Решение № 14682 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14682 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря Б.А П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110162880 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на „Токуда Банк“ АД, подадена чрез юрисконсулт Х. Г., срещу С. Б. Т., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19 064, 92 лв., за която е издаден обратен изпълнителен лист от 22.03.2024 г. и е образувано изп.д. № 20247880400303 по описа на ЧСИ М. К. с рег. № 788 на КЧСИ, както и сумата от 1 402, 67 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 22.03.2024 г. и е образувано изп.д. № 20247880400304 по описа на ЧСИ М. К. с рег. № 788 на КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че между страните бил налице съдебен спор във връзка с вземания по договор за кредит. Срещу ответника С. Б. Т. било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца „ТОКУДА БАНК“ АД, била издадена заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 48918/2014 г. по описа на СРС, 85 с-в. Впоследствие за присъдените вземания било образувано изпълнително дело № 20148630404231 по описа на ЧСИ С. Х.. Дългът по делото бил частично погасен с възлагане върху взискателя на ипотекирания в полза на банката имот, впоследствие изпълнителното дело било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия и било образувано изп. д. № 20178440403469 по описа на ЧСИ С. Я.. По заповедното производство длъжникът С. Б. Т. подал възражение и бил проведен исков процес по предявения от банката установителен иск. С влязло в сила решения вземането на банката било признато за установено, но размерът му бил редуциран. Изложеното мотивирало банката да извърши извънсъдебно прихващане на дължимите от ответника С. Б.

Т. суми в общ размер на 21 312, 39 лв., представляваща сбора от вземане по изп.дело № 20178440403469 по описа на ЧСИ С. Я. за законна лихва в размер на 14 863.32 лв., начислена за периода от 25.09.2015 г. до 24.07.2017 г. върху 92 674.32 лв. - призната за установена дължима главница с влязлото в сила решение по установителния иск и за платени разноски по изп.дело в размер на 566.40 лв., както и присъединеното към него вземане по изп. дело №20238440403977 по описа на ЧСИ С. Я. за разноски в исковото производство в общ размер на 5 698.67 лв., съгласно изпълнителен лист от 14.12.2023г., 1 издаден от СГС, ГО, I-6 състав по гр.д.№ 3810/2015г., както и платени разноски по изп. дело в размер на 84 лв. и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, с дължимите от „ТОКУДА БАНК“ АД на С. Б. Т. суми в общ размер на 20 467, 59 лв., представляваща сбора от присъдените разноски в исковото производство в размер на 1 402, 67 лв. и 19 064, 92 лв. недължимо погасена сума от вземането на взискателя по разпределението от 25.09.2015 г. на ЧСИ С. Х. при възлагането на имота.

Ищецът „ТОКУДА БАНК“ АД твърди, че уведомил ответника С. Б. Т. за извършеното извънсъдебно прихващане, с която вземанията на втория са погасени, но той не бил съгласен. Въпреки погасяването ответникът в настоящото производство поискал да му бъдат издадени изпълнителен лист и обратен изпълнителен лист за присъдените с влязлото в сила решение суми и образувал изпълнителни дела пред ЧСИ М. К. срещу „ТОКУДА БАНК“ АД.

Ищецът твърди, че предприел процесуални действия по обжалване на разпорежданията на изпълнителните листове и срещу образуваното на изпълнителните дела, но същите били безрезултатни и доколкото счита, че задълженията му срещу ответника са погасени, за него е налице правен интерес от предявяване на процесните искове.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна С. Б.

Т., подаден чрез адв. Х., в който исковете се оспорват по основание и по размер. Ответникът твърди, че към датата на образуване на изпълнително дело № 20148630404231 въз основа на издадения по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 48918/2014 г. по описа на СРС, 85 с-в изпълнителен лист, респективно към датата на извършване на публична продан, „Токуда Банк“ АД е следвало съгласно чл. 495 ГПК в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, с която цената надминава неговото вземане, а именно 19 082, 92 лв., същата е трябвало да бъде предадена на длъжника, тъй като не е имало други взискатели. Тази сума обаче е била задържана от „Токуда Банк“ АД и посредством нея банката е реализирала доходи. Установено е, че разликата между вземането на банката към длъжника и осребрената стойност на недвижимия имот, продаден на публична продан, е в размер на 19 064, 92 лв., тази сума е недължима от длъжника и в негова полза е издаден обратен изпълнителен лист.

Според ответника претендираните от ищеца суми, с които е извършил съдебно прихващане , не са установени нито по основание, нито по размер. Твърди, че не става ясно на какво основание са начислени претендираните лихви в размер на 14 863, 32 лв. Сочи, че не е бил уведомяван за претендираните от ищеца суми за лихва и разноски, както и че същите са погасени по давност. Освен това незаконосъобразно било начисляването на такси, лихви и разноски по изп.д. № 201478440403469, което е прекратено по силата на закона с изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че в случая не е осъществен фактическия състав на извънсъдебното прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, доколкото вземането на банката не е ликвидно и е оспорено от него, за което сочи конкретните осъществени оспорвания. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че по заявление на „Токуда Банк“ АД и въз основа на извлечение от счетоводните книги на кредитната институция са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.09.2014г. и изпълнителен лист от 10.09.2014 г. по ч.гр. д. № 48918/2014 г. на СРС срещу С. Б. Т. за следните суми: сумата от 108 380,88 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит № 000-857-005/24.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 37 400,80 лв. – лихва за периода от 20.03.2012 г. до 05.09.2014 г., сумата от 645,00 лв., представляваща такса за периода от 20.09.2013 г. до 05.09.2014 г., както и сумата от 5 474,93 лв. – разноски по гражданското дело.

Поради депозирано от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед 2 за изпълнение и въз основа на искова молба на ищцовото дружество е образувано гр. д. № 3810/2015 г. по описа на СГС за установяване вземанията на кредитора. С решение от 30.07.2019 г. е признато за установено между страните, че С. Б. Т. дължи на „Токуда Банк“ АД следните суми: сумата от 93 364,75 лв. – неплатена главница по Договор за банков кредит № 000-857-005/ 24.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 9 833,92 лв. – просрочена договорна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 05.09.2014 г., сумата от 4 868,17 лв. – наказателна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 05.09.2014 г., както и сумата от 463,37 лв. – непогасена годишна комисионна за управление на кредита за 2013 г., а по отношение на претендираните суми, надхвърлящи посочените размери предявените установителни искове са отхвърлени. Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ответникът е осъден да заплати на кредитната институция сумата от 5 698,67 лв. – разноски в исковото производството, както и сумата от 4 057,97 лв. – разноски във въззивното производство, а ищецът е осъден да заплати на насрещната страна сумата от 1 402,67 лв. – сторени разноски по делото.

Установява се, че срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от банката и е образувано в.гр.д. № 5857/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 10446 от 30.06.2021 г. въззивната инстанция е отменила първоинстанционния акт в частта, в която се признава за установено, че С. Т. дължи на „Токуда Банк“ АД главница над 92 674,32 лв. до сумата от 93 364,75 лв., просрочена договорна лихва над 8 671,68 лв. до сумата от 9 833,92 лв., и наказателна лихва над 4 086,57 лв. до сумата от 4 868,17 лв., като в останалата част решението е потвърдено.

Като писмено доказателство е приобщено Решение № 10543 от 25.10.2021г. по гр. д.

5857/2019г. на САС, с което е допусната поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на Решение № 10446 от 30.06.2021г. по гр. д. № 5857/2019г. На основание чл.

248 ГПК решението е допълнено, като С. Т. и привлеченото от него трето лице помагач са осъдени да заплатят на ищеца разноски в общ размер на 2 300,63 лв.

Впоследствие с определение № 1062 от 16.11.2023г. по ч.т.д. № 223/2023г. Върховният касационен съд е отменил имащата характер на определение част от Решение № 10543 от 25.10.2021 г. по в.гр. д. № 5857/2019 г. на САС, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК поставеното по в.гр.д. № 5857/2019 г. решение на САС и е оставена без уважение молбата на „Токуда Банк“ АД по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. По касационна жалба на кредитната институция срещу решението на САС е образувано т.д. № 223/2023 г. по описа на ВКС с оплаквания за недопустимост, като с определение № 1009 от 09.11.2023 г. не е допуснато касационното обжалване на решението.

Установява се, че междувременно по молба на ищцовото дружество и въз основа на Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист, издадени на 10.09.2014 г. по ч.гр. д. № 48918/2014 г. на СРС, е образувано изп. д. № 20148630404231 по описа на ЧСИ С.

Х. срещу С. Т.. От представените писмени доказателства е видно, че кредитната институция е насочила принудителното изпълнение срещу недвижим имот с идентификатор ************** и адрес: ********************************. С постановление за възлагане от 24.10.2016г. и на основание чл. 496 ГПК процесният недвижим имот е възложен на „Токуда Банк“ АД при цена от 151 901,61 лв., като последното е влязло в законна сила на 27.04.2017 г.

По делото е представен Протокол за разпределение от 25.09.2015 г. по изп. д. № 4231/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х. по реда на чл. 495 ГПК. От неговото съдържание се установява, че „предмет на разпределение“ е сумата от 151 901,61 лв., представляваща продажната цена на недвижим имот с идентификатор **************, изнесен на публична продан, в рамките на която за купувач е обявен взискателят „Токуда Банк“ АД. В протокола е отбелязано, че към датата на изготвянето му задълженията по изп. д. № 20148630404231 са както следва: Задължения към взискателя „Токуда Банк“ АД – общо 163 543,79 лв., от които 3

108 380,88 лв. – главница, 11 642,18 лв. – законна лихва за периода от 05.09.2014г. до 25.09.2014г., 37 400,80 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2012г. до 05.09.2014г., 645,00 лв. – такса за периода от 20.09.2013г. до 05.09.2014г., 5 474,93 лв. – разноски по гражданско дело, Задължения към Столична община за данъци и такси – 97,13 лв., публични задължения, дължими към Национална агенция за приходите – 10 127,89 лв., задължения за разноски към взискателя – 5 694,50 лв., задължения за разноски по изпълнението към ЧСИ – 8 740,46 лв.

Установява се, че продажната цена от проведената публична продан е разпределена както следва: на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД с първа по ред привилегия са погасени вземанията за разноски по принудително изпълнение на взискателя в общ размер от 5 694,50 лв. и дължимите към съдебния изпълнително такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 7 136,15 лв.; с втора по ред привилегия и на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД са заделени средства в полза на общината за дължимите данъци и такси на обща стойност от 97,13 лв; с останалата част от продажната цена частично са погасени вземанията на „Токуда Банк“ АД като ипотекарен кредитор на обща стойност от 138 973,83 лв.