Определение № 407 от 21.10.2022, Районен съд - Панагюрище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Панагюрище, 21.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20215230100727 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Р. Т. Д. за приемане на установено между страните, че ответника дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3572/2011 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В мотивите на т. 10а на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС е прието, че по силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК предявяването на установителния иск по чл. 422 ГПК е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. По отношение на спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК съдът преценява данните по заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства, посочени от страните. Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства за наличието на изпълнително производство образувано още през 2013г., 1 с Определение № 340 от 26.09.2022 г. постановено по делото съдът е задължил ЧСИ Г.

М. рег. № 703, район на действие ОС- Бургас да изпрати заверен препис от изп.д. № 20137030400854.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 28.06.2013 г. на основание изпълнител лист издаден въз основа на Заповед № 2384 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл 417 ГПК от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. №3572/2011г. по описа на Районен съд – Бургас. По посоченото изпълнително дело са предприети действия за принудително събиране на вземанията, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 09.07.2013 г. (л.

14 от изпълнителното дело). На основание наложения запор още м. август 2013г. е постъпила сума по изп. дело, която е разпределена с постановление от 05.08.2013 г.

(л.23), т.е. следва да се приеме, че още към тази дата ответникът Р. Д. е била уведомена за издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, от който момент е започнал за длъжника да тече двуседмичния срок за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК (преди изменение на разпоредбата с ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г.), който преклузивен срок е изтекъл много преди подаване на възражението по чл. 414 ГПК на 16.06.2021 г. (п.кл. л. 8 от ч.гр.д. № 4442/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас).

Дори и да не се приемат гореизложеното следва да се посочи, че с молба от 04.02.2019 г. (л. 57 от изпълнителното дело) подадена от надлежно упълномощения адвокат на ответника Д. е направено признание на неизгодни за страната факти по см. на чл. 175 ГПК, а именно че й е известна както издадена Заповед за незабавно изпълнение, така и ч.гр.д., по което е издадена, сумите, за които е издадена и основанието на което е издадена, т.е. следва да се приеме, че най-късно към този момент – 04.02.2019г. за ответника НеД. е започнал да тече преклузивния срок по чл.

414, ал. 2 ГПК. Двуседмичния срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК (съобразно редакцията на закона действаща към онзи момент) е изтекъл на 18.02.2019г. – много преди подаване на възражението по чл. 414 ГПК, послужило за основание за даване на указанията по чл. 415 ГПК, респ. предявяване на иска по чл.

422 ГПК и образуване на настоящото исково производство.

Както бе посочено по-горе при обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, който преклузивен срок в конкретния случай не е спазен. Ето защо предявеният иск се явява недопустим, а производството по делото следва да се прекрати.

Мотивиран от горното съдът,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 727/2021 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, образувано по искова молба с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД ЕИК: 831094393 срещу Р.

Т. Д. ЕГН: ********** за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3572/2011 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 3