Решение № 294 от 15.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Пазарджик, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20245220200749 по описа за 2024 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с, М. против Наказателно постановление ДАИ - 0000182/25.03.24 на началник отдел АНД в ГД АИ - ИААА , с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева, по чл. 93в, ар.11 ЗАвП.

С жалбата се заявява незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание дружеството не изпраща представител. .

Въззиваемата страна също не изпраща представител.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 20.02.2024г., в 09:52 ч., на главен път I-8, в участъка в област Пазарджик, на изхода за с. Звъничево, св. Г. - инспектор при РД АА Пловдив спряла за проверка МПС Мерцедес Актрос 1843 ЛС с per. № **** от кат.№ 3 с прикачено към него полуремарке Майлер, с peг. № ***** от кат.04.

Установила по представените товарителница ( л.10) и заповед за извършване на превоз - л. 9, че се извършва превоз за собствена сметка, като посоката на движение на композицията от ППС била за с. Капитан Димитриево, а ППС били собственост на Европейски пътища АД, като за този превоз се управлявали от жалбоподателя.

В хода на проверката инспектор Г. взела картата на водача и извършила , ползвайки легален софтуер, документална проверка на въведените в нея от водача данни. Така установила, че не са били въведени за периода от 17:53 часа (UTC) време на 16.02.2024г. до 06:53 часа (UTC) време на 19.02.2024г.периодите на „друга работа", „време на разположение", „прекъсване” или „дневна почивка", когато водачът е нямал възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това, че е бил извън 1 превозното средство.

При тази констатация съставила на място, в присъствието на нарушителя, процесния АУАН , който надлежно предявила и от който връчила препис.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Последното се атакува с възражения, изключително касаещи неговата, а и тази на АУАН, процесуална изправност. Всички те са резонни, но неоснователни.

Актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, което не е спорно и в която връзка следва да се има предвид чл.12 ЗДвП ; чл. 91 ал.2 вр. ал.1 и. чл. 92 ЗАвП. Данните относно съставителя на акта както в последния, така и в издадения въз основа на него санкционен акт са достатъчни за неговата персонификация и връзката между нея и легитимно заеманата длъжност(чл. 57, ал.1 т.1 от ЗАНН) . В АУАН № 00543/ 20.02.2024г. за съставител се сочи Т. В. Г., длъжност старши инспектор при РД „АА" Пловдив, гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 82, ет. 2, а в НП № ДАИ0000182/ 25.03.2024г.- Т. В. Г., длъжност Старши инспектор към ОО „АА” Пловдив. Освен, че имената ( лично, бащино и фамилно) са напълно идентични в двата акта, принадлежността към съответната териториална структура - областна за област Пловдив - е несъмнено, макар и тази структура да е посочена по различен начин.

Актовете, санкционен и констативен, са издадени при спазване давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и възражения в тази посока не са и направени.

Отнесените такива към компетентността на органите,издали акта и НП, вкл. касаещите положения под НП електронен подпис, са неоснователни, предвид представените от ИААА писмени доказателства н л. 32 и сл. заповед за делегиране права на актосъставителя и документи относно принадлежността му като контролен орган към процесната администрация; заповед за делегиране права за издаване на НП и ел. данни относно автентичността на подписа под НП).

Актът и НП имат съдържание, което да е съответно на нормативно установените с чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като отразените обстоятелства по време, място и извършване на нарушението ( получило и своята съответна квалификация) са достатъчни и ясни за разбиране и защита против административно-наказателното обвинение.

Вярно е, че в акта и в НП никъде не са посочени изрично дата и място на нарушението, но от неговото описание става съвсем ясно, че при проверката , чиито дата/ в случая конкретен времеви период и място са фиксирани, нарушението е установено, респективно - тогава е установено и кога е извършено ( по данните от картата на водача) . Последното е вменено като извършено чрез описаното бездействие по отношение на нормативно установеното задължение на водача за въвеждане на определени данни в тахографа на управлявания от него автомобил, с който извършва съответния вид превоз. Бездействието не само е установено, но е и съществувало и към 2 момента на проверката и на мястото на извършването й - на „Пазарджик, изх. за с. Звъничево, главен път 1-8, пред паркинга на фирма Дуан 69 ООД, с посока на движение за с. Капитан Димитриево; на 20.02.24г.

Относно възражението, че приписаното бездействие касае неизпълнение на задължение за вписване в един предходен спрямо проверката период (доколкото задължението е за въвеждане на данните за период, в който водачът не е имал възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че бил извън превозното средство) и в тази връзка въобще не е била установявана тази дата/период, в който задължението е следвало да бъде изпълнено, следва да се има предвид, че описаното бездействие е квалифицирано като неизпълнение не по посочения от жалбоподателя текст на по чл. 34, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014, а на чл. чл. 93в, ал.11 от ЗАвП. Нормата е санкционнан, но съдържа и състава на нарушението, респ. неизпълнено задължение, което санкционира - „Водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв“. Нормата е ясна и без специално тълкуване установява изискване за въвеждане на данните без то да е обвързано с времеви период, но самите данни са за конкретен и посочен в акта и в НП период. Така, при проверката на 20.02.24г. и по данните от картата на водача е установено, че не са въведени данни за посочения период : от17:53 часа (UTC) време на 16.02.2024г. до 06:53 часа (UTC) време на 19.02.2024г. Не съществува нито заявената неяснота , нито несъответствие между описанието на нарушението и състава на възприетото нарушение. Твърденията за неяснота и несъответствие са изцяло подчинени на целта на жалбата - да се установи незаконосъобразност на АУАН и НП, какъвто резултат обаче не дава инициирания съдебен контрол.

Да, вярно е, че в акта и в НП не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението но тази липса не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените и респ. не съставлява самостоятелно основание за отмяна. В съдебното дирене се събраха всички доказателства, изясняващи фактическата обстановка по извършване на нарушението :гласни - показанията на актосъставителя и писмени - заповедта за превоза и товарителницата. При пълна липса на доказателствена инициатива от страна на жалбоподателя ( становище л.17), обективаната истина бе установена, което предпостави възможността за настоящото решение по същество.

Липсата на индивидуализиращи тахографа данни не засяга нито правото на защита, нито възможността за осъществяване на съдебен контрол на НП, с което е наложена глоба за процесното нарушение. И причината е свързана със състава на последното, цитиран горе и изпълнен при бездействие от страна на водача по отношение на задължение за въвеждане на периоди на посочените дейности. въвеждането е от страна водача, управляващ превозното средство и изпълняващ съответния превоз. Възраженията в жалбата, че не било установено дали само жалбоподателят управлявал автомобила са 3 неоснователни, тъй като проверката, както стана ясно от твърденията на актосъставителя - л. 21-22, е изцяло по данни от картата на водача - която сам той предоставил. С ъ гл а с н о Регламент (ЕС) № 165/2014 относно тахографите в автомобилния транспорт: водачите трябва да притежават карта на водача, издадена от съответния орган на държавата от ЕС, с валидност не по-малко от 5 години, взаимно призната от всички държави от ЕС; за ползването на карата и въобще на дигиталните тахографи отговаря водачът и превозвачът; данните от карата са защитени със забрана за подправка, прикриване, укриване, унищожаване ; превозвачът е длъжен да осигури на водачите подходящо обучение относно правилното функциониране на тахографите , а в случай на дефектен тахограф освен най-бърза поправка се изисква и въвеждане от страна на водача да води писмен отчет на дейностите.

В случая , не само не се правят възражения относно неизправност или невъзможност за работа с тахографа от водача, но такива не са и доказани.

Водачът сам предоставил карата си и нейното съдържание станало достъпно за контролния орган в рамките на проверката чрез ползван специален софтуерен продукт /програма установила принадлежността на карата, която не се оспорва, както , впрочем, и приписаното бездействие - неотразяване на посочените в акта и в НП действия на водача,който е бил несъмнено жалбоподателят. Картата на водача се отнася до него, респ. неговите дейности и е свързана с дисциплинирането му по отношение на ползване на времето за почивка, тъй като именно липсата на такова се отчита от статистиката като водещ фактор за настъпване на пътно-транспортни произшествия от водачи, извършващи автомобилен превоз. При управление на съответното превозно средство, което му се предоставя за конкретен превоз, водачът поставя своята карта на водача в тахографа и следва да въвежда чрез тахографа съответния дейности.

Работа с тахографа жалобподателят не само не отрича да е извършвал, но дори предоставената от него негова карта на водача, предвид съдържанието й, го доказва. Затова, нелепи са възраженията за неяснота относно UTC - времето. Всички производители/доставчици на всякакви тахографи, както и уебстраници на превозни организации или контролни органи в таз-и област, дават указания/инструкции за ползване на устройствата, достъпни вкл. на съответния сайт. Минимални усилия и време в тези сайтове установи, че съвсем подробно е пояснено „съкращението UTC“ указано е, че всички показатели за време в тахографа се регистрират в UTC, което означава координирано универсално време – същото като средното време по Гринуич (GMT - часовата зона в Ирландия и Великобритания през зимата), като всички устройства в превозните средства работят с помощта на UTC като референтен час – всички времеви събития се съхраняват, показват и отпечатват в UTC. Напомнено е , че шофьорите да внимават при ръчно въвеждане на данни, защото и тогава те се въвеждат в UTC(сайт Autobahn, 2024).

Относно това дали е отчетено действащото на територията на Република България астрономическо време ( лятно/зимно), отново се напомня, че нарушението се изразява в пълно бездействие по отношение на посочените 4 дейности , а не в това, че те не са въведени за определени часове в определени дни/периоди. Освен това - при положение, че изискването за въвеждане на данни е изключително да става в UTC - времето, то съвсем коректно и правилно е прието именно по този начин да се посочи времето на извършване на нарушението.

Не е затруднило по никакъв начин жалбоподателя начина, по който е посочен единният му граждански номер/ ЕГН , още повече, че той е посочен тъкмо като такъв под трите му имена ( лично, бащино и фамилно) и е ясно, че съставлява онзи десетцифрен код, който е уникален за всеки български гражданин. Наред с него за нарушителя съставителя на акта е посочил - дата на раждане, адрес , номер на СУМПС - тоест индивидуализирал го е с абсолютна точност.

По поредното възражение в жалбата: дори връченото наказателно постановление да представлява разпечатан на хартиен носител електронен документ с електронен подпис ( въпреки, че това е само недоказано твърдение) - и това не засяга правото на защита , защото връчването на НП не е уредена от ЗАНН дейност на издателя, която да гарантира правото на защита ( както е с АУАН) . В рамките на инициирания от жалбоподателя съдебен процес той има право, като страна, да атакува постановлението с всички възражения за материална и процесуална изправност ( както е и сторил) , тоест тъкмо съдебният процес съставлява упражнено право на защита против правораздавателния акт на санкциониращия административен орган. Така че дори и да не е връчено въобще НП, щом то се обжалва , значи не само е гарантирано, но и е упражнено правото на защита в пълния, гарантиран от закона обем.