Определение № 136 от 07.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

П. Митев като разгледа докладваното от П. Митев Въззивно частно наказателно дело № 20243100600208 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. 22 от НПК.

Образувано е по жалба от С. Щ. Г., чрез адв. П. Б. от ВАК, срещу определение №114 от 17.01.2024г. по ЧНД №5432/2023г. по описа на ВРС с което е прекратено производството по делото.

С жалбата се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Прави се искане за неговата отмяна, както и отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1163/22г. на Трето РУ при ОД МВР-Варна и за продължаване на разследването.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от обжалване определението на ВРС в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Данните по делото сочат, че досъдебното производство било образувано на 16.09.2022г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от м.май 2017г. до м.април 2021г. включително в гр.Варна, съзнателно не е изпълнено задължение за издръжка на свои низходящи - Стилияна С.ова Г. и Пламен С.ов Г., произтичащо от осъждане с Решение №1823/04.05.2017г. по гр. дело №3270/2017г. по описа на ВРС, влязло в сила на 04.05.2017г., в размер на повече от две месечни вноски.

С постановление на ВРП от 15.11.2023г. наказателното производство по ДП било прекратено, като прокурорът е обосновал извод, че деянието не представлява престъпление.

Прокурорският акт е обжалван по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК от адв. Б., пълномощник на С. Щ. Г., пред Варненски районен съд, който с атакуваното определение е прекратил производството по делото поради недопустимост на подадената жалба, против 1 постановлението на ВРП. Прието е че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от нелегитимирано за целта лице.

Настоящият въззивен състав намира определението на първата съдебна инстанция за правилно и законосъобразно. Напълно споделя изложените в него съображения, касаещи недопустимостта на подадената жалба срещу постановление на ВРП за прекратяване на наказателно производство по ДП, водено за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и на двете посочени от съда основания.

С разпоредбата на чл. 243 ал.4 о т НПК е регламентирана възможност за обжалване пред съда постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство за точно определен кръг лица.Това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице.Процесуалното качество на пострадал в НПК законодателят е използвал, за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по дела от общ характер, респективно да обжалва актовете на прокуратурата и съда.

Видно от материалите по ДП № 1163/22г. на Трето РУ при ОД МВР-Варна, наказателното производство е образувано и водено по чл.183, ал.1 от НК. Касае се за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, което е формално, но не и от категорията на резултатните. Действително в съставът на посоченото престъпление, за което е образувано и водено производството, не се включват настъпването на вреди за конкретен субект, с оглед на което жалбоподателите дори косвено засегнати от неговото осъществяване нямат качеството „пострадало лице” и съответно не следва да се конституират като граждански ищец респ.частен обвинител. Поради тази причина е недопустимо да се счете, че жалбоподателят има качеството на пострадал в наказателното производство и да встъпи като гр. ищец и частен обвинител в наказателния процес. В конкретния случай без всякакво съмнение не притежава това качество и не разполага със самостоятелни права на участник в ДП, които да подлежат на съблюдаване от съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №1163/22г. на Трето РУ при ОД МВР-Варна, водено за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.При тези обстоятелства, правилно и законосъобразно ВРС е приел, че жалбоподателят не е процесуално легитимиран с право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателно производство. В тази връзка и за по-голяма прецизност е необходимо да се посочи, че след като ВРС не се произнесъл по обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт, с оглед констатираното наличие на процесуална недопустимост на жалбата, то и по отношение на същата е следвало да бъдат приложени процесуалните изисквания на чл.323 и сл. от НПК, като същата бъде върната на подалото я лице, след което да бъде прекратено съдебното производство по делото.

След като жалбоподателят не е от кръга на лицата, имащи право на жалба срещу постановлението на ВРП по реда на съдебния контрол по чл. 243, ал.4 НПК – с жалба до районния съд, то същата е процесуално недопустима и като такава не може да ангажира съда за акт по същество. В този смисъл наведените от жалбоподателят доводи за 2 незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение са неоснователни.

Липсата на процесуална легитимация, представлява процесуална пречка за жалбоподателя да обжалва по този ред постановлението на прокурора, а възможността му за правна защита се ограничава единствено с правната възможност за сезиране на по горестоящата прокуратура, с искане за служебна проверка на постановлението за прекратяване. Следва да се посочи, че за всяко заинтересовано лице /дори извън кръга на лицата по чл.243 ал.4 от НПК/ не е преклудирана възможността да изрази несъгласие с изводите на прокурора за липса на престъпление чрез сигнал по реда на инстанционния прокурорски контрол. С разпоредбата на чл.243, ал.10 от НПК е уредено, че постановлението за прекратяване, което не е било обжалвано пред съда, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. В случая жалбата на С. Щ. Г. до съда е недопустима, т.е. същата не следва да бъде разглеждана по същество, поради което няма пречка да сезира по-горестоящата прокуратура по реда на чл.243, ал.10 от НПК и да получи произнасяне по наведените доводи в жалбата.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Воден от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 114 от 17.01.2024г. постановено по ЧНД № 5432/2023г. по описа на Варненски районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3