Решение № 5714 от 11.12.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5714

Пазарджик, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20257150701266 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на М. А. Р. от гр. Ветрен, чрез адв. Л., от АК – Пазарджик срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0340-000099 от 10.10.2025 г., издадена от А. Т., ВПД Началник на РУ – Септември към ОДМВР – Пазарджик на основание чл. 171, т. 1, буква „з“)гг) от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС на М. А. Р. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Заповедта е оспорена като незаконосъобразна, неоснователна и немотивирана. Твърди се, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост. Моли се заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. С Писмено становище вх. № 10986/13.11.2025 г. жалбоподателят чрез адв. Л. поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата - ВПД Началник на РУ – Септември при ОДМВР – Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебното производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0340-000099 от 10.10.2025 г., издадена от А. Т., ВПД Началник на РУ – Септември към ОДМВР – Пазарджик на основание чл. 171, т. 1, буква „з“)гг) от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС на М. А. Р. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Заповедта е редовно връчена на жалбоподателя на 10.10.2025 г. срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Заповедта е издадена за това, че на 10.10.2025 г. около 10:20 часа в гр. Ветрен на ул. „Петдесет и трета“, пред № 37, жалбоподателят като водач на МПС управлява мотоциклет, марка [Наименование], модел номер [Наименование], с номер на рама ***, който не е регистриран по надлежния ред и няма регистрационни табели.

Като нарушение в заповедта е посочено, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4023727 от 10.10.2025 г., съставен с оглед осъществена проверка от органи на МВР на 10.10.2025 г., при която е установено, че на посочената дата в гр. Ветрен, ул. „Петдесет и трета“, пред № 37, около 10:20 часа жалбоподателят Р. е управлявал мотоциклет, марка [Наименование], модел номер [Наименование], с номер на рама ***, който не е регистриран по надлежния ред.

По случая била съставена и Докладна записка № 340ЗМ № 347 от 10.10.2025 г. от актосъставителя. Било образувано и ЗМ № 347/10.10.2025 г., с оглед установени данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. На жалбоподателя били снети обяснения, а същият представил и гаранционна карта и фактура за закупения мотоциклет.

По делото от страна на ответния орган са представени и справка за водач за жалбоподателя и Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. за делегиране на правомощия от Директора на ОД на МВР – Пазарджик.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването ѝ, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването ѝ. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

На първо място следва да се посочи, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. ВПД Началник на РУ Септември при ОДМВР Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и е надлежно мотивирана. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.

Не се установиха и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, доколкото и оспорената ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН, който е цитиран в същата.

Установи се, че са налице и материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен и с материалния закон. В хипотезата на чл. 171 т. 1 б. "з" гг) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В настоящия случай, мярката е наложена за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е посочена нарушена разпоредба на чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.

За нарушението по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП се налага наказание по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, а именно наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Като доказателства по делото са представени Гаранционна карта от „Лъч Техникс“ ЕООД, издадена на М. Р. на 05.01.2024 г. и Фактура № **********/02.01.2024 г. за сумата от 4500 лв. за закупуване на Кросов мотор от „Лъч Техникс“ ЕООД на М. Р.. Тоест установява се закупуването на моторното превозно средство от страна на жалбоподателя, който се явява собственик на посочения в ЗППАМ мотоциклет. На Р. са снети и обяснения от 10.10.2025 г., в които посочва, че мотоциклетът е негов, но не го е регистрирал „поради липса на някакъв документ“, който магазинът от който го купил не му дали.

Предвид изложеното в настоящият случай е налице хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП за налагане на ПАМ за нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП. Установява се, че посоченият в ЗППАМ мотоциклет не е регистриран по надлежния ред, не се и твърди и доказва обратното, а видно от АУАН същият е бил управляван от жалбоподателя на 10.10.2025 г. в гр. Ветрен около 10:20 часа.

В тази връзка настоящият състав намира, че в случая се установява нарушение на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, който предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, което се явява нарушената норма. Правилно в този смисъл в ЗППАМ е посочено, че е нарушен чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

За това нарушение законодателят е предвидил в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП санкция, както следва: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“. Тази разпоредба е правилно приложена в редакцията на ДВ бр. 64 от 2025 г., който е в сила от 06.09.2025 г., доколкото и нарушението е установено на 10.10.2025 г. Тоест чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се явява санкционната норма.

Поради това и наложената ПАМ е издадена правилно на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, който предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Действително чл. 175 от ЗДвП се явява санкционна норма, а чл. 140 от ЗДвП нарушена, но доколкото законодателят не е прецизирал чл. 171, т. 1, буква „з“ гг) спрямо нарушената, а спрямо санкционната норма, то в случая не се установява нарушение в мотивирането на заповедта, каквото възражение е въведено с жалбата. Безспорно се установява, че в случая е налице осъществено нарушение, за което е предвидено налагането на принудителна административна мярка – управление на МПС, което не е регистрирано и няма регистрационни табели.

Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически състав, което е и основание за прилагане на правомощието на административния орган за временно отнемане на СУМПС.