Решение № 122 от 17.05.2019, Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е за поправка на очевидна фактическа грешка гр.Лом, 17 май 2019 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия,

ІІІ състав на 17.05.2019г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Боряна Александрова като разгледа докладваното от съдия Александрова гр. дело № 2215 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

По настоящото дело съда е постановил решение- № 101/16.04.2019г.- неприсъствено, съдът е постановил своя съдебен акт, като се е произнесъл по иска на ищеца и е осъдил ответника ответника търговско дружество”***” ЕООД да заплати, на осн.чл.232 ал.2 ЗЗД на ищцата С.З.Й., сумата 3451.50лв., дължима по договор за наем на земеделска земя, сключен между страните

, за стопанската 201582016г., сема от 300 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане и разноско по делото – 740,92 лв.

На 7.05.2019г. е депозирана от ответника молба с искане на осн.чл.247 от ГПК съда да допусне поправка на допусната от него-съда, очевидна фактическа грешка, изразяваща се в постановяването на цитирания по-горе диспозитив на решението, касаещ сумата – дължима за стоп. 2015/16г. доводите за това са следните: видно от приетият като доказателство па делото договор за наем на процесната зем.земя, се установява, че същиата е 39,170 дка, умножена по 45 лв./наемна цена на декар/ е 1762,65 лв., а не 3451,50 лв.

При условията на чл.247 ал.2 от ГПК на ищеца е връчен препис от молбата и в даденият му едноседмичен срок той депозира писмено становище.

На двете страни е съобщено, че съда ще се произнесе с решение за поправка на очевидна фактическа грешка, в закрито заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства съда приема за установено следното от фактическа страна:

Делото е образувано по искова молба, с която са предявени няколко иска:

-Първият е за неизплата сума за отдадена под наем земеделска земя , за стопанската 2015816г. видно от представения и приет като доказателство по делото договор за наем на земеделска земя, се установява, че ищцата е предоставила за временно възмездно ползване притежаваните от нея земеделска земи – общо

76,690 дка, само 39, 170 , а именно нива ПИ 164004, находяща се в землището на с.*** , обл.Монтана.

-Вторият: за обезщетение- лихва за забава в плащането – 300 лв.

В хода на делото- в открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2019г., ответника не се е явил, процесуалният представител на ищцата е взел становище , съда да се произнесе с неприсъствено решение. При конкретно изложените в протокола съображения, съда е указал, че са налице предпоставките за това, след което, на 16.04.2019г. е постановил решението си- № 101. То е неприсъствено и съдържа общо два осъдителни зиспозитива:

ОСЪЖДА търговско дружество “***” ЕООД , със седалище и адрес на управление: с. ***, обл Монтана, ЕИК ***, да заплати на С.З.Й., с ЕГН **********, следните суми:

- сумата в размер на 3451.50 лв.

– дължима по договор за наем на земеделска земя сключен между страните за стопанската 2015/2016г.,

- сумата в размер на 300.00 лв. обезщетение за забавено плащане от датата на падежа 01.10.2016г. до постъпване на ИМ в съда 08.11.2018г., ведно със законната лихва за това ,считано от постъпването на ИМ в съда – 09.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 740.92 лв. /двеста лева/ – разноски по производството, от тях 190,92 лв. – ДТ и

550 лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Производството за поправка на ЯФГ е уредено с текста на чл.247 ал.1 от ГПК. Касае се в случая за допусната от съда грешка при изчислението на дължимата сума за отдадената под наем зем.земя.

Още в съдебното заседание, в което ищеца е направил и искане за постановяване на неприсъствено решение, съдията-докладчик е констатирал, че са налице условията на чл.238 и чл.239 от ГПК за това, като е изложил и аргументи в подкрепа на становището си, вкл. и че иска е вероятно основателен.

С диспозитива си обаче съда е постановил осъдителен диспозитив- като неправилно е изчислил общо дължимата сума- Отдадената по наем зем.земя е 39,170 дка, договорената между страните наемна цена е 45 лв., или дължимата сума е обща 1762,65 лв., а не както неправилно е изчислена – 3451,50 лв. Това разминаване между иначе правилно формираната воля на съда и външното й изразяване може и следва да бъде отстранена в производството по поправка на ЯФГ. В случая, предвид естеството на допуснатата от съда фактическа грешка, съдията-докладчик е преценил, че не е необходимо да се провежда открито съдебно заседание с призоваване на страните за изслушването им.

При изложеното и на осн.чл.247 ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 101/16.04.2019г.- неприсъствено, като ПОСТАНОВЯВА в диспозитива на решението като вместо:

ОСЪЖДА търговско дружество “***” ЕООД , със седалище и адрес на управление: с. ***, обл Монтана, ЕИК ***, да заплати на С.З.Й., с ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на 3451.50 лв. – дължима по договор за наем на земеделска земя сключен между страните за стопанската 2015/2016г., сумата в размер на 300.00 лв. обезщетение за забавено плащане от датата на падежа 01.10.2016г. до постъпване на ИМ в съда 08.11.2018г., ведно със законната лихва за това ,считано от постъпването на ИМ в съда – 09.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 740.92 лв. /двеста лева/ – разноски по производството, от тях 190,92 лв. – ДТ и 550 лв. адвокатско възнаграждение.

Да се чете за вярно:

ОСЪЖДА търговско дружество “***” ЕООД , със седалище и адрес на управление: с. ***, обл Монтана, ЕИК ***, да заплати на С.З.Й., с ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на 1762.65 лв. – дължима по договор за наем на земеделска земя сключен между страните за стопанската 2015/2016г., сумата в размер на 300.00 лв. обезщетение за забавено плащане от датата на падежа 01.10.2016г. до постъпване на ИМ в съда 08.11.2018г., ведно със законната лихва за това ,считано от постъпването на ИМ в съда – 09.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 740.92 лв. /двеста лева/ – разноски по производството, от тях 190,92 лв. – ДТ и 550 лв. адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е нераздебна част от решение №

101/16.04.2019г. и подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: