Решение № 16162 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16162 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ******* при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20251110124885 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в имуществената сфера на „***“ ЕАД съществуват вземания от „*** ЕООД за суми, формиращи стойността на обедняването на дружеството за сметка на обогатяването на ответника, както следва: за сумата от 1832.85 евро (3584.74 лева), представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 09.2021г. до м. 04.2023г. в имот, представляващ апартамент 107, находящ се в гр. София, ж. к. „* 2“, бл. 525, вх. Г, ет. 6, за сумата от 360.80 евро (705.66 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 23.08.2024г., за сумата от 35.80 евро (70.01 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 09.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 8.74 евро (17.09 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2021г. до 23.08.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 30.08.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 52931/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че ответникът потребявал топлинна енергия за стопански нужди през исковия период в процесния имот, поради което и на основание разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ следвало да сключи с ищеца писмен договор за продажба с предмет консумираната топлинна енергия, което не сторил, поради което се обогатил за сметка на обедняването на топлопреносното дружество със стойността на реално доставения топлинен ресурс и на предоставената във връзка с отчитането и разпределянето му услуга дялово разпределение. Изяснява, че сумите за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след приключване на отоплителния сезон са издавани изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършвало дяловото разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че отправил до ответника покана да заплати доброволно формираните за процесния период парични задължения, което същият не сторил. При тези твърдения претендира спорните вземания, законна лихва и разноски.

1

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват като недопустими с довод, че през исковия период не е съществувала облигационна връзка между страните, която да има за предмет извършване на услуга и насрещна престация за това. В условията на евентуалност исковете се оспорват като неоснователни поради погасяването на вземанията, техен предмет, чрез плащане, евентуално- по давност.

В проведеното на 20.05.2026г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е изложил фактически твърдения, че доверителят му е извършил плащане на задълженията, предмет на исковете, за което в същото заседание е представил платежно нареждане от 20.05.2026г. за сумата от 2787.41 евро, за която в предоставения му от съда срок да изрази становището си по съществото на правния спор, с молба от 22.05.2026г. ищецът е потвърдил, че е постъпила по негова сметка, както и че с нея са погасени задълженията, предмет на исковете, разноските за държавни такси за заповедното и исковото производство, юрисконсултското възнаграждение за заповедното производство, като се претендира единствено такова за настоящото, тъй като плащането било извършено в хода на процеса.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че, противно на поддържаното от името на ответника, обстоятелството дали между страните през исковия период е съществувало облигационно отношение, респ. същността и съдържанието на същото, не са въпроси, релевантни за допустимостта, а за основателността на претенциите.

Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ обедняване на ищеца, осъществено в резултат на доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение; 2/ обогатяване на ответника, настъпило вследствие на потреблението на така предоставения енергиен ресурс без заплащане на цената му; 3/ връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 4/ за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

Процесуалното задължение да установи осъществяването на тези правнорелевантни обстоятелства принадлежи на ищеца по арг. от нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Както бе изяснено, съгласно изричните твърдения и на двете страни всички задължения, предмет на предявените в настоящото производство искове, са погасени чрез плащане, за което не се спори, че е извършено в хода на процеса. Това плащане по правната си същност съставлява конклудентно признание на неизгодно за страната обстоятелствосъществуването на главен и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното в исковата молба основание и в посочените в същата размери. А признанието на неизгодни за страната факти с правно значение представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание на съда да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически факти, включени във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и за обезщетение за забава.

2

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че безпредметно е оспорването от името на ответника в отговора по чл. 131 ГПК, че през исковия период между страните не съществувало облигационно правоотношение с предмет извършване на услуга и насрещна престация за това, т.е. договорно такова, доколкото в случая не се твърди съществуването на договорна връзка между страните, поради което ищецът обосновава исканията си с твърдения за настъпило неоснователно обогатяване в резултат от потреблението в имота на ответника на доставяната от ищеца топлинна енергия, без да е сключен писмен договор за това и без цената на енергията да е била заплащана.

А с оглед извършеното в хода на процеса плащане следва да се приеме, че възражението за погасяване на процесните задължения по давност не се поддържа, още повече че съгласно нормата на чл. 118 ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Независимо от това, следва да се изясни, че разгледано по същество, подобно правопогасяващо възражение би било неоснователно, тъй като за вземането, което е такова за неоснователно обогатяване, приложимият 5- годишен давностен срок е започнал да тече от началната дата на исковия период- 01.09.2021г., и не е бил изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 30.08.2024г.

Както бе изяснено, по делото не се спори и относно момента на извършеното плащанеслед образуване на производството, като в този смисъл са и представените от името на ответника писмени доказателства, поради което и при съобразяване на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен предмет.

При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на извършване на плащането разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т. е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуеми парични вземания от ответницата, които последната е следвало да погаси преди това, но не е сторила, поради което с поведението си е дала повод за завеждане на делото срещу нея.

С оглед на това и доколкото не се установява, а не се и твърди с извършеното плащане да е погасено и следващото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, в полза на последния следва да бъде присъдено такова в определен от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер от 102.26 евро с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, естеството и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, обстоятелството, че се касае за обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на страната.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в имуществената сфера на „***“ ЕАД, ЕИК *****, съществуват вземания от „*** ЕООД, ЕИК ****, за суми, формиращи стойността на обедняването на дружеството за сметка на обогатяването на ответника, както следва: за сумата от 1832.85 евро, представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 09.2021г. до м. 04.2023г. в имот, представляващ апартамент 107, находящ се в гр. София, ж. к. „* 2“, бл. 525, вх. Г, ет. 6, за сумата от 360.80 3 евро, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 23.08.2024г., за сумата от 35.80 евро, представляваща цена на предоставена в периода от м. 09.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 8.74 евро, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2021г. до 23.08.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 30.08.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 52931/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА „*** ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 102.26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4