Решение № 28 от 18.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Ботевград, 18.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20231810101811 по описа за 2023 година

С исковата молба от „**** ЕООД срещу Е. П. Г. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС - Ботевград: 1.) главница в размер на 150,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението;

2.) договорна лихва в размер на 7,51 лв. за периода от **** г. до 12.03.2020 г. и 3.) мораторна лихва в размер на 15,08 лв. – за периода от 12.03.2020 г. до 16.06.2023 г.

Ищецът твърди, че на **** г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит със „****“ ООД, по който усвоил главница от 150 лв. Главницата следвало да се погаси до 12.03.2020 г. съгл. погасителен план. Лихвеният процент по кредита бил 40,05 %, а ГПР – 48,63 %. Процесният договор бил сключен по електронен път по реда на ЗПФУР. С договор за цесия от 21.07.2022 г. „****“ ООД прехвърлило процесните вземания на ищцовото дружество. Длъжникът бил уведомен за цесията. Същият не погасил задълженията си на уговорения падеж. По същество се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор чрез особения си представител. Счита, че исковете са недопустими, поради ненадлежно съобщаване на цесията. По същество намира исковете за неоснователни. Не се доказвало ответникът да е дал в електронна форма съгласие за сключване на договора. Твърди се нищожност на клаузата за 1 възнаградителна лихва. По същество се иска отхвърляне на исковете.

В откритото съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, но в предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и исканията си, изложени в исковата молба. Особеният представител на ответника заявява, че продължава да оспорва предявените искове на основанията, изложени в отговора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. Договор за паричен заем „****“ № **** г. (неподписан), „****“ ООД се съгласява да предостави на отв. Е. П. Г. заем в размер на 150 лв., който следва да бъде погасен на 12.03.2020 г., като е посочен годишен процент на разходите (ГПР) по заема – 48,63 % и фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %. В договора се съдържа и клауза за такса за експресно разглеждане в размер на 95,49 лв. Непосредствено след така посочените параметри на заема, в т. 4 е разписано, че ГПР не включва такси съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална страница. В индивидуалния договор е инкорпорирана и декларация, че Общите условия са неразделна част от договора за заем, че „заемодателят“ (а не заемателят) ги е получил, съгласява се с тях и ги приема.

В чл. 2, ал. 2 от Общите условия от 08.03.2019 г. е регламентирано, че отпускането на заем „****“ се извършва въз основа на договор за заем, сключен по ред на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) под формата на електронен документ, съгласно ЗЕДЕУУ, или въз основа на писмен договор за потребителски заем на хартиен носител.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. кредиторът „****“ ООД е цедирал на ищцовото дружество „**** ЕООД свои вземания, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит на физически лица, сключени между цедента като заемодател и физически лица, в качеството им на кредитополучатели.

Съгласно Разписка за извършено плащане (л. 172 от делото), „****“ ООД е превело чрез EasyPay на ответника сумата от 150 лв., а като основание за плащане в документа е посочен заем съгласно договор ****.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение по договор за кредит между „****“ ООД и ответника; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита (усвояване); 3.) основание и размер на всяко от претендираните вземания;

2

4.) настъпила изискуемост на всяко от претендираните вземания; 5.) придобиване на вземанията от ищеца (цесия) и 6.) съобщаване на цесията на длъжника.

Според чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР изрично възлага в тежест на доставчика на услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 ЗПФУР и най – вече, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В чл. 18, ал.

2 ЗПФУР законодателят препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис при доказването на електронните изявления. В чл. 18, ал. 5 ЗПФУР изрично е предвидено, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

В конкретния случай ищцовото дружество не е доказало кредиторът да е получил съгласието на ответника потребител за сключване на твърдения договор. Не е доказано между страните по твърдения договор да са разменяни електронни изявления по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕП или електронни документи по смисъла на чл. 3 ЗЕДЕП, а още по – малко евентуално разменените електронни изявления и/или документи да са били подписани със съответния електронен подпис по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕП.

Полагането на подпис единствено би могло да превърне евентуално електронно изявление във волеизявление с доказано авторство. В процесния случай по делото е ангажиран като доказателство единствено договор на хартиен носител, който не е подписан от страните по него.

Поради изложеното, валидно договорно правоотношение между ответника и „****“ ООД не е възникнало, а оттам не е възникнало и договорно задължение за ответника да върне преведената му сума в размер на 150 лв. Следва да се акцентира, че макар да е доказан фактът на плащане от страна на „****“ ООД към ответника, произнасянето на съда относно дължимостта на процесните суми не е изобщо, а е ограничено в рамките на релевираното от ищеца основание, а именно договор за кредит. Иначе казано, по делото единствено е доказано имуществено разместване между правните сфери на кредитора и ответника чрез превеждане на сумата от 150 лв. на последния. Но не е доказано твърдяното основание за предоставяне на сумата, а именно договор за заем, което от своя страна да породи за ответника насрещно задължение за връщане на сумата.

Само по себе си, всичко гореизложено обосновава извод за недоказаност и 3 неоснователност на предявените установителни искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. Същият обаче е участвал в производството чрез особен представител, поради което не е сторил разноски и не претендира такива. Затова разноски не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл.

79 ЗЗД от „**** ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„****“ № ****, срещу Е. П. Г. с ЕГН: **********, с адрес в с. Р., общ. П., за признаване за установено, че Е. П. Г. дължи на „**** ЕООД сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2023 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 0**** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС – Ботевград.

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл.

79 ЗЗД от „**** ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„****“ № ****, срещу Е. П. Г. с ЕГН: **********, с адрес в с. Р., общ. П., за признаване за установено, че Е. П. Г. дължи на „**** ЕООД сумата от 7,51 лв. (седем лева и петдесет и една стотинки), представляваща договорна лихва за периода от **** г. до 12.03.2020 г. по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., за която сума е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 0**** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС – Ботевград.

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл.

79 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД от „**** ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ № ****, срещу Е. П. Г. с ЕГН: **********, с адрес в с.

Р., общ. П., за признаване за установено, че Е. П. Г. дължи на „**** ЕООД сумата от 15,08 лв. (петнадесет лева и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 12.03.2020 г. до 16.06.2023 г. по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., за която сума е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 0**** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС – 4

Ботевград.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5