Присъда № 63 от 02.10.2023, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 86/2023 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия В. А. Й. от гр.С., с ЕГН ********** за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, а именно затова, че на 30.09.2021г. в гр. С., обл. П. противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел, собственост на А. Ф. Т., а именно 140 ( сто и четиридесет) броя телескопични подпори ( хюнебеци) на обща стойност 3640 лева.

Производството протече в отсъствие на подсъдимия в хипотезата на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, с участието на служебно назначен защитник.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.

Защитника на подсъдимия е на становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин, за което на същия следва да бъде наложено справедливо наказание. Пледира за снизходителност.

С протоколно определение на съда от 03.07.2023 год. бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия А.

Ф. Т. против подсъдимия В. А. Й. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 3 640 лева, представляващи обезщетение за причинените от извършеното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното й изплащане, във връзка с което пострадалият бе конституиран като граждански ищец.

Гражданският ищец чрез упълномощен повереник, пледира за осъждането на подсъдимия и уважаване на гражданския иск в пълен размер. Претендира разноски.

Районният съд, след обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Свид. А. Т. бил собственик на 360 броя телескопични метални подпори ( хюнебеци). Същият бил публикувал обява в сайта „ОЛХ“ за отдаването им под наем. През август месец на 2021г. по телефона с него се свързал подс. В.

Й., който поискал да заеме 140 броя хюнебеци. Обяснил, че ги иска във връзка със строеж, който се извършвал в с. П. обл. П.. Двамата се договорили за наемна цена от 2 лева за брой за срок от един месец, а самото оформяне на договора и предаването на вещите следвало да се осъществи на 30.08.2021г.

В посочения ден свид.Т. се срещнал с подс. Й., който дошъл с нает товарен автомобил до гр. С., където се намирали на склад телескопичните подпори.

Заедно с подсъдимия била и свидетелката С. Ц., с която се намирал в близки отношения. Материалите били натоварени в превозното средство, след което подс. Й. и св. Т. оформили писмен договор на малък лист от тефтер. В него била описана самоличността на двамата, броят на хюнебеците, срокът, за 1 който се отдавали за заем за послужване -един месец. Посочена била дата за връщането им- 30.09.2021г. В договора било записано, че в случай на невръщане на подпорите, обвиняемият следвало да заплати по 15 лева за брой. Двамата се подписали под текста, а екземпляра останал у св.Т., който получил заемната цена в размер на 280 лева.

Веднага след това, подс.Й., който не възнамерявал да изпълни договорните си задължения, и който бил излъгал за причината поради която заема хюнебеци, откарал същите в град Р., където ги дал на лице с неустановената в хода на разследването самоличност.

След като изтекъл определеният в договора срок, св. Т. започнал да звъни по телефона на подсъдимия, но той не отговарял на повикванията му. Това обстоятелство породили у св. Т. съмнение, че няма да получи вещите си обратно. Убеждението му се затвърдило след като посетил неколкократно с.

П. и установил, че лице с тези имена не било познато в селото и не извършвало строителна дейност.

На 19.11.2021г. по телефона с П.З., който също имал активна обява за отдаване под наем на хюнебеци, се свързало лице, което поискало да наеме 140 броя от тях. Това бил подс.Й., който заявил на Зимбилев, че хюнебеците му били необходими за строителен обект в с. П.. По това време при Зимбилев се намирал св. Т., който след като разбрал за какво става въпрос, поискал телефона от своя приятел и разговарял с обаждащия се. По гласа категорично разпознал подсъдимия. Св. Т. посочил адреса в гр.С., откъдето следвало да бъдат взети подпорите. Малко по-късно от същия телефонен номер бил потърсен по телефона от св. Ц., с която се уговорили за дата 20.11.2021 г. да се срещнат в гр. С.. Това станало по предложение на подс.Й., който също разпознал гласа на св.Т..

В посочения ден св. Ц. и подс. Й. пристигнали в гр. С., при което за да избегне среща със св. Т., подсъдимият останал в района на бензиностанцията,а изпратил до адреса св.Ц.. Св. Т. от своя страна отказал да й предостави за ползване телескопични подпори и тъй като вече бил напълно уверен, че неговата собственост е била присвоена от подс. Й., сигнализирал РП П.. Така било образувано настоящото производство.

От заключението на назначената на досъдебното производство и приета по делото съдебно – оценъчна експертиза, което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните, се установява,, че стойността на инкриминираните вещи към момента на деянието възлиза на 3640 лева.

От заключението на назначената на досъдебното производство и приета по делото съдебно - графологическа експертиза, което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните, се установява, че положения подпис в договора за заем за послужване под името В. Й. е бил положен от подс. Й..

2

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свид. А. Т., възприети непосредствено от съда, от показанията на свид.С. Ц., дадени на Д.П. пред разследващ полицай и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, от заключенията на съдебно – оценъчната и графологическа експертизи, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени на Д.П. пред разследващ полицай и прочетени по реда на чл.279, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, който обобщено е твърдял че, е работил за турчин с имена Д.А., който му плащал за да заема хюнебеци, които да използва в строителство.

Процесните бил доставил в град С., кв.Б., в заграден от турчина обект, като след няколко дни установил че ги няма. След това турчина си заминал и повече не му се обадил.

Обясненията на подсъдимия се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите Т. и Ц., а и от собственото му последващо поведение – неотговарянето на телефонните обаждания, укриването и т.н.

Освен това св.Ц. е категорична в показанията си, че инкриминираните вещи са били извозени не в град С., а в град Р., като не съобщава подсъдимият да е работил за или контактувал с лице от турски произход, занимаващо се със строителство.

По изложените горе съображения съдът изцяло вярва на свид.Т. – от една страна, а от друга приема обясненията на подс.Й. като израз на изградената от него в процеса защитна позиция, целяща избягване на следващата се наказателна отговорност, а не източник за фактите от обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият В. Й. е осъществил престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК, като на 30.09.2021г. в гр. С., обл. П. противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел, собственост на А. Ф. Т., а именно 140 ( сто и четиридесет) броя телескопични подпори ( хюнебеци) на обща стойност 3640 лева.

Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението. Съзнавал е, че на правно основание – с договор за заем за послужване постр. А. Т. му е предоставил владението на 140 ( сто и четиридесет) броя телескопични подпори ( хюнебеци). Известно е от правната теория и съдебната практика, че владението като вещно правен институт съдържа в себе си два елемента – субективен /animus/, който се изразява в намерението да се владее и обективен /corpus/ - действията, чрез които се 3 осъществява animus, т.е. упражняването на фактическата власт върху вещта.

Владението се осъществява винаги с animus на владелеца и с негов или чужд corpus, като в случая е налице първата конструкция.

Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на обществено опасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

В процесния случай не може да има никакво съмнение, че с поведението си подс.Й. е извършил действие на присвояване на инкриминираните вещи, собственост на пострадалия в свой интерес, при което деянието му съставлява обсебване.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която в конкретния случай е висока, изхождайки от демонстративния и дързък начин на неговото извършване - с манифестирано чувство за безнаказаност.

Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е личност с невисока степен на обществена опасност, доколкото не е бил осъждан. / реабилитиран на основание чл.88 а НК за осъжданията си през 1999 г. – 2002 г./ Впоследствие подс.Й. е осъждан неколкократно, като тези му престъпни проявления следва да се отчитат като негативни характеристични данни за неговата личност.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред, на правото на собственост и в желанието му да се облагодетелства по бърз и престъпен начин.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминирания период.

Отегчаващо наказателната отговорността обстоятелство са негативните характеристични данни за подсъдимия и последващите му осъждания, намиращи се с процесното деяние в условията на реална съвкупност.

С оглед изложените съображения, като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намери, че на подс.Й. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в размер на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода.

Преценявайки данните за личността на подсъдимия - основно чистото 4 му съдебно минало към инкриминирания период, съдът намери, че за постигане на генералната и преди всичко специалната превенция не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, а принудително - възпиращото и поправително - превъзпитателно въздействие би могло да се постигне и с института на условното осъждане. С оглед на това и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от 4 години. При определяне продължителността на изпитателния срок съдът отново съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Възпитателната работа с условно осъдения съдът възложи на Наблюдателната комисия при Община С..

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства, касаещи стойността на обсебените вещи , като взе предвид и факта, че до настоящия момент причинените на пострадалия имуществени щети не са възстановени, съдът намери за доказан по основание и размер предявения против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД. С оглед на това съдът осъди подс. В. Й. да заплати на гражданския ищец А. Т. сума в размер на 3640,00лв. /три хиляди шестстотин и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно с законната лихва от датата на увреждането – 30.09.2021 г. до окончателното й изплащане. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс.В. Й. да заплати на гражданския ищец А. Т. и сума в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски.