Решение № 424 от 20.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

****24 гр. Пловдив, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20225300900087 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 16.02.2022 год. от името на М. В. Х. против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД. Предявени са осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на пътнотранспортно произшествие.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 18.05.2021 год. в 17,50 ч. в **** се е осъществило пътнотранспортно произшествие, при което движещият се л.а. „Киа“ модел „Соренто“ с рег. № ****, управляван от И. Д. И., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащата от дясно на ляво пешеходка М. В. Х., като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда – счупване на горния край на тибията на левия долен крайник.

Произшествието настъпило на хоризонтален, равен, прав участък от пътя, при суха асфалтова настилка в светлата част на денонощието. Лекият автомобил се движел със скорост 34,45 км/ч и предприел следните маневри: преминавайки през две пътни ленти на платното за насрещно движение, разделени с единична прекъсната линия, навлязъл в лентата за движение в неговата посока, преминавайки през двойна непрекъсната линия, при което с предната част на автомобила ударил пешеходката Х., пресичаща като пешеходец от дясно на ляво и в този момент намираща се по средата на пътното платно. Ударът бил от лявата част на тялото на ищцата, като вследствие на сблъсъка тя паднала на пътното платно и й били причинени описаните увреждания. Водачът е имал възможност да предотврати произшествието чрез безопасно екстрено спиране, но не го е сторил.

1

След произшествието ищцата била откарана в УМБАЛ „Св. Г.“, където й била поставена диагноза: закрито счупване на горния край на тибията /голям пищял/. На същия ден била извършена операция по открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и била поставена гипсова имобилизация. Ищцата заплатила сумата 1 580 лв. за поставените й импланти – заключваща проксимална плака за тибия, заключващи самонарезни винтове. Х. била изписана от болницата на 24.05.2021 год. Заплатила потребителска такса в размер на 34,80 лв. По-късно заплатила и сумата 125 лв. за имобилизираща шина за коляно.

В продължение на около три месеца ищцата изпитвала силни интензивни болки. 45 дни е била поС.но на легло, а в следващите 45 дни е била на легло и на инвалидна количка, ползвала е тоалетен стол. В периода, в който е била на легло, е имала поС.на нужда от чужда помощ за вдигане, къпане, тоалет, обличане.

Около двадесетия ден след операцията получила некроза, която била лекувана, но въпреки това се наложило извършването на втора операция, преди да е възстановена от първата. В периода от 13 до 18.08.2021 год. била в болница. Операцията била извършена на 13.08.2021 год., при която се извършила фасциотомия ед ексцизио. За престоя в болницата заплатила сумата 23,20 лв. След втората операция отново била неподвижна и е имала нужда от чужда помощ. Раната постепенно зараснала без усложнения. Започнала раздвижване, ползвала проходилка, а впоследствие бастун. И към момента на подаването на исковата молба все още ползвала бастуна за придвижване на по-дълги разС.ия. Интензитетът на болките намалял, но възстановяването не било приключило. Вследствие на инцидента Х. станала плаха и неуверена, изпитвала страх, когато е на улицата. Търпяла неудобства, че не може да се грижи сама за себе си и се притеснявала от необходимостта да разчита на снаха си и сина й да я обслужват.

Във връзка с произшествието било образувано досъдебно производство, което впоследствие било прекратено по искане на пострадалата.

На 30.11.2021 год. ищцата отправила претенция до ответното дружество, с което била сключена застраховка Гражданска отговорност досежно лекия автомобил, с който били причинени телесните увреждания на ищцата. С уведомление от 18.01.2022 год. застрахователят отказал изплащането на обезщетение.

Предвид изложеното М. Х. моли съда да постанови решение, с което осъди Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие пътно-транспортното произшествие, осъществило се на 18.05.2021 год. в размер на 70 000 лв. /в съответствие с увЕ.чението на иска, заявено в последното по делото съдебно заседание и допуснато с протоколно определение от 08.12.2022 год./, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на ответника – 30.11.2021 год. до окончателното плащане, както и сумата 1 736 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща си в разходи за лечение, също ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на ответника – 30.11.2021 год. до окончателното плащане.

2

Претендират се сторените по делото разноски, като се настоява и в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищцовата страна, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Счита иска за допустим, но по същество за изцяло неоснователен. Признава, че е получил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, образувал е преписки по щета и е взел отношение по тях. Оспорват се исковете по основание и размер.

Оспорва се твърдението, че произшествието е настъпило единствено по вина на водача на лекия автомобил. Твърди се, че то е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на пешеходката, която е нарушила правилата на чл. 113, ал. 1, т.

1 и т. 2, чл. 114, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 от ЗДвП: не е пресякла платното за движение по пешеходна пътека, на предназначено за това място; изскочила е внезапно на пътното платно; предприела е внезапно пресичане, без да се съобрази с приближаващия се автомобил, като сама е поставила водача на л.а. „Киа“ в невъзможност да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност. Предвид изложеното се поддържа становище, че пешеходката в равна степен с поведението на водача е станала причина за осъществяването на произшествието. Въз основа на изложените фактически твърдения са въведени и възражения з а съпричиняване. Същите са допустимо заявени в преклузивния срок за това – срока за отговор на исковата молба. Същите са с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Оспорва се настъпването на описаните в исковата молба травматични увреждания и здравословни съС.ия. Акцентира се, че според епикризата от 18.05.2021 год. Х. има придружаващо заболяване захарен диабет и усложнението при възстановяването й не е в причинно-следствена връзка с произшествието, то се дължи на неправилно проведено лечение и грижа от страна на пострадалата. Твърди се, че възстановяването е продължило и приключило в период на около 4-5 месеца. Ответникът счита претендираното обезщетение за прекомерно завишено. Оспорва се претенцията за законна лихва. Претендират се сторените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В допълнителната искова молба ищецът изразява несъгласие с възраженията на ответника досежно механизма на произшествието, както и досежно нарушенията на правилата за движение от страна на пешеходката. Позовава се на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, според която когато в населено място няма в близост пешеходна пътека, пешеходците могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места. Тази хипотеза била налице в настоящия случай.

В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички вече изложени в първоначалния отговор възражения срещу 3 основателността на исковете, в т.ч. тези за съпричиняване.

По предварителните въпроси:

Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени процесуално допустими искове. С оглед цената на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, сезираният съд е родово компетентен да разгледа спора. Спазена е и местната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК. Представени са доказателства, че преди образуването на делото ищецът е заявил пред ответното дружество писмената си застрахователна претенция, което е условие за допустимост на иска.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Въз основа на становищата на страните с доклада по делото е прието за безспорно между тях и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е било налице застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на л.а.

„Киа“ с рег. № ****.

Според протокола за ПТП с пострадали лица № 31, съставен на 18.05.2021 год. от длъжностно лице при РУ – Асеновград, на същата дата около 17,50 ч. в ****, на **** е било осъществено произшествие, участници в което са л.а. „Киа Соренто“ с рег. № ****, управляван от И. Д. И. и пешеходецът М. В. Х.. В графата за обстоятелства и причини за произшествието е посочено, че л.а. при потегляне за включване в движението е блъснал внезапно изскочилия на пътното платно пешеходец. Отразено е, че Х. е с фрактура на лява подбедрица, настанена за лечение, без опасност за живота. Към протокола за ПТП е съставена и план схема.

Следва да се отчете, че протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена стойност на официален документ само досежно лично възприетите от длъжностното лице факти и обстоятелства. Той съставлява доказателство за факта на осъществяването на произшествие, мястото и времето на възникването му, участниците в произшествието и местоположението на автомобила към момента, в който служитЕ.те на РУ – Асеновград са посетили мястото на инцидента. Той не може да служи за доказателство за поведението на пешеходеца и внезапния характер на неговото пресичане. Механизмът на произшествието подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Изискано и приложено по настоящото дело е досъдебно производство № 334 / 2021 год. по описа на РУ – Асеновград. Установява се, че досъдебното производство е било образувано при наличие на законен повод и достатъчно данни за това, че на 18.05.2021 год. в ****, при управление от И. Д. И. на л.а. „Киа“ с рег. № ****, са нарушени правилата за движение по пътищата и е настъпило ПТП, при което е причинена средна телесна повреда на пешеходеца М. В. Х. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б, вр. чл. 342, ал. 1 НК. На същата дата е извършен оглед на местопроизшествието в присъствието на поемни лица.

Отразени са констатациите на длъжностното лице за мястото на произшествието – на **** 4 срещу ****, съС.ието на пътя и разположението на л.а. „Киа“. Съставен е и фотоалбум. По наказателното дело са събрани доказателства – разпит на свидетЕ., изготвяне на експертизи.

Наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление на РП – Пловдив, ТО - Асеновград от 07.12.2021 год., тъй като пострадалата М. Х. е поискала това.

Така, по него не е постановена влязла в сила присъда, която да обвързва гражданския съд по чл. 300 ГПК.

Във връзка доказателства. с механизма на произшествието, по делото са събрани гласни

Като свидетел е разпитан водачът на л.а. „Киа“ И. И., който ясно помни произшествието, в което е станал участник на 18.05.2021 год. Било около 17-18 часа, в светлата част на деня. Първоначално спрял в района на крайпътно заведение. Пътят бил двупосочен, без мантинела. Предявеният на свидетеля снимков материал от досъдебното производство точно възпроизвеждал мястото на произшествието. След като напазарувал, свидетелят потеглил с автомобила, давайки десен мигач, за да се включи в движението и да премине в дясна лента. Отсрещният автомобил му дал светлинен сигнал, че ще му осигури възможност да се включи в движението и И. предприел маневрата по включване в движението. За първи път видял пешеходката, едва в момента на удара. Ударът бил с предната дясна част на автомобила. Гредата на автомобила му попречила да види пешеходеца, да реагира и да спре. Ударът настъпил преди да е пресякъл насрещното платно за движение, т.е. преди да премине двойната непрекъсната линия, а след удара движението на автомобила продължило и последният се установил след пресичането на двойната непрекъсната линия. Не знае дали ищцата е бягала, тъй като не я видял преди удара. Тъй като както свидетелят, така и съпругата му, която пътувала в л.а. „Киа“, работЕ. в Бърза помощ, оказали първа помощ на пострадалата, не й позволили да се движи преди да дойде медицинския екип, който я откарал в болница в Пловдив.