Акт от 16.05.2022, Районен съд - Елхово

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260022 гр.Елхово, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Елховският районен съд в открито съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: В. Апостолова при секретаря М. Д, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1008/2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно кумулативно съединяване искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.

187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период, за заплащане на сумата от 1200.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 31.12.2016г.-31.12.2019година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 120.00 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът К.М.М. ***, в исковата си молба против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, представлявана от Директора Гл.комисар Н. Н., излага, че за времето от 31.12.2016 г. до момента на предявяване на иска – 31.12.2019година е бил в служебно правоотношение с ответника като заемал длъжността „старши пожарникар“ в РС „ПБЗН“ гр. Елхово към ГД „ПБЗН“-МВР. Сочи, че през процесният период от време е работил на смени и за същият период той е положил нощен труд, който след преизчисляване към дневен труд води до извод за положен извънреден труд, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 1200.00 лева за процесния период от време. Ищецът сочи и, че работодателят-ответник дължи и лихва за забава върху дължимите суми за извънреден труд, считано от момента, в който са станали изискуеми по отчетни тримесечни периоди до датата на подаването на исковата молба в съда.

Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ПБЗН” - МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1200.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 31.12.2016г.-31.12.2019година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 120.00 лв. – мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми до предявяване на иска на 31.12.2019г.

Претендират се и разноските по делото.

Ответникът -

Главна дирекция „ПБЗН” към МВР, в дадения от съда срок, чрез упълномощеният ст. юрисконсулт Т. С., е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и същите следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като излага и съображенията си за това. Твърди, че положеният от ищеца извънреден труд през процесния период е заплатен.

Ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба и е работил на 24-часови смени, но заявява, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения нощен труд като извънреден такъв, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и на специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, поради което сочената от ищеца Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима. Сочи се, че не е налице празнота в нормативната уредба спрямо служителите на ответника, за които са приложими специалните правила на ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал.3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Положеният от ищеца нощен труд е в рамките на тази продължителност, не се преизчислява в дневен, а се заплаща с уреденото в заповед на министъра увеличение. На ищеца е изчислено правилно допълнително възнаграждение за нощен труд и е заплатено, поради което не му се дължи претендираната сума. Направено е и възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, че заплатеното адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е прекомерно.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговият процесуален представител - адв. В. М. в подадена писмена молба заявява, че поддържа изцяло исковата молба по основание, а по отношение размера на същата и съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е направено и прието от съда изменение на размера на предявения главен иск като същият е увеличен от 1200.00лева на сумата 1803.91 лева. Направено е и изменение на размера на предявения акцесорен иск като е увеличен от 120.00 лева на сумата 246.42лева. Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се и разноските по делото, вкл. и допълнително заплатено адв. възнаграждение от 850.00 лева, или общо 1200.00 лева, като е представен и списък съгласно чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, но неговия процесуален представител – ст.юриск. Т. С. е подал молба и писмена защита, с които заявява, че поддържа посочените в отговора на исковата молба основания за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, а и видно от представените от ответника писмени доказателства - кадрова справка на ищеца, графици за дежурството и времето на разпределение на дежурните смени от РСПБЗН – Елхово и др., че ищецът К.М. ***, през процесния период - от 31.12.2016г.-31.12.2019 година е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „старши пожарникар“ в РС „ПБЗН“ гр. Елхово към РД „ПБЗН“ Ямбол при ГД „ПБЗН“-МВР и е полагал труд на 24 – часови смени по график.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А.Т., основано на протоколи за отчитане на отработено време и графици за дежурствата на РД „ПБЗН“ Ямбол за РС „ПБЗН“ Елхово, счетоводни документи, извлечения, справки и платежни бележки за изплатени възнаграждения, предоставени на вещото лице от ответника, част от тях и приложени по делото, е видно, че за периода от 31.12.2016г.-31.12.2019 година ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1782 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо на 1782 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза 2036.83 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 254.83часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м.май 2020г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от общо 1803.91 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60 от 2020г./, действала към процесния период от време.

Само за месеците октомври, ноември и декември 2019 година, вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 121 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 138.30 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 17.30 часа. Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за октомври, ноември и декември 2019г. възлиза на сумата от 133.45 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката – месец май 2020 година.

Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия /начиная от 01.04.2017г./ до подаването на исковата молба в съда, възлиза на общата сума от 246.42 лева.

Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза, не е оспорено по надлежен ред от страните /като ответникът е възразил единствено относно правното основание, на което е извършено това заключение – „извършено на несъществуващо правно основание“/ и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените, в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, са с правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ - за заплащане на сумата от 1803.91 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 31.12.2016г.-31.12.2019година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 246.42 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на предявяване на исковата молба.

Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.

Разгледани по същество, съдът намира следното:

І. По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/20г./:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от&nbsp ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към момента, за който се претендира вземането на ищеца.