Решение № 3963 от 22.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3963 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско дело № 20211100510872 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 20147161 от 25.06.2021 г., постановено по гр. д. № 22310/2019 г. на Софийски районен съд, 170 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че М. Я. С. с ЕГН:********** дължи на „Т.С.” ЕАД, сумите както следва: сумата от 1481,54 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр.

София, общ. Триадица, ул. ****, с абонатен № 265292, за периода 1.5.2015 г. 30.4.2017 г. и сумата от 39,38 лв. - главница за такса за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2018 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за главница за дялово разпределение за горницата над 39,38 лева до пълния предявен размер от 41,17 лева като погасен по давност, както са отхвърлени и искът по чл. 86 ЗЗД за сумата от 186,42 лева - лихва за забава върху главницата от 1481,54 лева за периода от 15.09.2016 г. до 25.07.2018 г. и искът по чл. 86 ЗЗД за сумата от 8,70 лева — мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2016 г. до 25.07.2018 г.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - М. Я. С., в неизгодните уважителни части. Изложените доводи 1 във въззивна жалба са за неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Оспорва се изводът на районния съд за дължимост на вземането на „Т.С.” ЕАД за главница и възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение. Поддържа се, че няма доказателства за възникнало между нея и „Т.С.” ЕАД валидно облигационно правоотношение. Моли се да се уважи въззивната жалба, като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва последната като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

Третото лице-помагач не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ. правото на ползване.

2

В разглеждания случай по категоричен начин се доказва, че процесният имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр. София, общ.

Триадица, ул. „****, с абонатен № 265292, е бил собственост на М. Я. С. през процесния период - същият е придобит от нея съгласно съдържанието на нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК „Български тютюни“ от 01.08.1994 г. Ето защо М. Я. С. като собственик е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на доставяната в собствения й апартамент топлоенергия (чл. 155 ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация. Не е спорно и подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот за процесния период. Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза, което не е оспорено от страните и което районният съд обосновано е кредитирал, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от заключението по съдебно-техническата експертиза, което районният съд обосновано е кредитирал. Установено е въз основа на това заключение, че за процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР „Т.С.“ ЕООД по формула съгласно приложението към т.6.1.1. от Наредба № 16-334, което е в сила през процесния период. Осигуряван е достъп до имота всяка година през процесния период, като документите за отчет са подписани от потребителя.

Вещото лице сочи, че през процесния период разпределението е извършвано в съответствие със закона и наредбата, както и с общите условия на ответника, отчислени са и количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция. Предвид изложеното правилен се явява изводът на районния съд, че процесните установителни искове са доказани по основание и са уважени в съответния дължим размер, като липсват данни да са заплатени процесните задължения.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.

Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. Тези възражения са напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното производство, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда по - детайлно.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в 3 обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за особен представител, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.

78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.

На същото следва да бъде присъден и внесения депозит за особения представител на въззивника в размер на 150 лева.

Воден от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20147161 от 25.06.2021 г., постановено по гр. д. № 22310/2019 г. на Софийски районен съд, 170 състав.

ОСЪЖДА М. Я. С. с ЕГН:********** да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:**** сумата от 250 лева - разноски по водене на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД - „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4