Решение № 389 от 26.10.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Карлово, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100649 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД.

Ищцата Т. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** твърди, че на 18.04.2022 г. сключила с „Вива кредит“ ООД, чийто правоприемник е „Вива кредит“ АД, договор за паричен заем Standard 14 № 5812275. По договора получила сумата от 2400 лева за срок от 52 седмици, платима на 26 двуседмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40,32% и годишен процент на разходите 49,37%. Уговорена била такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за непредоставяне на обезпечение, които не били включени в ГПР. Счита договора за недействителен, тъй като посоченият ГПР не отразявал действителните разходи по кредита.

Твърди, че вземането по договора било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, на което продължила да плаща.

Общият размер на платеното на двамата ответници надвишавал чистата стойност на кредита, поради което платеното над главницата подлежало на връщане.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи недействителността на договора спрямо „Вива кредит“ АД и да осъди „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да й заплати сумата от 424,96 евро, представляваща платено без основание по недействителния договор, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, до окончателното плащане. При условията на евентуалност иска да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи на договора. Претендира деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, оспорва иска. Счита 1 същия за недопустим, тъй като прехвърлил вземането си и не бил надлежен ответник. По същество поддържа, че договорът съдържа изискуемата от закона информация. Таксата за експресно разглеждане била за доброволно избрана допълнителна услуга, а неустойката се дължала само при неизпълнение, поради което не следвало да бъдат включвани в ГПР. Оспорва основанията за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК ***, оспорва иска като неоснователен. Поддържа действителност на договора и уговорените разходи. Признава плащания към първоначалния кредитор в размер на 315,21 евро и към него в размер на 1337,12 евро, отнесени за погасяване на такса за експресно разглеждане, неустойка и лихва за забава. Претендира деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

На 18.04.2022 г. между ищцата и „Вива кредит“ ООД, чийто правоприемник е първият ответник, е сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5812275, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 2400 лева за срок от 52 седмици, платима на 26 двуседмични вноски.

Уговорени са фиксиран годишен лихвен процент 40,32% и ГПР 49,37%.

Получаването на сумата се установява и от разходен касов ордер № 0199/18.04.2022 г.

В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1438,84 лева, разсрочена и включена във всяка погасителна вноска. Общият размер на плащанията с тази такса е 4373,46 лева, а размерът на вноската е 168,21 лева. При непредоставяне на обезпечение в тридневен срок е предвидена неустойка от 959,40 лева, с която вноската нараства на 205,11 лева, а общото задължение – на 5332,86 лева.

Вземането е прехвърлено на втория ответник въз основа на рамков договор за цесия от 01.12.2016 г. и приложение № 1 от 02.11.2023 г., като прехвърлянето е потвърдено от цедента.

От приходен касов ордер № 0465/18.04.2022 г. и разписката от 15.05.2022 г. се установява, че ищцата е платила на първоначалния кредитор съответно 206 лева и 410,50 лева, общо 616,50 лева, без таксата за паричния превод. Представените разписки за периода 04.01.2025 г. – 10.01.2026 г. удостоверяват плащания към втория ответник по същия кредит, воден и под вътрешен номер 1042415, в общ размер на 2400 лева и 110 евро.

По основателността на исковете на наведените основания:

Неоснователно е възражението на първия ответник за недопустимост на установителния иск. Прехвърлянето на вземането не заличава качеството му на правоприемник на страна по договора, чиято недействителност се иска да бъде установена. Ищцата има правен интерес от това установяване спрямо него, а осъдителният иск е насочен срещу дружеството, получило сумите, чието връщане се претендира.

Не се спори, че между ищцата и праводателя на първия ответник е сключен договор за потребителски кредит и ищцата е получила заетата сума.

Страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата действителност и последици важат изискванията на ЗПК.

2

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК изисква по ясен и разбираем начин да са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към общия разход се включват всички разходи, пряко свързани с кредита, известни на кредитора, които потребителят следва да заплати.

В случая съдът намира, че ГПР не е коректно посочен, тъй като таксата за експресно разглеждане на документи неправилно не е взета предвид при изчисляването му. Тя е в размер на 1438,84 лева, близо 60% от главницата, и се изплаща през целия срок на кредита заедно с погасителните вноски. В договора не е определен конкретен срок за извършване на услугата, нито е установена самостоятелна допълнителна престация, различна от необходимото разглеждане на заявката за кредит. Следователно таксата по съществото си представлява допълнително възнаграждение за предоставения кредит и е следвало да бъде включена в ГПР.

Декларираният доброволен избор на услугата не променя този извод.

В решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 Съдът на ЕС приема, че разходите за допълнителни услуги се включват в ГПР и когато представляват конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита, като свободното им заявяване само по себе си не е достатъчно за противоположен извод. Посочването на таксата като отделна сума и включването й в общото задължение не заместват изискването за верен ГПР. Нарушението се изразява в невключване на действителен разход по кредита, а не в липса на математическата формула в договора.

Доколкото това не е направено, потребителят е получил невярна информация относно действителното оскъпяване на кредита. Поради това съдът намира, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на основание чл. 22 от ЗПК същият е недействителен.

Предвидената в чл. 19, ал. 5 от ЗПК недействителност на отделни клаузи не изключва тази последица при невярно посочен ГПР. С уважаването на главния иск не се сбъдва условието за разглеждане на евентуалните искове.

С оглед на това приложение намира разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Всички плащания по договора следва да се отнесат за погасяване на чистата стойност, независимо от счетоводното им разпределение. Не е установено самостоятелно основание вторият ответник да задържи надплатеното като лихва за забава.

Преди цесията ищцата е платила 616,50 лева, поради което непогасената част от главницата е била най-много 1783,50 лева. Платените впоследствие на втория ответник 2400 лева и 110 евро надвишават този остатък с равностойността на 616,50 лева и 110 евро, или общо 425,21 евро.

Ето защо искът срещу това дружество следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 424,96 евро. Сумата е платеното над главницата, което на основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД подлежи на връщане като платено без основание по недействителен договор. Върху тази сума следва да се присъди и законната лихва, считано от предявяване на иска – 16.03.2026 г., до окончателното плащане.

ОТНОСНО разноските:

С оглед изхода от спора, следва да се осъди всеки от ответниците да заплати на ищцата деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер 3 на по 55,50 евро, общо 111 евро по двата иска.

От пълномощника на ищцата се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Заплащането на държавна такса и воденето на други дела сами по себе си не опровергават заявеното основание и не установяват злоупотреба с право.

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази предмета и броя на разрешените искове, техния резултат, фактическата и правната им сложност и положения труд от пълномощника. С оглед на това съдът намира за справедливо на *** А. Д. да се присъди възнаграждение в размер на по 210 евро за всеки от двата иска. Предвид регистрацията му по ЗДДС върху всяко възнаграждение следва да се начисли ДДС от 42 евро, или всеки ответник дължи по 252 евро. За неразгледаните евентуални искове отделно възнаграждение не се дължи. На ответниците деловодни разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД по отношение на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, че договор за паричен заем Standard 14 № 5812275, сключен на 18.04.2022 г. с Т.

А. Х. е НИЩОЖЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД, „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на Т. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** сумата от 424,96 евро (четиристотин двадесет и четири евро и деветдесет и шест цента), представляваща получена без основание сума над чистата стойност на кредита по недействителен договор за паричен заем Standard 14 № 5812275, сключен на 18.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на Т. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** сумата от 55,50 евро (петдесет и пет евро и петдесет цента), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на Т. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** сумата от 55,50 евро (петдесет и пет евро и петдесет цента), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на *** А. З. Д., САК, личен № ***, с адрес: гр. С., ***, сумата от 252 евро (двеста петдесет и две евро), от които 210 евро адвокатско възнаграждение и 42 евро ДДС, за осъществено на ищцата безплатно процесуално представителство по установителния иск, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., 4

***, да заплати на *** А. З. Д., САК, личен № ***, с адрес: гр. С., ***, сумата от 252 евро (двеста петдесет и две евро), от които 210 евро адвокатско възнаграждение и 42 евро ДДС, за осъществено на ищцата безплатно процесуално представителство по осъдителния иск, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.