Решение № 4495 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4495 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110174805 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

09.03.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

ІII ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и пети ноември година две хиляди двадесет и пета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 74805 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. В. В., с ЕГН **********, от гр.

...., против „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., за прогласяване нищожността на клауза, предвиждаща начисляване на такса за разглеждане, от Договор за потребителски кредит № ..... от 17.06.2024 г., поради противоречието с добрите нрави, като неравноправна и поради заобикаляне на закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 199,66 лв., платена такса за разглеждане за периода от 17.07.2024 г. до 17.06.2025 г. по Договор за потребителски кредит № ..... от 17.06.2024 г., без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.06.2024 г. сключил с „....“ ЕООД Договор за потребителски кредит № ....., по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 1 250 лв., при лихвен процент от 3 % и годишен процент на разходите от 35,80 %, за срок от 12 месеца с краен срок 17.06.2025 г. При сключване на договора била предвидена такса за разглеждане на договора в размер на 199,66 лв., дължима в деня на подписване на договора, която била включена като част от месечната погасителна вноска. Излага твърдения, че е заплатил всички дължими суми по договора, включително възнаградителната лихва и таксата за разглеждане на договора. Оспорва валидността на клаузата за разглеждане на договора като нищожна поради противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че таксата не била включена в ГПР, а с нея се увеличавала печалбата за кредитора. Сочи, че клаузата е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като твърди, че извършената услуга представлявала действие, присъщо при отпускането на всеки кредит – разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Така договорената клауза преследвала забранена от закона цел и целяла още едно плащане от потребителя. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕООД, с който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Не спори сключване на договор между страните на посочената дата. Твърди, че договорът е сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че финансовата услуга е предоставена от разстояние, като между страните са разменени електронни съобщения чрез интернет, на електронната страница на ответника се намират общите условия, при които е сключен договорът, а комуникацията между страните се осъществява по някой от предвидените начини, за което 2 потребителят предоставя телефон и електронна поща. Също така твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, като съдържа изискуемите данни, както и че на ищеца била предоставена преддоговорна информация.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно нищожност на клауза от договора, като твърди, че таксата не е включена в ГПР. Навежда доводи за наличие на рамково споразумение към подписания договор за кредит, както и относно същността на таксата за разглеждане. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Предявени са искови претенции с правно основание чл.22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 24 от ЗПК, чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения заверен препис от Договор за кредит № ..... от 17.06.2024 г. се установява, че същият е бил сключен между „....“ ЕООД и И. В. В., по силата на който договор ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1 250 лв. при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 3 %, със срок на погасяване на кредита от 12 месеца, при срещу задължението на заемателя да върне кредита на 12 равни анюитетни вноски в уговорения срок, 11 от които в размер на 122,51 лв. и последната в размер на 122,43 лв., при подписан погасителен план към договора.

Като доказателства по делото са приети и заверени преписи от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и от декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП. Идентични писмени доказателства са представени и от ответника.

По делото е прието и представеното от ответника Рамково споразумение за потребителските кредити № 880724577 от 22.12.2022 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че дължимите суми по процесния договор са в общ размер от 1 470,04 лв., от които: сумата от 1 250 лв. – главница, сумата от 20,38 лв. – договорна лихва и сумата от 199,66 лв. – такса за разглеждане. Ищецът е извършил плащания, както следва: на 31.07.2024 г. – сумата от 143 лв., на 26.08.2024 г. – сумата от 142 лв. и на 26.09.2024 г. – сумата от 1 220 лв. Вещото лице също така установява, че изплатената сума от ищеца по процесния договор е в общ размер на 1 505 лв., разпределена по следния начин: платена главница в размер на 3

1 250 лв., платена договорна лихва в размер на 9,29 лв., платена такса за разглеждане в размер на 199,66 лв., погасена лихва за забава в размер на 0,81 лв., погасено обезщетение за забава в размер на 20 лв. и погасена административна такса в размер на 25,22 лв., като вещото лице е установило разлика в размер на 0,02 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „....“ ЕООД е бил сключен договор за кредит № ..... от 17.06.2024 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, както и че ищецът е погасил сумата от 1 505 лв. Спори се относно валидността на клаузата от договора, предвиждаща начисляване на такса за разглеждане.

По предявения иск за установяване нищожност на договорна клауза, съдът намира следното:

По делото се претендира нищожност на клауза от договора на три самостоятелни основания - накърняване на добрите нрави, неравноправност и заобикаляща закона. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе по основанието заобикаляне на закона, което е специално такова и е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, който закон е специален спрямо ЗЗП и ЗЗД. Наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори е предвидено в ЗЗП. Нормата на чл. 24 от ЗПК препраща към разпоредбите на чл.

143 – 148 от ЗЗП, които уреждат случаите на неравноправни клаузи в потребителските договори, и които норми са общи спрямо специалните норми на ЗПК. Накърняването на добрите нрави е порок, който води до нищожност на целия договор или на отделна клауза в него, и като основание за нищожност е уреден от чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Тази норма е обща по отношение на специалните норми в ЗЗП и в ЗПК. Ето защо съдът намира, че първо следва да се произнесе по предявеното основание заобикаляне на закона в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, което дерогира общите разпоредби на ЗЗП и ЗЗД.

В процесния договор е предвидена такса за разглеждане в размер на 199,66 лв., която се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, и същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план, приложение към индивидуалния договор за кредит.

В договора от 17.06.2024 г. страните са договорили годишен процент на разходите в размер на 35,80 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. Считано от 01.06.2024 г. основният лихвен процент на БНБ е 3,78 на сто, от 01.07.2024 г. – 3,63 на сто, от 01.08.2024 г. – 3,53 на сто, от 01.09.2024 г. – 3,54 на сто, от 01.10.2024 г. – 3,43 на сто, от 01.11.2024 г. - 3,22 на сто, от 01.12.2024 г. – 3,04 на сто, от 01.01.2025 г. - 2,95 на сто, от 4

01.02.2025 г. – 2,82 на сто, от 01.03.2025 г. – 2,59 на сто, от 01.04.2025 г. – 2,39 на сто, от 01.05.2025 г. - 2,24 на сто и от 01.06.2025 г. - 2,07 на сто. От представения договор се установява, че договореният ГПР е в размер на 35,80 %, което е под допустимия максимален размер на ГПР, предвиден в закона петкратен размер на законната лихва.

По делото обаче се претендира установяване на нищожност на клаузата, предвиждаща събиране на такса за разглеждане на документи за отпускане на кредит.

От събраните по делото доказателства се установява, че в договора е предвидена клауза за такса за разглеждане. Клауза, по силата на която е предвидено събиране на такса за разглеждане на документи, сама по себе си не е нищожна, тъй като съгласно с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Разглеждането на искане за предоставяне на кредит не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. В конкретния случай ответникът не доказа основанието, на което е договорена клауза за събиране на такса за разглеждане в размер на 199,66 лв., като не установи за какъв тип допълнителна услуга, различна от оценка кредитоспособността на потребителя преди предоставяне на кредит, кредиторът е претендирал заплащане на такса в посочения размер. Събирането на суми, като по уговорената клауза, води до обогатяване на кредитора, което от своя страна представлява заобикаляне на закона. Ето защо съдът приема, че процесната клауза е нищожна, поради заобикаляне на закона.

Относно предявените основания, съдът намира, че макар да липсва изрично заявяване за разглеждането им при условия на евентуалност, съдът намира, че по същите следва да се произнесе именно при условие на евентуалност, доколкото са основания за нищожност, предвидени в общи закони спрямо специалния ЗПК. Уважаването на претенцията за прогласяване нищожност поради заобикаляне на закона налага на останалите две основания претенцията да бъде оставена без разглеждане.

По отношение на претенция за заплащане на сумата от 199,66 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, съдът намира следното: