022
- Вид
- Решение № 588
- Подписан
- 10.05.2024
- В сила
- 12.06.2024
- Състав
- Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 588 гр. Пазарджик, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220103975 по описа за 2022 година взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от С. П. П. от гр. П. срещу "Сити Кеш" ООД - гр. София за признаване за установено, че клаузата в договор за заем от 24.08.2022 г., сключен между страните - чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради заобикаляне на установената в чл.
19, ал. 4 от ЗПК забрана да се надвишава определен размер на ГПР; поради противоречие с добрите нрави - неустойката излиза извън присъщите и функции и нарушава основни принципи за справедливост и добросъвестност; поради нарушаване на разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗПК; поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Отделно се излагат доводи, че целият договор е нищожен, а с това и клаузата като част от него нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като съзнателно погрешното посочване на ГПР и непосочването на компонентите, които са част от него, представлява цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор.
Направените искания за обявяване на недействителност представляват обективно кумулативно (доколкото не се сочи и не следва от естеството им друго съотношение) съединени искове с различни основания - чл. 19, ал. 5 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗПК, чл.
146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Отговор на исковата молба не е постъпил. Предявен е от ответника насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумите по договора за 1 заем - главница в размер 606,76 лв. и възнаградителна лихва в размер 115,62 лв. за периода 02.11.2022 г. - 08.02.2023 г. и законната лихва от предявяването на иска, като се прави изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението съобразно уговорената в него такава възможност.
Представен е отговор на насрещния иск, с който той се оспорва, заявява се, че С. П. вече е изплатила главницата по договора и се излагат допълнителни доводи за недействителност на клаузата за неустойка - тя представлява скрита възнаградителна лихва и скрито оскъпяване на кредита, има всички белези на такава лихва, а не цели възстановяване на разходи, още повече като се има предвид, че кредитодателят има преддоговорно задължение да провери платежоспособността на кредитополучателя, което цели да предпази последния от свръхзадлъжнялост и отговаря на целта на Директива 2008/48 на ЕС. Това е модел за кумулиране на печалба, прикрит като неустойка, и е следвало да се включи в ГПР, което прави и целия договор недействителен и така се дължи връщане само на главницата.
Ответната страна прави възражение по разноските, като заявява, че С. П. е предявила срещу същия ответник 11 дела за прогласяване на нищожност на еднотипни клаузи от еднотипни договори между страните, които е можело да се предявят и разгледат с една искова молба.
Възражението е направено при условията на евентуалност към искане за съединяване на тези 11 дела, които обаче са били на различен етап, разглеждани от различни състави, и не са съединени.
В хода на делото страните поддържат становищата си, като ответната страна възразява срещу твърдението за материална затрудненост на ищцата, представлявана по делото безплатно от адвокат, и представя доказателство, че тя работи по трудово правоотношение.
Въз основа на писмените доказателства и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява следната фактическа обстановка:
На 24.08.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който "Сити Кеш" ООД предоставя на С. П. сумата 1200 лв., която тя трябва да върне с възнаградителна лихва в размер 40,05% годишно, на 21 двуседмични вноски, от които 3 по 18,69 лв. и 18 по 76,96 лв., или общо 1441,35 лв., при обезпечение поръчител или банкова гаранция.
Чл. 5 от договора урежда условията, на които трябва да отговаря обезпечението, а чл. 11, ал.
1 предвижда заплащане на неустойка в размер 1330,65 лв., според ал. 2 на същия член платима разсрочено заедно с месечните вноски.
Ищцата е заплатила по договора, според заключението на вещото лице, 668 лв., отчетени от кредитора като главница, възнаградителна лихва и неустойка, а отразени като непогасени са били 1085,31 лв. главница и 148,81 лв. възнаградителна лихва.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
В съдебната практика няма разногласие по въпроса, че уговорки в договори за потребителски кредит за дължима неустойка при непредоставяне на обезпечение, подобни на съдържащата се в настоящия договор, са нищожни, тъй като целят заобикаляне на 2 ограничението за годишния процент на разходите, съдържащо се в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Не само краткият срок и оттам - практическата неизпълнимост на изискването са аргумент в полза на прикритата цел, но и нещо повече - дори при принципно изпълними параметри на изискването би се оказало, че един необезпечен кредит (ако обезпечение все пак не бъде дадено) практически би имал ГПР, по-висок от ограничението.
Това ограничение обаче се отнася еднакво и за необезпечените кредити.
Може да се приеме, че уговорката противоречи и на добрите нрави - не отговаря на тези нрави прикриването на лихва под формата на друго, нито поставянето на почти неизпълнимо условие, чието неизпълнение се санкционира със сума, надвишаваща главницата по кредита.
Ако може да се приеме, че уговорената в чл. 11 сума представлява неустойка за неизпълнение на задължение, тя би влизала в противоречие и с чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП.
Доколкото съдът счита, че в действителност не става дума за неустойка, а за прикрит редовен разход по кредита, то в конкретния случай чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП по-скоро не е приложим, но останалите две противоречия с императивни норми и сдобрите нрави са достатъчни за обосноваване на нейната нищожност.
Приетото относно недействителността на уговорката поставя въпроса за действителността на целия договор във връзка с нормата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която е недействителен един договор за потребителски кредит, който не спазва изискването в частност на на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.е. не съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В тези случаи, какъвто е и настоящият, договорите за кредит съдържат посочване на годишен процент на разходите и обща дължима сума, като в тях не е включена неустойката по заобикалящата закона клауза. Ако се приеме, че е нищожна само тази клауза, договорът би съдържал ГПР и обща сума, отговарящи на действително уговореното, но без нищожната клауза. Преобладаващата част от съдебната практика обаче приема, че несъответствието на посочените в договора ГПР и обща дължима сума с фактически уговорените, така, както са уговорени първоначално, независимо от недействителността на отделни уговорки, представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и води до недействителност на целия договор за кредит. Решения в подобен смисъл е посочила и ответната страна, такива има и в практиката на Пазарджишкия районен съд и Пазарджишкия окръжен съд - решение № 95 от 12.03.2020 г. по в.гр.д № 88/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд и др.
СЕС с решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, образувано по преюдициално запитване на български съд, пък се е произнесъл в смисъл, че не противоречи на Директива 2008/48 да се приеме, че когато "когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички (...) разходи", на връщане подлежи при обявяване на нищожност на договора само главницата по кредита, но не и лихвите и разноските.
Съдът намира, че следва да се съобрази с преобладаващото в практиката на българските съдилища становище и да приеме, че и в настоящия случай недействителен е целият договор 3 и кредитополучателката дължи да върне единствено чистата стойност на кредита - сумата 1200 лв., от която тя е върнала 668 лв. и разликата за плащане е в размер 532 лв., представляващи главница, до който размер следва да се уважи насрещният иск заедно със законната лихва от предявяването му - последната се дължи на общо основание при всяко изискуемо задължение и отправена покана и не се обхваща от думите "не дължи лихва или други разходи по кредита".
Разноските следва да се разпределят като за изцяло уважен иск за прогласяване на нищожност, независимо, че съдът счита, че едно от основанията за това не е налице.
Съдът не счита, че присъждането на възнаграждение на адвоката, оказал на ищцата помощ безплатно, има отношение към въпроса дали тя работи, дали е материално затруднена и т.н.
Нарушаването на изискването да се оказва безплатна помощ само на затруднени лица би могла евентуално да има значение в отношенията между адвоката и адвокатската колегия, но за съда и страните е без всякакво значение дали възнаграждението, което е в един и същ размер, ще се заплати от страната и ще се дължи възстановяване на нея, или ще се дължи направо на адвоката. В този смисъл е преобладаващата практика на съдилищата, включително на ВКС.
Възнагражденията се претендират в минималните размери по Наредба 1 на ЗАдвС и не могат да се счетат за прекомерни.
Колкото до възражението за злоупотреба с право - съдът счита, че наистина е можело ищцата да съедини всичките си претенции срещу "Сити Кеш" ООД за разглеждане в общо производство или това да се направи от съда на основание чл. 213 от ГПК, но това не би довело по принцип до много по-различен размер на разноските, с изключение на тези Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на страните по делото, че клаузата за неустойка в чл.
11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 725002/24.08.2022 г. към искане 9114674, сключен между ищцата С. П. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. "********" 30, ет. 2, ап. 3, и ответника "Сити Кеш" ООД - гр. София, ул. "Славянска" 29, ет. 7, ЕИК 202531869, е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД - противоречие с добрите нрави, като отхвърля иска за прогласяване на нищожност още и на основание противоречие с чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП.
Осъжда С. П. П. да заплати на Сити Кеш" ООД - гр. София сумата 532 лв., представляваща главница - чиста стойност на кредита, по описания по-горе договор за потребителски кредит № 725002/24.08.2022 г., заедно със законната лихва, считано от 10.02.2023 г. до изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над 532 лв. до пълния предявен размер 606,76 лв. и за възнаградителна лихва в размер 115,62 лв. за периода 02.11.2022 г. - 08.02.2023 г.
4
Осъжда Сити Кеш" ООД да заплати на С. П. П. сумата 50 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса.
Осъжда Сити Кеш" ООД да заплати на Адвокатско дружество "Д. М." - гр. София, ЕИК 177492004, адвокатско възнаграждение в размер 480 лв. по предявения от С. П. иск и 126,50 лв. по насрещния иск.
Осъжда С. П. П. да заплати на Сити Кеш" ООД сумата 43,84 лв., представляваща разноски за държавна такса по насрещния иск в частта за главницата и 184,11 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5