Решение № 100 от 29.08.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. П., 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20234400900090 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 и сл. от ЗТР.

Постъпила е жалба от "***" ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: област П., община ***, с. ***, пощ. код ***, ул.***, No 1, представлявано от управителя С. Н. чрез адвокат В. Х. И. - И. с личен номер ***, вписана в АК ***, против постановения отказ № ***-3/18.08.2023г., постановен по заявление с вх. № *** / 14.08.2023г.

В жалбата се излагат доводи, че извършеният отказ е незаконосъобразен. Сочи се, че отказът е неправилен, тъй като уведомлението до дружеството за напускането на С. Н. като управител и съдружник е своевременно отправено и връчено на тогавашния съдружник – Р. И., за което са представени доказателства. Счита, че е осъществен състава на чл.125 ал.2 от ТЗ, като не е необходимо представянето на нов дружествен договор, нито уреждане на имуществените въпроси между съдружниците. Също така заявява, че напускането на управителя и заличаването му от ТЗ е основано само на факта на получаване на писмено уведомление от дружеството.

Поради това приема отказа за незаконосъобразен и моли да бъде отменен, като се укаже извършване на вписването.

Постъпил е отговор на частната жалба от страна на АВ. В него се излагат съображения за нейната неоснователност. Развити са подробно 1 доводи, които преповтарят мотивите на самия отказ. Посочено е, че вписването не може да бъде извършено, тъй като не е налице редовно уведомяване на дружеството по реда на чл.50 ал.3 от ГПК, както и не са налице законовите предпоставки за напускане на съдружник и управител.

Моли се отказът да бъде потвърден, като се претендират разноски в производството и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на частния жалбоподател.

Жалбата е подадена в срок чрез АВ, като последната е изпратила по компетентност на ПлОС същата за разглеждане по същество, ведно с постановения отказ.

Съдът като прецени доводите, изложени в жалбата и писмените доказателства по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ , длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ (при първоначално вписване или промяна фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната 2 система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност , и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата държавна такса.

Когато към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания, в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРЮЛНЦ.

Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на Закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на оказване на административно съдействие.

Преценката за редовност от външна страна обуславя съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице по регистрацията следи служебно, на осн. чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ , с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, документи.

В случая длъжностното лице е изпълнило точно тези си задължения, като правилно е дало два пъти указания към заявителя. В изпълнение на първите е представена декларация от Р. И. - съдружник /заличен на 09.01.2023г./, в която се сочи, че той е подписал, като получил уведомлението на 21.10.2009г., а по второто е изложено становище, че даваните указания са неправилни.

При така представените към заявлението доказателства съдът счита, че изводът на длъжностното лице за липса на предпоставките на закона за вписване на настъпилите промени е правилен.

Следва да се посочи, че в случая се иска заличаването на С. Н. едновременно като съдружник и управител. Тези две хипотези предвиждат различен режим но и за двете общото е, че изявлението за напускане на лицето като съдружник и управител следва да е редовно връчено на дружеството.

3

В хипотезата на чл.141 ал.5 от ТЗ е предвидено, че „у правителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.“

За да е изпълнен този фактически състав следва да е налице единствено редовно получено писмено уведомление до дружеството. След като то не предприеме действия по вписване освобождаването му в ТЗ, то самият напуснал управител може да заяви това обстоятелство. Т.е. в случая той е лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ , което може да подаде заявление и да инициира регистърно производство.

За разлика от това изключение, напускащият при условията на чл.125 ал.2 от ТЗ съдружник не е сред лицата по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. С тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС е прието, че напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че вписването на промяна в обстоятелствата може да бъде заявено само от лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ . Изброяването на лицата – заявители е изчерпателно и разпоредбата е императивна. Ако длъжностното лице по регистрацията уважи заявление, подадено от лице извън посочените, извършеното вписване ще бъде недопустимо. По тази причина кръгът на легитимираните заявители не може да бъде разширяван по тълкувателен път. Съдружникът, включително този с прекратено участие в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, няма качество на заявител по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и не може да иска вписването на тази промени.

По съществото на самото искане следва да се каже, че съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило 4 прекратяването съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Законът свързва напускането на съдружника с изтичане на срока на даденото предизвестие, като не предпоставя като условие за осъществяване на фактическия състав на прекратяване на участието на съдружника в ООД, уреждането на имуществените последици от горното, които са последващи. Предвидената особена процедура за напускане на съдружника при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено предизвестие от съдружника. Предвид горното са основателни доводите по жалбата, че за напускането на съдружник не се изисква да са уредени имуществените последици от горното, а същото настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието, в която насока има задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., ІІ т. о., ВКС и много други, част от тях цитирани в жалбата.

От значение за установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство жалбоподателят следва да установи, че е отправил надлежно предизвестие до дружеството и изтичането на законоустановения тримесечен срок, евентуално друг срок, ако е предвиден по устава.

Именно това уведомление, което е общ факт и по отношение на двете искания – за заличаването на съдружника и на управителя е основна предпоставка за извършване на вписването. Спрямо уведомленията с предизвестието и по чл.141 ал.5 и по чл. 125 от ТЗ важат основни правила по оформянето им, както по отношение на адресата, така и по връчването им.

Смисълът на уведомлението е да се даде възможност на дружеството да организира дейността си с оглед напускането на управителя и поради това, макар за уведомлението да няма изискване за форма или съдържание по ТЗ, същото следва да достигне до дружеството, за да може да се предприемат необходимите действия.

Отправянето на предизвестието за напускане на управителя следва да е към самото дружество, а не към другите съдружници, дори и под формата на ОС. Правен субект – адресат е самото търговско дружество. В случая 5 уведомлението като текст е с посочен адресат „***“ ООД, което е коректно и е изписан точния адрес на дружеството. Под подписа на подателя Н. стои изписано изречението „получих днес: 21.10.2009г уведомлението“ и някакъв подпис. Липсват данни за името, длъжността и въобще самоличността на лицето, което е получило това уведомление. Общото изискване на чл.50 ал.1 и ал.3 от ГПК за връчване на съобщения до юридически лица изисква връчване на последния вписан в регистъра адрес и същото да става в канцелариите им, като може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. За удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Т.е. законодателят е възприел, че за да е налице надлежно уведомяване или съобщаване на правнорелевантни изявление на юридически лице, то следва това връчване за е станало на мястото, на което същото е регистрирано и да е получено от лице, което има отношение към дейността му, като това лице да бъде посочено с имена и длъжност. Липсата на който и да било от тези елементи на фактическия състав не дава възможност достигането на изявлението да се приеме за редовно.

В конкретния случай липсват имена и длъжност на лицето, което е получило и място на получаване, което води до нередовност на връчването.

Действително с допълнителна декларация лицето Р. И. заявява, че той е получил уведомлението. Тази декларация първо не може да изправи нередовността на връчването и липсата на отразяване на имената и длъжността на получилото го лице. От друга страна независимо дали през 2009г. И. е имал качеството на съдружник, то към момента на подаване на заявлението – 14.08.2023г. вече е бил заличен като такъв и не може да се счита, че същият е сред лицата по чл.50 ал.3 от ГПК, дори и с разширеният кръг съгласно ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се основава на изискването на закона, че фактите, които подлежат на вписване и тази които обуславят тяхното настъпване, следва да са налични към момента на заявяване на вписването. След като към момента на подаване на заявлението И. няма качеството на съдружник, служител или работник в дружеството, то няма как и уведомлението да бъде надлежно връчено чрез него.