Решение № 2077 от 27.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2077 гр. *, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня К. при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20213110113189 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл.

415, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ГПК от „*“ АД срещу АНТ. П. Б. обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 4408.63 лева – главница по Договор за потребителски кредит № * от 29.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.06.2021 г. до окончателно изплащане на задължението; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6.68 лева – мораторна неустойка по договора за кредит за периода от 23.02.2021 г. до 23.06.2021 г.; иск с правно основание чл. 33, ал.

1 ЗПК за сумата от 6.25 лева – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 24.06.2021 г. до 28.06.2021 г.; иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 60 лева – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, начислени на основание чл. 18.1.3 от договора.

Ищецът „*“ АД твърди, че на 29.06.2020 г. е сключил Договор за потребителски кредит № * с ответника АНТ. П. Б., по силата на който на последния е предоставена сумата от 4500 лева. Излага, че договорът е сключен за срок от 60 месеца. Уговорено е да не се начислява лихвен процент по редовен дълг, а при забава на плащането на главницата банката да олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 10 %. Поради неплащане на три месечни погасителни вноски, съответно с падежи 23.02.2021 г., 23.03.2021 г. и 23.04.2021 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 21.1.1 от договора. В тази връзка на ответника е връчено уведомително писмо от 23.05.2021 г. Поради изложеното на 29.06.2021 г. ищецът посочва, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по което е 1 образувано ч. гр. д. № 9521/2021 г. на ВРС. Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдение, че заявлението е отхвърлено поради ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост. С исковата молба е направено изрично изявление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.Отправя искане до съда за осъждане на ответника да заплати на дружеството процесните суми. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител моли за уважаване на исковете. Настоява се, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на препис от исковата молба на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Такъв е постъпил един ден след изтичане на срока, като с него ответникът е оспорил предявените искове с доводи за ненадлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител настоява за отхвърляне на предявените искове, поради ненадлежно уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи се, че с автоматичното превръщане на кредита в предсрочно изискуем са нарушени правата на ответника да изпълни задължението извънсъдебно.

Възразява срещу претендираното юрисконсулстко възнграждение, поради липса на доказателства, че му е заплатено. Претендират се разноски.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите по приобщеното ч.гр. д. № 9521/2021 г. по описа на Районен съд – *, 26 с-в, е видно, че с влязло в сила разпореждане заявлението по реда на чл. 417 ГПК на „*“ АД срещу АНТ. П. Б. е отхвърлено за вземанията, както следва: за сумата от 4408.63 лева – главница по Договор за потребителски кредит № * от 29.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.06.2021 г. до окончателно изплащане на задължението; за сумата от 6.68 лева – мораторна неустойка по договора за кредит за периода от 23.02.2021 г. до 23.06.2021 г.; за сумата от 6.25 лева – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 24.06.2021 г. до 28.06.2021 г.; за сумата от 60 лева – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, начислени на основание чл. 18.1.3 от договора, поради ненадлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Не е спорно между страните наличието на валидно сключен Договор за потребителски кредит № * от 29.06.2020 г. между „*“ АД и АНТ. П. Б., по който е усвоена сума в размер на 4500 лева.

За установяване връчването на поканата по делото е представен констативен протокол от 23.06.2021г. на ЧСИ *, рег. № 711 в КЧСИ, в който ЧСИ е удостоверил, че на регистрирания постоянен адрес на длъжника, а именно гр. * призовкар на ЧСИ е направил посещения и търсеното лице не е 2 открито. На дата 23.05.2021г. адресът е посетен и не е открито лице в имота, което да получи, проведен е телефонен разговор на телефон, посочен от „*" АД, на който лице, представило се за А.Б. е заявява, че е под карантина до 06.06.2021г. и пребивава на друг адрес, който не посочва. Лицето е уведомено за съдържанието на документа. Предвид изложеното ЧСИ приема, че на основание чл.44, ал.2 от ГПК книжата се считат за връчени на адресата на дата 23.05.2021г. Отбелязано е още, че в ТД на НАП * няма действащ регистриран трудов договор с работодателя.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че със сумата от 4500лв. е заверена сметката на кредитополучателя на 03.07.2020 г. , като същият е усвоен в периода от 03.07.2020 г. до 31.12.2020 г.

Съобразно експертното заключение след усвояване на кредита кредитополучателят е внесъл по сметка на 12.02.2021 г. сумата от 100лв.

Посочено е, че дължимите суми към 29.06.2021 г. възлизат на 4421,54лв. , от които просрочена главница 4408,63лв., наказателна лихва – 7,35лв., наказателна лихва върху просрочената главница от 5,56лв.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на валидно сключен Договор за потребителски кредит № * от 29.06.2020 г. между „*“ АД и АНТ. П. Б., по който е усвоена сума в размер на 4500 лева; 2) осъществяването на обективните предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на кредитополучателя за това; 3) размера на всяко от претендираните вземания.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства , неоспорени от ответника и изслушаната по делото ССчЕ се установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на договора.

С оглед естеството на спора за съществуване на вземане, произтичащо от договор за потребителки кредит, към процесните отношения е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС. С оглед естеството на спора съдът е длъжен служебно да разгледа въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми.

В договора ясно е посочена датата на сключването му, общия размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване. Съдържа информация за 3 условията за издължаване по погасителния план - размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът е в съответствие с изискванията на закона, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите, съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26. Правото на длъжника да се откаже от договора е подробно и разбираемо разяснено в инкорпорираните в него общите условия.

Договорени са лихви за забава плащането и неустойки в съответствие със законовите разпоредби, респективно не е налице неравноправна клауза в ущърб на потребителя и договорената лихва се явява дължима.

Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично се установи по делото, в т.ч. и от приетата съдебно-счетоводна експертиза.

В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на сумите по договора.

Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са извършени никакви плащания след 12.02.2021 г., поради което ответникът е изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си по кредита. Съответно е доказано настъпването на уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.

Спорният по делото въпрос е относно надлежното уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.

В тази връзка ответникът релевира възражение за ненадлежно уведомяване.

Видно от ангажираните по делото доказателства ответникът е търсен на регистрирания си постоянен и настоящ адрес, като е извършена и справка за работодател. Извършеното посещение на настоящия адрес е едно единствено, без да е залепено уведомление по чл.47 от ГПК.

От друга страна, уведомяването по телефон в настоящия случай съдът намира за ненадлежно, тъй като връчване на препис от книжа не може да връчван по телефона реда на чл. 44, ал. 2, пр. 1 от ГПК (така Решение № 4

407/23.12.2011 г. по гр.д. №1138/2010 г. на ВКС). Изложеното обосновава извода за ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението. Кредиторът следва да положи всички усилия да уведоми длъжника за отнемане на преимуществото на срока, което в случая не е сторено.

В исковата молба и в приложенията към нея се съдържа изявление от страна на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Съдът следва да съобрази този факт по реда на чл. 235 ГПК при разглеждане още на установителните искови претенции.

В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес.