Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 729 от 28.06.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 407/2021
Вид
Решение № 729
Подписан
28.06.2021
В сила
28.06.2021
Състав
Нели Куцкова, Яна Вълдобрева, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. София , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000500407 по описа за 2021 година

С решение № 26137 от 25.11.2020г., постановено по гр.дело № 8741/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 18 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, предявен „Уникредит Булбанк“ АД против Е. Н. К., че Е. Н. К. дължи да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата 58 263,58 лева – главница по Договор за банков ипотечен кредит № 107/04.12.2008г., Анекс № 1/13.04.2010г. и Анекс № 2/08.06.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2017г.; възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора в размер 1046,56 лева за периода от 20.02.2017г. до 21.06.2017г.; наказателна лихва по т. 4.2 от договора в размер 2834,66 лева за периода от 20.12.2016г. до 28.11.2017г. и наказателна лихва по т. 4.3 от договора в размер на 1477,73 лева за периода от 27.01.2017г. до 28.11.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по гр. д. № 83630/2017 г. по описа на СРС, 68 състав, искът е отхвърлен за разликата над сумата 58 263,58 лева – главница до предявения размер 59109,10 лева и над сумата 1046,56 лева – договорна лихва до предявения размер 1665,11 лева; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Е. Н. К. е осъдена да плати на „Уникредит Булбанк” АД разноски по делото, сторени в заповедното и в исковото производство в размер 9871,29 лева, съразмерно уважената част от иска.

Въззивна жалба срещу решението в частта, с която исковете са уважени е подадена от Е. Н. К., чрез особения представител адв. Х. В., с оплаквания за недопустимост и неправилност. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител сочи, че исковата молба е подписана от лице, за което липсва учредена представителна власт, поради което предявеният иск е недопустим.

1

Сочи, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като не е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, поради това, че кредитополучателят не е подписал общите условия към договора за кредит. Поддържа, че издадената в полза на банката заповед за изпълнение е незаконосъобразна, тъй като представените в заповедното производство извлечения от сметка не са заверени от управител или счетоводител на банката.

Твърди, че приложения по делото погасителен план не е относим към процесния договор за банков кредит, поради което и изготвеното въз основа на този погасителен план заключение на ССчЕ не следва да се кредитира. В жалбата са изложени подробни съображения за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит и в ОУ към него, които са и нищожни. Твърди се, че банката неправилно е определила размера на претендираната главница, поради незаконосъобразно увеличаване размера на договорната лихва, както и че анексите, с които банката е уговорила нови срокове за погасяване на задълженията за просрочени лихви, формирайки ги като част от главницата, са недопустими. Сочи се, и че кредитополучателят не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Предвид всичко изложено, се иска да бъде отменено решението в обжалваната части вместо това да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец „Уникредит Булбанк” АД, чрез пълномощника адв. Г. С., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и в който са изложени съображения за правилност и обоснованост на решението в обжалваните части.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Уникредит Булбанк” АД, с която против Е. Н. К. е предявен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 92 ЗЗД- да се признае за установено, че ответницата дължи на банката сумата 59 109,10 лева – главница по договор за банков ипотечен кредит за периода от 20.12.2016г. до 28.11.2017г., договорна лихва в размер 1665,11 лева за периода от 20.12.2016г. до 28.11.2017г. и 4312,39 лева – за периода от 20.12.2016г. до 28.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 04.08.2008г. между страните е сключен договор за банков ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на ответницата сумата 70 000 лева със срок за погасяване 20.11.2028г. сочи се, че солидарно с кредитополучателя са се задължили и Д. С. М. и „Жоли клуб” ООД.

Твърди се също, че с Анекс № 1 от 13.04.2010 г. и Анекс № 2 от 08.06.2011 Г.

С.аните са предоговорили условията на кредита като са въвели два 2 дванадесетмесечни периода на облекчено погасяване на кредита и солидарно с кредитополучателя се е задължил Г. В. П..

Ищецът сочи, че на 20.12.2016г. кредитополучателят е преустановил плащанията на дължимите месечни вноски за договорени лихви и главница и от тази дата бил изпаднал в забава, като на основание чл. 17 от договора – поради допуснати просрочия на седем вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 20.12.2016 г. до 20.06.2017г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 21.06.2017г. и с нотариални покани банката уведомила длъжниците за обявената предсрочна изискуемост и ги поканила доброволно да погасяват задълженията си в пълен размер. Твърди, че поради неизпълнение на задължението Банката поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и такава била издадена. Сочи, че ответницата възразила срещу заповедта и за банката е налице правен интерес да предяви установителния иск по чл. 422 ГПКда се признае за установено, че ответницата дължи посочените суми. Претендира и направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответницата Е. Н. К., чрез назначения от съда особен представител адв. Х. В. оспорва иска. Сочи, че исковата молба е пописана от лице без представителна власт, поради което смята, че следва да се приеме, че исковата молба не е депозирана в указания от заповедния съд срок. Не оспорва твърденията, че между страните по спора е сключен договор за банков кредит и два анекса към него. Сочи, че кредитополучателят не е подписал ОУ към договора за кредит, поради което не е обвързан от тях. Поддържа, че клаузита в договора за ипотечен кредит и в общи условия, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент са неравноправни клаузи. Сочи, че поради това банката е претендирала по-висока лихва от реално договорената.

Твърди, че неправомерно банката е формирала нов кредит от страна главница и просрочени лихви, както при подписването на двата анекса, така и при обявяването на предсрочната изискуемост. Оспорва твърденията на ищеца, че ответницата е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.

Прави възражение за погасяване по давност съгласно чл. 111 ЗЗД.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2008г. е сключен договор за банков ипотечен кредит между „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитор, и Е. Н. К. , като кредитополучател и Д.

С. М. и „Жоли Клуб” ООД, като солидарни длъжници, по силата на който банката е предоставила на ответницата и солидарните длъжници като кредит сумата 70 000 лева, със срок на усвояване на сумата до 19.12.2008г. и със срок на издължаване до 20.11.2028г., като страните не спорят, че кредитът е усвоен.

В чл. 4.1а от договора е посочено, че годишният лихвен процент върху редовната главница за кредитите, изплащане чрез анюитетни вноски, е формиран от БЛП и надбавка към него за редовен дълг, като към датата на сключване на договора БЛП е в размер 8,426%, надбавка в размер 2,574 % годишен лихвен процент 11 %. В чл. 4.2 от договора е посочено, че годишният лихвен процент 3 върху просрочената главница е в размер 13%, формиран от БЛП8,426% и надбавката към него за просрочена главница в размер 4,574%. В чл. 4.3 е посочено, че годишният лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главницата и/или лихва и главница е дължим допълнително в размер 5 %, независимо от лихвите по чл. 4.1 и чл. 4.2.

Според чл. 11.2 от договора, кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП по чл. 4.1а, съответно размера на аниютетната вноска, при условията на чл. 9.4 от Общите условия. В чл. 17 страните са посочили, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя по договора и/или при неплащане на което и да е от паричните задължения по него, кредиторът има право да обяви кредитът за предсромно изискуем.

В т.9.3.1 от ОУ към договора е посочено, че при кредити в лева базовият лихвен процент се определя едностранно от банката при прилагане на едноседмичен или едномесечен SOFIBOR, равен на индекса, публикуван на страницата SOFIBOR на REURTES в 11.00 часа българско време два работни дни преди първия работен ден от всяка седмица или месец и се прилага при първия работен ден на седмицата, съответно от месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващата седмица, съответно месец включително. В раздел IX от Общите условия са посочени предпоставките, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем.

На 13.04.2010г. между страните е сключен анекс № 1 към договор за банков кредит № 107, с който те приемат, че към датата на подписване на анекса е погасена по кредита сумата 1 998,78 лева, остатъкът е в размер 68 001,22 лева – редовна главница; начислена неизискуема лихва в размер 445,73 лева или общо 68 446,95 лева. Според чл. 4.1а от анекса е изменен размерът на дължимата годишна лихва, като базовия лихвен процент към датата на сключване на анекса е 4,224 %, а надбавката по чл. 4.1 от договора е увеличена на 6,876 %. Направено е изменение и в размера на надбавката по чл. 4.2 от договора, а именно тя е увеличена на 8,876 % при базов лихвен процент от 4,224 %. В чл. 7 от анекса е посочено, че страните приемат нов погасителен план, според който дължимите вноски са 224 общо, от които 12 вноски с гратисен период по главница. Договорът е обезпечен, както с учредената при сключването му ипотека, така и с поръчителството на Г. В. П..

На 08.06.2011г. между страните е сключен и анекс № 2 към договора за банков кредит № 107/04.12.2008г. Според този анекс страните са приели, че към датата на подписването му редовната главница е в размер 68242,43 лева, а начислената неизискуема лихва е в размер 399,79 лева или общо 68642,22 лева.

Посочено е, че тази сума представлява размера на редовния дълг. В този анекс е изменен размерът на годишния лихвен процент по редовната и по просрочената главница, като е определено, че базовият лихвен процент е 3,911 %, а надбавката за редовна главница е 8,659 %, а за просрочена - 10,695 %. Приели са нов погасителен план с общо 210 погасителни вноски, от които 12 броя стабилизиращи месечни вноски с гратисен период по главницата.

Представена по делото е нотариална покана с рег. № 12906/03.08.2017г. на нотариус В. И., изготвена от „Уникредит Булбанк” АД, адресирана до Е. Н. К., с 4 която банката уведомява ответницата, че по договора за банков ипотечен кредит № 107/04.12.2008г. има допуснато просрочие, поради което банката обявява кредита за предсрочно изискуем и предоставя 7 дневен срок на ответницата да изпълни зедълженията си. Според нотариалното удостоверяване на помощник нотариус П., на 06.10.2017г. адресът на К. е посетен три пъти, като лицето не е намерено на адреса; не е намерено и лице, което да предаде съобщението, поради което на основание чл. 47 ГПК е залепено уведомление на входната врата и такова е пуснато в пощенската кутия.