Определение № 177 от 26.02.2019, Окръжен съд - Хасково

О К Р Ъ Ж Е Н С Ъ Д – Х А С К О В О

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№ 177/26.II.2019 г. гр.Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Окръжен съд-Хасково на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година,закрито заседание, граждански състав:

Председател :

Деляна Пейкова

Членове :1.Георги

Гочев

2.Ирена Аврамова като разгледа докладваното от съдия Георги Гочев въззивно частно гражданско дело №111/2019 г. за да се произнесе взе предвид Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 и сл.вр.чл.248 от ГПК.

Обжалвания акт

С определение №1069/25.Х.2018 г. по гр.дело №1987/2017 г. състав на Райоен съд Димитровград на в производство по чл.248 от ГПК изменя решение №275/06.VIII.2018 г. постановено по делото в частта за разноските на основание чл.78 ал.III от ГПК осъжда „Строителна компания АВС“ООД,ЕИК836149491,гр.Хасково,бул. “Съединение“ №20-В да заплати на „Лийпстърн агро“ ЕООД, ЕИК202939206,гр.Димитровграз,Хасковска област,бул.“Димитър Благоев“ №9-Г-4 сумата 1 000 лв. разноски за адвокат.

Обстоятелства по обжалването

Недоволни от постановеното определение са останали от Строителна компания АВС“ООД,поради което искат същото да се отмени,като неправилно и неазаконосъобразно.

В разрез със закона първата инстанция уважила молбата на ответника за присъждане на въпросната сума,въпреки липсата на искане и списък в тази насока. Договора и пълномощното между „Лийпстърн агро“ ЕООД и адв. Тодоров били налични по т.д.№51/2015 г. на Окръжен съд-Хасково с предмет обективно съединени установителни искове между страните по настоящото дело-иск по чл.422 от ГПК по ч.гр.дело №402/2015 г. на РС-Димитровтград и иск по чл.422 от ГПК по ч.гр.дело №403/2015 г. на същия съд.Адвокатското възнаграждение за двата иска била договорена общо за 2 000 лв. без да ги разграничава.Производството по това дело било разделено,изпратено по подсъдност на РС-Димитровград,където били образувани две производства-настоящото и гр.дело №1954/2017 г.Никъде обаче според въззивникът ответната страна не конкретизирала и не посочила разноските си за адвокат по гр.дело №1987/2017 г. на РС-Димитровград,нито имало доказателства за конкретно договорено възнаграждение по това дело,каквито били изискванията на чл.36 ал.II от ЗА.Същевременно съдът не можел да замества волята на страните по делоно в тази насока съборазно чл.36 ал.III от ЗА. Същевременно искането за присъждане на разноски се осъществявало в срока по чл.80 от ГПК-приключване на последното заседание в съответната инстанция.Въззивникът излага и че гражданското дело било продължение на част от търговското дело на окръжния съд,на продължавало самостоятелно да се развива,имало самостоятелен предмет,вкл. и по отношение на разноските,поради което същите следвало да се определят и заяват само за него.Двете разделени производства и не били идентични или равностойни.Още повече,че ответната страна по тези две производства искала разноски и по двете в размер на по 2000 лв. въз основа на един и същ документ. Първата инстанция с постановеното и обжалванто определение придала на представения списък с разноски по т.д.№51/2015 г. на ОС-Хасково абсолютно значение,което било неправилно.Законът изисквал искането за разноски и списъкът за същите да се предоставят за всяко производство отделно.

Насрещната страна „Строителна компания АВС“ООД не представя отговор на частната жалба.

Правни съображения

Частната жалба е акт на активно легитимирано лице,предвид разпоредените негативни за неговата правна сфера последици с обжалвания акт на съда. Ето защо същата се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Преценено по същество обжалваното определение е правилно и законосъобразно.Между страните няма спор относно обсъдените от тях факти,а и първата инстанция е взела предвид наличвните обстоятелства при постановяване на атакуваното определение. Основния въпрос,обект на частната жалба е дали се следва присъждане на въпросните разноски,надлежвно поискани, в хипотезата на разделяне на образувано производство на две такива,по едното от тях.

Няма спор,че още по търговско дело №51/2015 г. на Окръжен съд-Хасково „Лийпстърн агро“ ЕООД е изявило претенция за присъждане на направените от него разноски по това производство по надлежен начин.В производството по чл.248 от ГПК това дружество е поискало отново присъждане на разноски предвид отхвърлянето на иска по чл.422 от ГПК против него,предявен от „Строителна компания АВС“ООД и след разделянето на т.д.№51/2015 г. на ОС-Хасково по образуваното гр.дело №1987/2017 г. на РС-Димитровград.

Неоснователни са доводите в частната жалба,че на ответника „Лийпстърн Агро“ ЕООД не се дължат разноски,тъй като такива не са били поискани,нито е бил представен списък по чл.80 от ГПК по гр.д.№1987/2017г. по описа на РС-Димитровград.Такова искане не е направено и списък по чл.80 от ГПК по посоченото дело не е представен,но още при приключването на т.д.№51/2015г. по описа на ОС-Хасково и разделяне на производството по обективно съединените искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК има направено искане за присъждане на разноски от този ответник и е представен списък по чл.80 от ГПК.Тъй като постановеното от ОС-Хасково определение за прекратяване на производството и разделянето на предявените обективно съединени искове не е от категорията на приключващите актове на съда,при сезиране по чл.248 от ГПК по гр.д.№1954/2017г. РС-Димитровград дължи произнасяне относно разноските на страната,спрямо която е отхвърлен иска по чл.422 от ГПК.Висящността на посоченото производство се свързва още с подаването на исковата молба пред ОС-Хасково,поради което,всичко което е представено по това производство и съответно исканията в същото следва да намерят отражение в приключващия акт на съда.Разделянето на делата като процесуално действие запазва производствената релевантност на всички извършени действия на страните и съда преди същото и по отношение на образуваните въз основа на прекратеното първично дело.

В този смисъл доводите на частния жалбоподател за недължимост на разноските е неоснователен и правилно не е бил уважен от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното определение.Независимо от прекратяването на т.д.№51/2015г. по описа на ОС-Хасково по първоначално предявените обективно и субективно съединени искове,именно с оглед защитата на ищеца по предявения иск по чл.422 от ГПК срещу ответника „Лийпстърн Агро“ ЕООД е било образувано гр.д.№1987/2017. по описа на РС-Димитровград,което вече е приключило и иска спрямо този ответник е отхвърлен.

Съображенията да се присъди само половината от адвокатското възнаграждение в този случай намират своето основание и в процесуалния закон,тъй като делото,посочено в договора за правна помощ-т.д.№51/2017г. по описа на ОС-Хасково е било разделено.Защитата на ответник по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК се изразява най-вече в отразяване на положението му да изтъкне изчерпателно възраженията си по предявения срещу него от кредитора установителен иск за съществуване на вземане и да предяви съответно всички материалноправни основания за своето право.

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл РС-Димитровград е постановил правилно и законосъобразно определение по чл.248 от ГПК,което ще следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково на основание чл.248 ал.III изр.2 от ГПК

О П

Р Е Д

Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение

№1069/25.Х.2018 г. постановено по гр.дело №1987/2017 г. на Райоен съд Димитровград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.