Решение № 220 от 25.09.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Свиленград, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба от П. Х. П., с която са предявени срещу „БиСи Индъстрис“ ЕООД, ЕИК: 204917386, обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.221, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, дължими въз основа на сключен между тях трудов договор от 26.02.2024 г., а именно: сумата 6981,75 лева - неплатено трудово възнаграждение за периода 28.08.2024 г. – 18.08.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба - 25.04.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 337,66 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предходната сума, начислено за периода 28.08.2024 г. – 18.02.2025 г.; сумата 9867,00 лева - обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.

327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба - 25.04.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 82,19 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предходната сума, начислено за периода 01.04.2025 г. – 25.04.2025 г.

Ищецът твърди, че работил по трудово правоотношение с ответника, на основание сключен между тях трудов договор от 26.02.2024 г., с място на работа с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, комплекс „Голдън Ай“, с основно трудово възнаграждение в размер на 8562,00 лева – в срока за изпитване и в размер на 9867,00 лева – след изтичане на срока за изпитване. Уговореният в трудовия договор 6-месечен срок на изпитване изтекъл на 27.08.2024 г., така че след тази дата ищецът имал право на трудовото възнаграждение в повисокия размер. Въпреки това и след изтичане на изпитателния срок ответникът продължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в размер на 8562,00 лева, а не дължимото такова в размер на 9867,00 лева. Тъй като работодателят – ответник забавил изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца, последният упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие – чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като подал уведомление за прекратяване на трудовия договор с вх. рег. № В-08 от 18.02.2025 г.

1

Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Ответникът не спори, относно сключването и прекратяването на трудовия договор между него, като работодател, и ищеца, като работник/служител. Посочва, че въз основа трудовия договор ищецът заемал длъжността „директор на отдел „Човешки ресурси““.

Оспорва твърдението на ищеца, че уговореният в трудовия договор 6-месечен срок на изпитване бил изтекъл на 27.08.2024г. Поддържа, че в срока за изпитване не се включвало времето, през което работникът бил в законоустановен отпуск или по друга причина не изпълнявал трудовите си функции, а в случая ищецът бил ползвал отпуск до края на месец август 2024 г. Ответникът твърди, че за периода 09.12.2024 г. – 10.01.2025 г. ищецът работил при условията на непълно работно време – чл.138а от КТ, поради което за този период му се дължало трудово възнаграждение, пропорционално на отработеното време.

Предвид горното, ответникът моли съда да отхвърлите изцяло предявените искове и да осъди ищеца да му заплати разноските по делото.

С отговора си ответникът прави и две възражения за прихващане.

Първото възражение на ответника е за съдебно прихващане на негово вземане от ищеца с правно основание чл.203, ал.1 от КТ, с претендираното от ищеца вземане за трудово възнаграждение с правно основание чл.128, т.2 от КТ. В тази връзка ответникът посочва, че ищецът, като директор на отдел „Човешки ресурси“, имал задължение да осъществява контрол върху работата на подчинените му служители. Въпреки това, съзнавайки, че в периода 12.03.2024 г. – 26.04.2024 г. непосредствено подчинената му служителка М.М.Б. полагала извънреден труд, ищецът нито се бил противопостави на тази практика, нито бил предприел други мерки с цел предотвратяване на нарушението, с което нарушил служебните си задължения. В резултат на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, ответникът бил осъден от Районен съд – Свиленград да заплати на М.М.Б. претендираното от нея възнаграждение за извънреден труд в размер на 4000,00 лв. – частично от 5718,87 лв.

Затова, с оглед разпоредбата на чл.206, ал.2 от КТ, ищецът дължал на ответника сумата 5718,87 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени на работодателя, вследствие неизпълнение на трудовите задължения от служителя.

Второто възражение на ответника е за съдебно прихващане на негово вземане от ищеца в размер 15 000,00 лв. с правно основание чл.203, ал.1 от КТ, с претендираното от ищеца вземане в размер на 9867,00 лв., представляващо обезщетение с правно основание чл.221, ал.1 от КТ. В тази връзка ответникът посочва, че ищецът, като директор на отдел „Човешки ресурси“, имал задължение и да контролира дали подчинените му служители, включително упълномощени от ответника и/или от негови клиенти лица, били подали в предвидения в закона срок уведомления за сключване и прекратяване на трудови договори по чл.62, ал.3 от КТ. В нарушение на служебните си задължения ищецът не бил осъществил адекватен контрол, относно това дали съответно упълномощено лице било подало в срока по чл.62, ал.3 от КТ уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение между Б.Й.А. и клиент на ответника „Джи И Резортс“ ЕАД. В резултат на това било констатирано от компетентните контролни органи, че такова уведомление било изпратено на 26.09.2024 г., вместо не по-късно от 04.09.2024 г., поради което било издадено Наказателно постановление № 26 – 2400268/27.11.2024 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково, с което на дружеството „Джи И Резортс“ ЕАД била наложена имуществена санкция в размер на 15000,00 лв. Тъй като ответникът бил длъжен да компенсира „Джи И Резортс“ ЕАД за вредите, причинени от пропуска на ищеца, последният следвало да му заплати обезщетение в размер на имуществената санкция. Затова, с оглед разпоредбата на чл.206, ал.2 от КТ, ищецът дължал на ответника сумата 15000,00 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени на работодателя, вследствие неизпълнение на трудовите задължения от служителя.

2

В срока по чл. 312, ал. 2 от КТ ищецът е депозирал становище, относно възражението на ответника, касаещо крайния срок за изпитване. В тази връзка счита, че в случая разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ не намира приложение, тъй като тя имала значение при изчисляване продължителността на изпитателния срок, когато се прекратява трудовото правоотношение, а случая трудовото правоотношение продължило и след този срок.

Със становището си ищецът възразява и относно допустимостта и основателността на направените с отговора възражения за прихващане. Счита, че те са недопустими на основание чл. 314, ал. 2 от ГПК и неоснователни, тъй като били неликвидни – не било установено основанието, актът, въз основа на който се дължат. Ответникът не бил предприел процедура по ангажиране на имуществената отговорност на работника и не бил издал предвидената в чл.210 от КТ заповед, която да е влязла в сила, поради което не било налице и основание за извършване на каквото и да било прихващане.

Със същото становище ищецът оспорва и направеното с отговора възражение, относно дължимото трудово възнаграждение за периода 09.12.2024 г. – 10.01.2025 г., в който ищецът работил при условията на непълно работно време – чл.138а от КТ. Твърди, че ищецът полагал труд в условията на пълно работно време и през този период, като липсвали заповед на работодателя или изменение на трудовия му договор, с които се въвеждало непълно работно време.

С определение, постановено в открито съдебно заседание по делото, съдът не приема за разглеждане в настоящото производство възражението на ответника за съдебно прихващане на негово вземане от ищеца с правно основание чл.203, ал.1 от КТ, с претендираното от ищеца вземане за трудово възнаграждение, с правно основание чл.128, ал.1 от КТ, и приема за разглеждане възражението на ответника за съдебно прихващане на негово вземане от ищеца в размер 15 000 лв. с правно основание чл.203, ал.1 от КТ с претендираното от ищеца вземане в размер на 9867,00 лв., представляващо обезщетение с правно основание чл.221, ал.1 от КТ. В определението си съдът е изложил следните мотиви:

Разпоредбата на чл. 314, ал. 2 от ГПК постановява, че са недопустими в бързото производство, каквото е настоящото, насрещните искове, но не и възраженията за прихващане. Принципно възражения за прихващане е допустимо да се правят в бързото производство, с изключение на възраженията за прихващания с претендирани вземания за трудово възнаграждение. В този смисъл е постановено Решение № 295 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 251 от 2012 г. на ВКС, 4 ГО, с което е даден отговор на въпроса: „Допустимо ли е прихващане срещу вземане за трудово възнаграждение и без съгласието на работника?“, като отговорът е отрицателен. Настоящият Съдебен състав споделя изложеното в това Решение, като не намира за необходимо да преповтаря мотивите му. Изрично в същото решение е прието, че е допустимо възражение за прихващане с други вземания, произтичащи от трудовото правоотношение освен вземането за трудово възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Трудов договор от 26.02.2024 г. и прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 18.02.2025 г.

Представен е с исковата молба и приет като писмено доказателство Трудов договор № 563HR/26.02.2024 г., видно от който ищецът П. Х. П. е работил при ответника „БиСи Индъстрис“ ЕООД, като е заемал длъжността „Директор ЧР“, с код по НКПД: 12126002, с място на работа – офис на работодателя, намиращ се в с. Капитан Андреево, общ.

Свиленград, обл. Хасково, извън регулация, комплекс „Голдън Ай“ № 1, и с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 8562,00 лв., а след изтичане на изпитателния срок – 9867,00 лв. (чл.4.1). Уговорено е в трудовия договор трудовото възнаграждение да се заплаща до десето число на месеца, следващ месеца, за който то е 3 дължимо (чл.4.4). Договорът е сключен със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя (чл.2.1 от договора). Уговорено е в чл.6.1 от договора, че работното време на служителя е с нормална продължителност от 40 часа на седмица (от 9.00 ч. до 18.00 ч. от понеделник до петък), като служителят изрично се съгласява, че работодателят има право по своя преценка да определи начина на разпределение на работното време и неговото изчисляване, в това число да въвежда ненормирано работно време. В чл.8.2 от трудовия договор страните са се уговорили, че всяка от тях може го прекрати с предизвестие, като срокът на предизвестието е тридесет дни.

Представено е и прието от съда, и изходящо от ищеца и адресирано до ответника Уведомление за прекратяване на трудов договор с вх.№ В-08/18.02.2025 г., с което служителят заявява, че прекратява трудовия договор без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане на трудовото му възнаграждение в договорения размер.

Не се спори, че това уведомление е достигнало до знанието на работодателя, а и факта на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е отразен в трудовата книжка на ищеца, препис – извлечение от която е представен с исковата молба.