Определение № 794 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Частно наказателно дело № 20255330207072 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба, депозирана от ***** на ТП на НОИ-Пловдив, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.11.2025г. по ДП № 534/2023г. по описа на отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР-Пловдив, пр. пр. № 8821/2023г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на постановлението за прекратяване на ДП. Моли се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура Пловдив със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, се явява процесуално недопустима, поради това, че е подадена от субект, който не е легитимиран да обжалва процесното постановление, и не подлежи на разглеждане по същество, като съображенията за това са следните:

С обжалваното Постановление от 27.11.2025г. по ДП № 534/2023г. по описа на отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР-Пловдив, е прекратено наказателното производство, образувано и водено за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, изразило се в това, че на 17.10.2022г. извършителят съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От правна страна следва да се посочи, че разпоредбите на 316 и чл. 308 от НК се намират в Глава 9 от НК, озаглавена "Документни престъпления".

Обект на защита при документните престъпления е установеният правен ред на документооборот в Република България. Посочените състави на престъпления защитават обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документи, като тези правонарушения накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между 1 гражданите. При тези състави не настъпват нито съставомерни, нито несъставомерни вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието предмет на престъплението. Поради това и по тях конкретно лице не може да има и съответно няма качеството на пострадал, респективно няма как да възникне и фигурата на ощетено юридическо лице по смисъла на понятието, вложен в НПК. В тази насока е и константната съдебна практика на ВКС на Република България /Решение № 389/06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. на ВКС, Решение № 473/2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о., Решение № 562/2009 на III- то н. о. на ВКС, Решение № 68/2010 г. на I- во н. о. на ВКС/, както и задължителната практика на Пленума на ВС, а именно Постановление № 3/1982 г. В тази насока е и практиката на ОС-Пловдив - Определение № 1224 от 11.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 1928/2019 г., Определение № 607 от 5.06.2019 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 935/2019 г., Определение № 289 от 1.04.2010 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 1330/2010 г. и др.

Поради това и жалбоподателят в настоящия случай се явява лице, което не е процесуално легитимирано да обжалва процесния прокурорски акт съгласно нормата на чл. 243, ал. 4 от НПК, която определя изчерпателно кръгът на субектите, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съд.

Доколкото жалбоподателят не попада сред активно легитимираните лица, то и депозираната жалба се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество от съда, а делото следва да бъде прекратено.

За пълнота и яснота на изложението следва да се посочи, че макар и постановлението да не подлежи на съдебен контрол, жалбоподателят не е лишен от възможността да защити своите права чрез осъществяване на прокурорския контрол по реда на чл. 200 НПК и по-конкретно чрез сезиране на прокурор от по-горестоящата прокуратура, която в случая се явява Окръжна прокуратура - Пловдив.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, депозирана от ***** на ТП на НОИ-Пловдив, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.11.2025г. по ДП № 534/2023г. по описа на отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР-Пловдив, пр. пр. № 8821/2023г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 7072/2025 година по описа на Районен съд Пловдив, Х наказателен състав.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя – ТП на НОИПловдив и на Районна прокуратура-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване и протест по реда на чл. 243, ал. 7 2 от НПК в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Частно наказателно дело № 20255330207072 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба, депозирана от ***** на ТП на НОИ-Пловдив, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.11.2025г. по ДП № 534/2023г. по описа на отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР-Пловдив, пр. пр. № 8821/2023г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на постановлението за прекратяване на ДП. Моли се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура Пловдив със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, се явява процесуално недопустима, поради това, че е подадена от субект, който не е легитимиран да обжалва процесното постановление, и не подлежи на разглеждане по същество, като съображенията за това са следните:

С обжалваното Постановление от 27.11.2025г. по ДП № 534/2023г. по описа на отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР-Пловдив, е прекратено наказателното производство, образувано и водено за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, изразило се в това, че на 17.10.2022г. извършителят съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От правна страна следва да се посочи, че разпоредбите на 316 и чл. 308 от НК се намират в Глава 9 от НК, озаглавена "Документни престъпления".

Обект на защита при документните престъпления е установеният правен ред на документооборот в Република България. Посочените състави на престъпления защитават обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документи, като тези правонарушения накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между 1 гражданите. При тези състави не настъпват нито съставомерни, нито несъставомерни вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието предмет на престъплението. Поради това и по тях конкретно лице не може да има и съответно няма качеството на пострадал, респективно няма как да възникне и фигурата на ощетено юридическо лице по смисъла на понятието, вложен в НПК. В тази насока е и константната съдебна практика на ВКС на Република България /Решение № 389/06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. на ВКС, Решение № 473/2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о., Решение № 562/2009 на III- то н. о. на ВКС, Решение № 68/2010 г. на I- во н. о. на ВКС/, както и задължителната практика на Пленума на ВС, а именно Постановление № 3/1982 г. В тази насока е и практиката на ОС-Пловдив - Определение № 1224 от 11.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 1928/2019 г., Определение № 607 от 5.06.2019 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 935/2019 г., Определение № 289 от 1.04.2010 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 1330/2010 г. и др.

Поради това и жалбоподателят в настоящия случай се явява лице, което не е процесуално легитимирано да обжалва процесния прокурорски акт съгласно нормата на чл. 243, ал. 4 от НПК, която определя изчерпателно кръгът на субектите, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съд.

Доколкото жалбоподателят не попада сред активно легитимираните лица, то и депозираната жалба се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество от съда, а делото следва да бъде прекратено.

За пълнота и яснота на изложението следва да се посочи, че макар и постановлението да не подлежи на съдебен контрол, жалбоподателят не е лишен от възможността да защити своите права чрез осъществяване на прокурорския контрол по реда на чл. 200 НПК и по-конкретно чрез сезиране на прокурор от по-горестоящата прокуратура, която в случая се явява Окръжна прокуратура - Пловдив.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, депозирана от ***** на ТП на НОИ-Пловдив, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.11.2025г. по ДП № 534/2023г. по описа на отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР-Пловдив, пр. пр. № 8821/2023г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 7072/2025 година по описа на Районен съд Пловдив, Х наказателен състав.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя – ТП на НОИПловдив и на Районна прокуратура-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване и протест по реда на чл. 243, ал. 7 2 от НПК в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3